Решение № 39 от 04.06.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Костинброд, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200367 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище/адрес на управление: гр. С. представляван от Т. Л. Л. – управител, против Наказателно постановление № 23-2200527/25.10.2022 г., издадено от директор на дирекция “Инспекция по труда София област” гр. София, с което на основание чл. чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като го счита за нищожно и издадено при липса на компетентност. Алтернативно твърди незаконосъобразност. Твърди неправилно установяване на фактическите обстоятелства и необосновани, погрешни правни изводи. Твърди, че не са посочени дата на нарушение и място, че липсва точно описание на нарушение и обстоятелства, при които е извършено, че работодателя няма качеството „работодател“ , след като е осъществявал техническо ръководство на обекта, че не е наемал лицето И. Ю., че не е посочена трудовата дейност, осъществяване от това лице, че АНО не е взел предвид възраженията.

Алтернативно иска намаляване размера на имуществената санкция до 1 500 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен се представлява при проведените съдебни заседания от упълномощен представител. По негово искане са събрани гласни и писмени доказателства Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Д „ИТ Софийска област”се представлява от юрисконсулт, който иска потвърждаване на издаденото НП. По негово искане са събрани гласни и писмени доказателства. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на 1 насрещното такова искане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Спазен е законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 27.10.2022 г. /видно от приложената обратна разписка, в която е идентифицирано НП/, докато жалбата е постъпила в регистратура на въззиваемата страна на 03.11.2022 г., тоест в посочения срок за обжалване.

По същество е неоснователна.

С обжалваното НП, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. НП е издадено по преписка с АУАН № 22-00527, в който е посочено, че е съставен на 20.09.2022 г. срещу жалбоподателя за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателства на 23.08.2022 г. на място в обект на контрол „Строеж на магазин със ЗП200 кв.м. и РЗП 400 кв.м. в УПИ ІХ-3946, кв. 101, намиращ се в гр. К. и на 12.09.2022 г. и на 20.09.2022 г. за приключване на проверката по документи в Дирекция инспекция по труда София област със седалище гр. С. се установи, че жалбоподателя в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. И. Ю., а лицето е заварено на обекта да извършва дейност по изграждане на кофраж на второ етажно ниво.

Посочено е също така в АУАН, лицето И. Ю. е попълнил и подписал декларация, че работи за жалбоподателя от един месец, че има работно време от -8 до 17 часа, че има почивни дни събота и неделя и трудово възваграждение в размер на 500 лева, както и че няма трудов договор.

В АУАн е посочено, че нарушението е извършено на 23.08.2022 г. и е установено при приключване на проверката по документи.

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал.

2 от Кодекса на труда.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление.

От разпита на свидетелите Ц. К., Т.Л., И. Ю. и приобщените писмени доказателства съдът прие за установено следното.

На 23.08.2022 г. служителите на ДИТ София област Ц. К., К.К. и Г.Г. са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в цитирания нв АУАН и НП обект, представляващ стоеж на търговска сграда с възложител различни лица, сред които и лицето Л.В., като на името на възложителите е издадено разрешение за строеж пред 2020 г.

При проверката на обекта е открита информационна табела, в която е обозначен като 2 изпълнител жалбоподателя, а като технически ръководител е управител на „К.Г. ЕООД. посочено лицето Т. Л. –

На обекта са заварени четири лица, които са изпълнявали монтаж на кофраж за колони на второто ниво. След съдействие от страна на служители на МВР при РУ Костинброд е установена самоличността на работещите на обекта, сред които е бил и свидетеля И. Ю..

Свидетеля И. Ю. собственоръчно е попълнил декларация по чл. 402, ал. 3 от КТ, че работи при жалбоподателя от един месец, че има работно време от 8 до 17 часа, че има възнаграждение от 500 лева и че няма трудов договор. В декларацията е налице отбелязване на единен граждански номер на св. Ю., което е изпълнено от св. К. под диктовка на служител на МВР, който е имал достъп до документ за самоличност.

Един от заварените да изпълняват дейност на обекта е лицето Г.М.Ф., който към датата на проверка на обекта се е намирал в трудовото правоотношение с „К.Г.“ ЕООД.

По телефон служителите на ДИТ са се свързали с офис на жалбоподател, и са разговаряли със свидетелката Т.Л., която е пристигнала на обекта, но не е заварила там проверяващите.

Проверката е продължила по документи в сградата на ДИТ в гр. София, след като на работника Х. е връчена призовка за жалбоподателя, като проверката е приключила на 20.09.2022 г., когато в сградата на ДИТ е съставен цитирания АУАН в присъствие на посочения управител, като му е връчен препис от АУАН.

Съдът не кредитира с доверие обстоятелства, установени от представени писмени доказателства – договор от 03.06.2022 г. между Л.В. и жалбоподателя, както и частично за доказателства – факти, посочени при разпит на лицата Т.Л. и И. Ю..

