Определение № 477 от 05.08.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 571/2025
- Вид
- Определение № 477
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 477 гр. Плевен, 05.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600571 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 64, ал. 6 и следващите от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат Д. Ц., служебен защитник на обвиняемия Ц. Н. К., подадена срещу определение № 755 от 30.07.2025 г., постановено по чнд № 1403/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Ц. Н. К..
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.
Частната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на обвиняемия Ц. Н. К., адвокат Д. Ц.
Прокурорът изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 64, ал. 6 НПК, поради което е 1 процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С постановление на разследващ полицай от 28.07.2025 г. Ц. Н. К. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, което се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
Първостепенният съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, тъй като е приел, че е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението и в същото време съществува реална опасност Ц. Н. К. да се укрие и да извърши престъпление.
Правните изводи на районния съд за наличието на обосновано предположение относно авторството на престъплението, са правилни и законосъобразни. Данни за участието на обвиняемия в извършване на деянието се съдържат в свидетелските показания на Х. Д. Й. и Г. Р. Г., както и в протокола за оглед на веществени доказателства. Посочените доказателства в достатъчна степен обосновават предположението по член 63, ал. 1 НПК.
Налице е и реална опасност от укриване и извършване на престъпление.
От приложената към делото електронна справка за съдимост става ясно, че Ц. Н. К. е осъждан за извършено умишлено престъпление против собствеността, а от приложената към делото справка рег. № 3391р-8631 от 25.07.2025 г., изготвена от служител на Второ РУ- Плевен, е видно, че той е привлечен в качеството на обвиняем и по ДП № 836/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, т. 5 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК. Вярно е, че съществува презумпция за невинност, но съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 НПК привличането в качеството на обвиняем се извършва, когато са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление. Описаните фактически данни характеризират Ц. К. като личност с повишена степен на обществена опасност, склонна към извършване на престъпления. Поради това в конкретния случай е налице реална опасност той да извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Налице е и реална опасност от укриване. От приложената към материалите от ДП характеристична справка е видно, че К. е безработен, поддържа връзки с лица от криминалния контингент и употребява наркотични вещества. Тези 2 данни, съчетани с тежестта на предвиденото в закона наказание, могат да го подтикнат да се укрие и да осуети предприетото спрямо него наказателно преследване.
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК, при определяне на мерките за неотклонение от първостепенна важност са критериите степен на обществена опасност на деянието и степен на обществена опасност на обвиняемия. В разглеждания случай извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност. Висока е и обществената опасност на дееца, като тя е съчетана с реална опасност от укриване и извършване на престъпление.
Поради това целите на мерките за неотклонение в конкретния случай могат да се постигнат единствено посредством мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 9 НПК, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 755 от 30.07.2025 г., постановено по чнд № 1403/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3