Решение № 420 от 23.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100511950 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищците М. Д. Н. (починала в хода на процеса и заместена от законните й наследници П. К. Н., Е. П. Н. и М. П. Н.) и Ю. Д. Б. срещу решение № 20035198/11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14724/2016 г. по описа на СРС, 120 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Л. С. М. и М.Г.С. - М. (починали в хода на процеса и заместени от своите законни наследници Е. Д. Х., З. Д. З., С. Л. М. и С. Л. М.) искове с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията с ответниците, че ищците притежават правото на собственост въз основа на възстановена собственост по реда на ЗВСВНОИ на ½ идеална част за всяка от тях от реална част от имот с площ от 440,91 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Панчарево, Столична община, район Панчарево, местност „Детски град“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, целият с площ от 1105 кв. м., при граници на реалната част: ПИ ***, ПИ *** и реална част от ПИ ***, която реална част представлява част от имот с пл. № 656б, съставляващ част от бивш имот с пл. № 626, кад. лист № 5 (стар), отразен в кадастралния план на местността „Детски град“ от 1948 г., с проектна площ от 440.91 кв. м.

1 в очертанията с проектни координатни точки 1,2,3,4,5,10,9,1, отразени в приложената към исковата молба скица-проект за изменение на кадастрална карта, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост с твърдения, че първоинстанционният съд не е имал правомощието да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта на кмета на Столична община, с която е отменено отчуждаването на процесния имот, доколкото отказът за отмяна на отчуждаването е бил отменен по съдебен път с решение на ВАС, а ответниците не противопоставят собствени права върху процесния имот, черпени от същото отчуждаване. При условията на евентуалност въззивниците считат, че дори и при извършване на косвен съдебен контрол заповедта на кмета е законосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява категорично, че точно върху процесния имот е било започнато фактическо строителство на мероприятието, за което имотът е бил отчужден. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемите Е. Д. Х., С. Л. М. и С. Л. М. подават отговор на въззивната жалба, като намират, че същата е неоснователна и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

Въззиваемият З. Д. З., чрез назначения особен представител адв. М.М., счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

Третите лица-помагачи О. Й. Т. и М. А. Л. считат, че въззивната жалба е неоснователна и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно поради следните съображения:

При предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца да е 2 установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху него. В настоящия случай, ищците основават претендираното от тях вещно право върху имота на твърдения, че същият е бил собственост на наследодателя им Е. Й. К. (придобит от нея през 1946 г.), но е бил отчужден от държавата през 1949 г., а впоследствие в тяхна полза е издадена заповед № СО-РД-43-2/12.06.2013 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 4, вр. с чл.

2 и чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС отчуждаването е било отменено.

Следователно, исковата претенция се основава на настъпила в полза на наследниците на Е.

Й. К. реституция по реда на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС – отмяна на извършено отчуждаване на незастроен недвижим имот. Реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони - ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява чрез изпълнение на опредЕ. административна процедура за възстановяване правото на собственост. Тя е необходима, защото при тази реституция се засягат актове на благоустройствената администрация, което налага предварителна преценка от предметна компетентност за наличие на условията, предвидени в чл. 1 от реституционния закон от оторизирания административен орган и съответно съдебен контрол при негов отказ да реституира имота. Фактическият състав на възстановяването на собствеността включва: 1) право на собственост върху недвижим имот, отчужден преди 21.04.1990 г. по нормативни актове, посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; 2) към датата на отчуждаване недвижимият имот да е бил незастроен и до датата на влизане на закона в сила (25.02.1992 г.) върху него да не е започнало фактическо строителство; 3) към датата на влизане в сила на закона имотът да е собственост на държавата или общината; 4) да има искане за възстановяване на собствеността му от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок и наличие на позитивно решение на органа по реституцията по него; 5) връщане на полученото обезщетение при отчуждаването.

