Решение № 384 от 18.12.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Севлиево, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20244230100354 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на З. С. Т. против Б. Е.

И..

В исковата молба се твърди, че: Страните са родители на ненавършилото пълнолетие дете Б. Б.ов Е.. По силата на решение по гр.д. №403/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, на основание чл.127 ал.2 СК, било определено, че местоживеенето на детето ще бъде при бащата и на него се предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето, а на майката определен режим на лични отношения с детето и размер на дължима за него издръжка. При разглеждането на делото майката не взела участие, тъй като не знаела за делото – намирала се в Кралство Белгия, за да работи и получава средства, необходими за издръжката на детето и семейството. В производството била представлявана от особен представител и не могла да оспори исканията на бащата на детето и да направи възражения. След приключване на делото и въпреки определения режим на лични контакти, бащата не допускал срещи между майката и детето и не разрешавал контакти с него по телефон и чрез социалните мрежи. По информацията на роднини и приятели, детето Б. се отглеждало при лоши битови условия и неспокойна емоционална среда. Бащата не полагал адекватни грижи и не осигурявал средства за издръжка. Детето имало лоша хигиена, а често и следи от побой по тялото. Не желаело вече да живее с бащата, а да заживее при своята майка. Майката живеела в гр. Гент, Кралство Белгия, в наето жилище на ул. „Галглаам“ №123. Там тя съжителствала с друг мъж, който желаел да приеме детето и да се грижи за него.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което: да се 1 определи местоживеенето на детето Б. Б.ов Е. да е при майката; на майката да се предостави упражняване на родителските права спрямо детето, а на бащата се определи следния режим на лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа с приспИ.е, 20 последователни дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с отпуска на майката и по всяко друго време, след предварителна уговорка с майката; бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на предвидените в закона основания за нейното изменяване или прекратяване, с падеж 5то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от падежа до изплащане на задължението. Поискано е и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор (чрез адв. П. Д. като пълномощник). В него е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че: Няма изменение на обстоятелствата, при която са определени мерките по отношение на детето. Същото живее при много добри битови условия, в собствено на бащата жилище, обгрижено от бащата, бабата и лелята на детето по бащина линия. По отношение на него не бил осъществяван психически или физически тормоз и детето растяло щастливо в изградената среда. Бащата не препятствал връзката с майката. През трите години, след като напуснала бащата и детето, тя се върнала само два пъти – един път през предходната година и тогава не отишла да види детето, а след това през м. февруари тази година. Тогава взела детето за два дни и го завела при майка си в с. Богатово, Община Севлиево, където условията били мизерни. Между майката и детето нямало изградена емоционална връзка, поради отсъствието й от страната и детето нямало да се чувства добре с нея – в чужда държава, при непознати хора и без да владее езика.

Претендира се в писмения отговор да бъде отхвърлен предявения иск и присъдени направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез упълномощения адв. И. Х. от АК – Габрово, поддържа предявения иск. Ответникът, лично и чрез адв. П. Д. от АК – Габрово като процесуален представител, поддържа становището в писмения отговор и направеното в него оспорване на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищцата З. С. Т. и ответникът Б. Е. И. са родители на детето Б. Б.ов Е., родено на 14.09.2019 г.

С влязло в законна сила на 14.12.2022 г. решение №215/28.11.2022 г. по гр.д.

2

№403/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево е постановено, че местоживеенето на детето Б. Б.ов Е. ще е при бащата, на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на детето. На майката е определен режим на лични отношения с детето, както следва: майката да взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа на петъчния ден до 17 часа на неделния ден; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; пет дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканции; по време на Коледните празници за времето от 24-ти до 26-ти декември – на честна година, от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 26-ти декември; по време на Новогодишните празници, на 31 декември и 1 януари – на нечетна година от 10.00 часа на 31-ви до 17.00 часа на 1ви януари; по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите. С решението майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето Б. в размер на 200,00 лв., ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2022 г., до изменение или отпадане на основанията за изплащането й.

Изслушана в о.с.з. на 04.06.2024 г., на основание чл.59 ал.6 СК, майката З. С. Т. заявява, че от 2021 г. живее и работи в държавата Белгия, закъдето заминала понеже с бащата на Б. имали много дългове и искала да си подреди живота. Там намерила работа, квартира и приятели, които й помогнали. След заминаването й майката се опитвала да се свърже с детето, но бащата отказвал контакт и не й давал да се чува с него. В момента тя имала съжителство с друг мъж, с когото се разбирала и който бил готов да се грижи за Б.. След като заминала през 2021 г. майката се срещнала с детето през м. февруари 2024 г. за малко, тъй като бащата не й го дал. Майката заявява, че желае да се грижи за детето Б., да го отглежда и възпитава.

