Решение № 13428 от 02.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13428 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110170688 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 523,10 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил [марка и модел], с рег. № [рег. №], вследствие на пътно-транспортно произшествие от 09.11.2020 г., настъпило в град София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът [фирма] твърди, че на 09.11.2020 г. в град София е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил [марка] с рег. № [рег. №] и лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №] по вина на водача на лек автомобил [марка], при което бил увреден автомобил [марка и модел]. Към момента на настъпване на инцидента последният бил застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско”, обективирана в застрахователна полица № [№]. Посочва се, че щетите били отстранени в доверен сервиз на ищцовото дружество. На основание сключения договор за имуществена застраховка [фирма] заплатило застрахователно обезщетение за отстраняването на вредите в размер на сумата от 523,10 лева. В исковата молба се сочи, че отговорността на водача на лек автомобил [марка] била покрита от ответника [фирма] по силата на договор за застраховка „Гражданската отговорност“. Поради това [фирма] поканило ответното дружество да му възстанови изплатената сума, но ответникът отказал. С оглед на тези съображения ищецът моли [фирма] да бъде осъдено да му заплати сумата от 523,10 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Оспорва договорната отговорност на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че представеният по делото двустранен констативен протокол не е подписан от участниците в събитието, както и, че в него не са посочени 1 обстоятелствата, при които е настъпило последното. Изразява становище, че от него не може да бъде установена вината за настъпване на инцидента. Признава наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданската отговорност“ между него и водача на лек автомобил [марка] към момента на произшествието. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по договор за имуществена застраховка към датата на настъпване на застрахователното събитие – пътно-транспортно произшествие;

2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; 5. размера на вредите.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 28.05.2020 г. между третото за процеса лице [фирма], с ЕИК: [ЕИК], в качеството му на собственик и застраховащ, от една страна и [фирма], в качеството му на застраховател, от друга страна, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № [№] със срок на действие от 06.06.2020 г. до 05.06.2021 г., с обект на застраховка пътно превозно средство - лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], с посочено предназначение – за отдаване под наем, по клауза „пълно каско“, с териториален обхват на застрахователното покритие Европа и азиатската част на Турция и с уговорен начин на ликвидация на щети – с право на ползване на официален сервиз за марката.

Следователно, към 09.11.2020 г. между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №] е съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ – клауза „пълно каско“, съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства.

Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранния констативен протокол за ПТП от 09.11.2020 г., заявлението за изплащане (уведомление за щета) на застрахователно обезщетение при [фирма] от 13.11.2020 г., свидетелските показания на свидетеля К. Г. и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 09.11.2020 г. при следния механизъм: около 11:00 часа, в град София, при излизане от бензиностанция „Е.“ на [адрес] лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], при извършване на маневра движение на дясно 2 с цел пристрояване за излизане от бензиностанцията и за включване в пътното платно е ударен от лек автомобил [марка] с рег. № [рег. №], при предприета от същия маневра за излизане от бензиностанцията, при което последният реализира съприкосновение с намиращия се от външната му, лява страна лек автомобил [марка и модел].

В процесния двустранен констативен протокол от 09.11.2020 г., съставен и подписан от участниците в процесното пътно-транспортно произшествие, а именно Ф. К., като водач на лек автомобил [марка] и К. Г., като водач на лек автомобил [марка и модел] е отразено, че ПТП е настъпило при излизане от паркинг и от двата автомобила, както и, че вследствие от настъпването му са налице видими щети по преден десен калник на превозно средство [марка и модел] и по преден ляв калник на превозно средство [марка]. Видно от скицата на пътната обстановка, обективирана в протокола и изготвена от водачите е, че произшествието е реализирано в момент, в който водачът на л. а. [марка и модел] предприема маневра движение на дясно с цел излизане от паркинга на пътното платно, в който момент водачът на л. а. [марка], намирайки се от вътрешната страна, предприема маневра движение на ляво и по този начин реализира съприкосновението.

Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание.

Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомление за щета при [фирма] от 13.11.200 г. и показанията на свидетелите, непосредствено възприели фактите, за които разказват, доколкото са били водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.

В уведомлението за щета лицето К. К.ов Г., като водач на лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], собственост на [фирма], е посочил, че застрахователното събитие се изразява в ПТП с участието на друго МПС, извършено е при потегляне от бензиностанция, при опит за маневра на дясно, при което застрахованият автобомил е бил ударен от друго МПС – [марка] вследствие от което са увредени следните детайли – преден десен калник.

В подкрепа на извода относно начина на реализиране на процесното ПТП са и показанията на свидетеля К. Г., който разказва, че при управление на лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №] участвал в ПТП заедно д водача на лек автомобил [марка].

Конкретно заявява, че случилото се било в град София, като Г., при излизане от бензиностанция „Е.“ на [адрес], извършил маневра, за да се пристрои и да излезе на пътното платно. В този момент водачът на л. а. [марка] също предприел маневра за излизане, при което двата автомобила се ударили странично. Свидетелства, че между водачите било постигнато съгласие относно настъпване на произшествието, като за последното те съставили и подписали двустранен протокол. Свидетелят разказва, че автомобилите били един от друг с цел предприемане на една и съща маневра - за излизане от бензиностанцията, като той обаче изчакал преди да излезе на пътното платно, за да се увери, че няма движещи се автомобили откъм [адрес].

В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват поведението на двамата водачи, участници в процесното ПТП по начина, отразен в схемата в двустранния протокол за ПТП от 09.11.2020 г. и в уведомлението за щета (заявление за изплащане на застрахователно обезщетение) до застрахователя – ищец от 13.11.2020 г., а именно, че при излизане от паркинг на 3 бензиностанция „Е.“ и предприемане на маневра на дясно с цел пристрояване и напускане на паркинга за излизане на пътното платно – [адрес], управляваният от св. Г. лек автомобил [марка и модел] е бил ударен в предна дясна част от лек автомобил [марка], който в този момент, намирайки се от вътрешната страна на платното за движение, също е предприел маневра за излизане от бензиностанцията без да се съобрази, че такава вече е била предприета от св. Г.. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че макар разказаното от свидетеля относно посоката му на движение – на ляво да се различава от отразеното на схемата в ДКП и в заявлението за щета, депозирано от него пред застрахователя няколко дни след инцидента, то не опровергава доказателственото значение на показанията му, доколкото същият изрично посочва, че няма конкретни спомени, в т.ч. за дата и година, за посочен виновен водач, поради изминалия период от време (в случая повече от две години), препращайки към вписаното от участниците в ПТП в констативния протокол. Ето защо, съпоставяйки показанията му с данните, следващите от писмените доказателства, съдът приема, че св. Г., управлявайки лек автомобил [марка и модел], е предприем маневра движение на дясно с цел да се пристрои за излизане от бензиностанцията на пътното платно.

При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите, отразени в описа на [фирма] по лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], засягащи следните детайли: калник преден десен; броня – облицовка предна; държач броня десен; подкалник метален – преден десен; основа броня – предна пластмасова; фар – блок комбинирани светлини – предна дясна част; стойка клаксон, съответстват и могат да бъдат причинени от ПТП, отразено в ДКП от 09.11.2020 г.