Заповедта на кмета за отмяна на отчуждаването на процесния имот е непротивопоставима на третите лица (каквито са ответниците по настоящото дело), които не са участвали в административното производство. Ето защо в настоящия гражданскоправен спор с предмет правото на собственост върху възстановения имот ищците следва да докажат наличието на предпоставките за настъпване на реституционния ефект, при което по реда на косвения съдебен контрол съдът следва да прецени материалната законосъобразност на реституционния акт и принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. В този смисъл – Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г., постановено по тълк. дело № 6/2005 г. на ВКС, ОСГК. Възраженията на ищците в обратен смисъл са неоснователни. Отмяната на отчуждаването в случая не е извършена по реда на прекия съдебен контрол с влязло в сила съдебно решение, като с решението на АССГ от 20.12.2010 г. отказът на кмета е отменен и преписката е върната на административния орган за преценка на предпоставките за реституция и постановяване на нов административен акт, т.е. съдът не се е произнесъл по същество по възстановяването на собствеността. Цитираното от ищците Тълкувателно 3 решение № 9/07.11.2012 г. по тълк. дело № 9/2012 г. на ВКС касае специфична хипотеза на земеделска реституция, при която решението на Поземлена комисия се оспорва от бивши ползватели по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в този случай те биха имали правен интерес да оспорват законосъобразността на административния акт само въз основа на възражения, които са свързани със собствените им противопоставими права, т.е. от които те самите могат да извлекат възникване на право на собственост в тяхна полза. Настоящият казус е различен и цитираното тълкувателно решение е неприложимо, като предвид противопоставените от ответниците собствени вещни права върху процесния имот, произтичащи от земеделска реституция, същите несъмнено имат правен интерес да оспорват законосъобразността на твърдяното от ищците реституционно основание, доколкото без да оборят предпоставките на настъпило в полза на ищците възстановяване на собствеността, ответниците не биха могли да установят законосъобразност на осъщественото в полза на техните праводатели придобивно основание.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на тричленната СТЕ се установява, че с нотариален акт № 162, том XV, регистър 2962, дело № 2714/03.10.1946 г. наследодателката на ищците Е. Д. (Й.) К. е купила от Г.Х.Г. празно дворно място от 600 кв.м., находящо се в землището на Панчарево, м. „Новите вили“, при съседи: от юг – М. С., от изток – А.С.Г., от запад – Л.И. и от север – Г.Х.Г.. Процесният имот представлява част от имот пл. № 626, к.л. 5 от кадастралния план на м. „Детски град“ от 1948 г. (целият с площ от 3257 кв.м.), като в разписния лист към този план срещу имота е посочена Е. Д. К. с описания нотариален акт за продажба. С протокол № 18/26.03.1949 г. на Столичен народен съвет, Временна управа, въз основа на Постановление № 1/1948 на Министерски съвет е взето решение полските имоти в землищата на с. Горубляне и с. Панчарево с посочените планоснимачни номера, сред които и имот с пл. № 626, да се отчуждят за изграждане върху този терен на Детско градче. Посочено е, че отчуждаването става въз основа на чл. 3-Ж от Закона за одобрение на общия градоустройствен план във връзка с чл. 99 от Закона за приложение на същия, т.е. извършеното по този ред отчуждаване попада в приложното поле на ЗВСВНОИ, съобразно чл. 1, ал. 1, предл. 4 и 5 от същия.

С акт за държавна собственост № 7576/19.09.1975 г. имотът, бивша собственост на Е. Й. К., е индивидуализиран като празно място от 600 кв.м. с пл. № 626Б, отчуждено с рег. преписка № 341/1974 г. за плавателен канал. Видно е, че след първоначалното му отчуждаване, имотът е бил преотреден за друго мероприятие, поради което релевантно за настъпване на предпоставките за отмяна на отчуждаването е реализирането на това второ мероприятие – проектираният плавателен канал, респ. дали фактически е започнало строителството на същия и дали това е засегнало процесния терен. Дори да се приеме, че ефектът на отчуждаването през 1949 г. не е настъпил (с оглед постановление № 33/04.03.1958 г. на Министерски съвет, с което е разпоредено на СГНС да освободи от отчуждаване определен кръг имоти, сред които и процесният, но по делото липсват данни за последващи действия и постановени актове на Софийския градски народен съвет в тази насока), то имотът несъмнено е бил одържавен през 1974 г. за плавателен канал, като и в тази хипотеза 4 приложимата реституционна процедура е тази по ЗВСВНОИ, доколкото отчуждаването за плавателен канал е осъществено по реда на ЗТСУ (отм.) – видно от искането за отчуждаване на л. 517 от делото на СРС.

С молба от 08.04.1998 г. Е. Й. К. е поискала от кмета на Столична община да отмени отчуждаването на нива от 0,600 дка, находяща се в землището на с. Панчарево, м. „Новите вили (Детски град – Панчарево)“, която е била отчужден с рег. преписка № 341/74 г. за плавателен канал, доколкото мястото е незастроено и мероприятието, за което е била отчуждена, фактически не е започнало. Молбата е подадена в законовия шестмесечен преклузивен срок, който е започнал да тече на 18.11.1997 г., когато в брой 107 на ДВ е обнародвано изменението на ЗВСВНОИ и в чл. 1, ал. 1 е регламентирана възможността за отмяна и на отчуждаването, извършено по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София), по реда на който е извършено първоначалното отчуждаване на процесния имот.