По същество тези доказателства са в насока, че жалбоподателя не отговаря за строителството на обекта, че не е ангажирал заварените работници за изпълнение на строителни дейности, че Т. Л. е изпълнявал камо дейност като технически ръководител на обекта. Твърдения в тази насока се правят с жалбата и се навеждат с представения договор, съгласно който жалбоподателя приема да извърши за възложителя Л.В. само техническо ръководство на обекта, като в тази насока свидетелстват и И. Ю. и Т.Л..

Основанията за такъв извод на съда са в няколко насоки.

На първо място откритата е заснета от проверяващите информационна табела изрично идентифицира жалбоподателя като изпълнител на обекта, което означава, че същият е отговорен за строителната дейност и съответно е възложител на работата на конкретните лица, заварени да работят. Посочената информационна табела ясно разграничава и жалбоподателя от Т. Л. обозначен в нея като технически ръководител, което качество е различно от изпълнител, макар такова лице да не фигурира след участниците в строителния процес, изрично упоменати в чл. 160, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който „Участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият 3 ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.“ В информационната табела е посочено, че жалбоподателя е „изпълнител“, което е различно от обозначените в цитираната разпоредбата лица - участници в процеса на строителство, съдът приема, че именно жалбоподателя е лицето ангажирано и извършващо дейността по осъществяване на строителната дейност на обекта, въпреки, че не е посочено като такова и в наличните документи, приложени към преписката при архитекта на община Костинброд, формирана при издаване на разрешението за строеж, като за пълнота следва да се отбележи, че разлики между табела и преписка има по доста отделни обстоятелства.

На второ място съдът отчита разпоредбата на чл. 163а от ЗУТ, съгласно която техническото ръководство на строежите се осъществява от технически правоспособни лица, за които има определени изисквания за квалификация, независимо от образователната степен, но без съмнение това са физически лица, които се назначават с трудов договор, поради което не може техническото ръководство да се осъществява от юридическо лице, в каквото качество е сключен договора между Л.В. и жалбоподателя. За пълнота следва да се отбележи, че са налице и специални изисквания за техническо ръководство по част конструктивна, но те не променят факта, че според ЗУТ дейността на техническия ръководител е предвидена за физическо лице , а и информационната табела идентифицира именно физическо лице като технически ръководител.

Допълнително основание съдът намира и във факта, че при проверката е представен документ, подпечатан от жалбоподателя, с който е извършена оценка на риска, което е вид специфична дейност, осъществяван по реда на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която в чл. 15, ал. 1 изрично е предвидено, че това се извършва от строителя, а не от техническия ръководител или хипотетично от лицето осъществяващо техническо ръководство.

За пълнота на изложението тук следва да се отбележи и факта, че на обекта се е намирал и работил служител на жалбоподателя, което е допълнителна индиция за ангажимента и отговорността на жалбоподателя за осъществяваната строителна дейност.

Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност дават основание на съда да не кредитира с доверие доказателствата и твърденията, че жалбоподателя не е отговорен за осъществяването на строителната дейност на конкретния обекти съответно за оформяне на отношенията с работника И. Ю. като трудови чрез сключване на трудов договор с всички произтичащи от това последици.

По отношение на свидетелските показания съдът отчита изложените факти, както и обвързаността на Т.Л. и И. Ю. с жалбоподателя, поради което логично тези лица биха имали интерес от оневиняване на жалбоподателя за извършване на нарушението, описано в АУАН и обжалваното НП. Според показанията на св. Ю. проверяващите са диктували какво да бъде отразено в декларациите, но това е нелогично, след като в противоположна посока са показанията на св. К., а обстоятелствата при проверката – отказаното сътрудничество първоначално от работниците и намесата поради това на органи на МВР, дава основание на 4 съда да счита, че няма неправомерно въздействие от страна на проверяващите при попълване на данните в отделните декларации, които са и идентични с декларацията на лицето, заварено да работи и намиращо се в трудови правоотношения с жалбоподателя към 23.08.2022 г.

Предвид изложеното съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, след като не е сключил писмен трудов договор с лицето И. И. Ю., а лицето е осъществявало трудова дейност на 23.08.2022 г. в гр. Костинброд в цитирания обект.

Неоснователни са твърденията за непосочване на време и място на нарушението, след като изрично е посочено кога е констатирано нарушението, както и мястото на проверката, което се явява и място на нарушението.

Неоснователни са и възраженията за некомпетентност на актосъставител и АНО.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, определяща материалната компетентност да се издават НП от директорите на отделните Дирекции „Инспекция по труда”. Налице са длъжностни характеристики на актосъставителя и АНО, както и доказателства за заемане на конкретните длъжности от лицата. Правомощията на лицата, съставящи актовете за установяване на административни нарушения са уредени в чл. 416, ал. 1 от КТ, както и в чл.