Изслушан в с.з. на 04.06.2024 г., на основание чл.59 ал.6 СК, бащата Б. Е. И. сочи, че ищцата заминала за Белгия през м. септември 2021 г., без неговото съгласие и желание. Имали действително много дългове, но той смятал, че нещата ще се оправят и без З. да заминава за Белгия. След като заминала, той и неговата майка поели грижите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето Б.. Когато се чували със З., тя заявявала че не възнамерява да се върне повече в България и че той и детето можели да отидат при нея. Няколко месеца след като заминала, още в края на 2021 г., З. вече имала нов приятел. След заминаването й и до м. февруари 2024 г. тя не се видяла с детето. През лятото на 2022 г. си дошла в България във връзка с подновяване на лична карта, но не се обадила и не се срещнала с Б.. През м. февруари тази година се видяла с него през деня. След това през м. май дошла у тях и поискала да го вземе, но не й позволили, тъй като предстоял следобедния му сън. Бащата заявява, че иска да продължи да се грижи за сина си, тъй като двамата са силно привързани един към друг.

3

Видно от служебна бележка изх.№92/04.04.2024 г. на ДГ „Слънце“, детето Б.

Б.ов Е., е записан и редовно посещава II Б група на филиал №2 на детското заведение от 09.11.2020 г.

Според представения по делото легализиран превод на документ - трудов договор за извършване на услуги от 12.06.2023 г., ищцата З. Т. С. работи на безсрочен трудов договор с непълно работно време като „домакински помощник“. В трудовите й задължения са включени: домакинска работа, почистване на частно жилище, покупки, дребни шивашки дейности, пране и гладене, приготвяне на ядене. Заплата й е бруто в размер на 13,10 евро на час. Превежда се по банкова сметка. Средното времетраене на работната дейност през седмицата е 12 часа.

Съобразно служебна бележка на „Идеал Стандарт - Видима“АД, през периода м. април 2023 г. – м. март 2024 г. бащата е получил брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от 19 803,02 лв. или 1650,25 лв. средномесечно.

По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите Е.Р.Р. (съжител на ищцата), З. С.М. (баба на ищцата) и К.Й.К. (познат със страните). От показанията им се установява следното:

Свидетелят Е.Р. сочи, че съжителства с ищцата от м. февруари 2022 г. в гр. Гент, Белгия. Работел като мотокарист, на постоянен трудов договор. Имал и допълнителна работа. Нямал собствени деца, но бил готов да се грижи и да издържа детето на съжителката си. З. също работела. Споделяла пред свидетеля, че иска да вземе детето при себе си. С бащата на детето З. не се разбирала. Двамата се карали по телефона, когато разговаряли относно Б.. Ответникът я заплашвал. От ищцата свидетелят знаел, че бащата на детето се занимава с хазарт и З. се опасявала, че използва за тази цел парите, които тя праща за издръжка. Според свидетеля Р., от 2021 г. З. идвала в България само няколко пъти (през 2022 г. един път и след това още един път през м. февруари 2024 г.). Причината за това била, че се нуждаела от време да се устрои в чуждата държава, а и се разболяла от коронавирус.

Свидетелката З. М. счита, че поведението на бащата е причината внучката й да замине да работи в Белгия. Трябвало той да замине да изкарва пари в чужбина, а не З..

В момента З. била добре в Белгия. Имала възможност да си гледа детето и да се грижи за него. След като заминала, тя звъняла по телефона и търсела Б., но бащата й затварял и не давал да говорят. Когато си идвала в България, също искала да се вижда с детето, но бащата отказвал и не й го давал. През м. септември тази година З. се видяла с детето за няколко часа и то не искало да се раздели с майка си. Двамата прекарали много добре. Майката му купила играчки.

Свидетелят К.К. свидетелства, че не се познава лично с ответника, но го познава по физиономия и го е виждал в една от игралните зали на гр. Севлиево. Видял го в нея 4 през м. май тази година.

По инициатива на ответника са разпитани свидетелите И.К.С. – И.ова (живуща в близост до дома на бащата) и Б.М.М. (майка на ответника). От техните показания се установява следното:

Свидетелката И.С. – И.ова като съседка виждала често бащата и детето. Детето изглеждало щастливо и доволно. Помощ при отглеждането му оказвали родителите на бащата, както и племенницата му. В случаите, в които бащата бил на работа, а детето не посещавало градина, го гледала баба му по бащина линия, в нейната къща.

Свидетелката Б.М. заявява, че полага много грижи за детето, тъй като е пенсионерка. Смята, че Б. се чувства много добре при тях. Свидетелката перяла и гладела, а бащата почиствал къщата, в която живеят с детето. Относно готвенето, понякога готвела тя, а понякога синът й. Бащата следял за развитието на детето от учителките в детската градина. Съпругът на свидетелката и баща на ответника също помагал, като карал Б. на детска градина, когато синът им Б. работел първа смяна.

След заминаването й през 2021 г., З. дошла да види детето едва през тази година, през м. февруари. През м. май пак дошла, но тогава детето спяло и не й го дали по тази причина. Август месец майката взела детето за няколко часа. Когато детето се върнало, споделило че майка му ударила шамар.

От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово се установява следното: Основните грижи за детето Б. се полагат от бащата, като помощ и подкрепа му оказват лелята, бабата и дядото по бащина линия. Бащата и детето живеят в с. Крушево, Община Севлиево, ул. „Роза“ №2. Жилището представлява двуетажна къща, негова собственост. Първият етаж се от кухня, детска стая, спалня, всекидневна, баня и тоалетна. Вторият етаж се състои от три стаи и коридори, на които предстои да се прави ремонт, както и помещение, предназначено за баня и тоалетна. Жилището е електрифицирано и водоснабдено.