Решение № 169 от 04.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от „Национална електрическа компания“ ЕАД против Решение № 47/ 10.02.2025 г. по гр.д. № 424/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е признал за установено по отношение на „Национална електрическа компания“ ЕАД, че Община Белене е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 16 141 кв.м по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Белене, част от път с № PVN1003/III-5202, Деков – Белене – ХТК Белене и е отменил констативен НА за собственост № 2, том 11, рег. № 6838, нот.дело № 1276/ 2008 г. в частта относно горния имот. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Изразява несъгласие с извода на съда, че процесният имот е станал общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА. За да приеме горното, съдът игнорирал ал.2 на същата разпоредба, съгласно която имущество, включено в капитала, уставния фонд или водещо се по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, не преминава в собственост на общините. По делото било доказано, че процесният път е изграден в периода 1986 г. – 1990 г. от праводател на „Национална електрическа компания“ ЕАД, чиято дейност е осъществявана върху имоти – държавна собственост, и че той е 1 включен в баланса на дружеството като ДМА, а включването му в списъка на общинските пътища е станало едва през 2007 г. с решение на МС. Моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Белене със становище за неоснователност на същата. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като ответникът не доказал към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесният имот да е бил включен в капитала на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ и съответно по отношение на него да намира приложение § 7, ал.2 ЗМСМА. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са допуснати и процесуални нарушения, обуславящи процесуална недопустимост на акта.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти са следните: Между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имот с идентификатор № *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белене, одобрени със заповед № РД- 18- 58/ 24. 09. 2007 г. на изп. директор на АГКК, за който Община Белене претендира, че е собственик по силата на закона – на основание § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА – с оглед това, че се касае до общински път, а „Национална електрическа компания“ ЕАД извежда вещното си право от разпоредбата на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, като се позовава на правоприемство от Инвестиционно предприятие „Атомна Енергетика“ гр. Белене, в активите на което твърди, че е бил включен имотът. „НЕК“ ЕАД се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 г. и в него под № 20 е включен имот с идентификатор № ***, представляващ поземлен имот в землището на гр. Белене, м. „Вратница“, с площ от 16 141 кв. м.

По делото е установено, че с Решение № 236/ 13. 04. 2007 г. на основание чл.3 2 ал.4 от Закона за пътищата МС на РБ е утвърдил списък на общинските пътища съгласно приложение, в което като част от IV-то класна пътна мрежа е посочен път № PVN1003/ III-5202, Деков – Белене – ХТК Белене. Безспорно е от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, онагледено и със схема върху извадка от кадастралната карта, че трасето на този път започва от третокласен път от републиканската пътна мрежа ІІІ-5202 с. Деков, преминава покрай гр. Белене извън урбанизираната му територия и завършва на ХТК Белене, като в обхвата му попада целият процесен имот. От ангажираните писмени доказателства се установява, че пътят е изграден от Генералната инвеститорска дирекция в периода 1986 г. - 1990 г. във връзка с изграждането на Хидро-техническия комплекс /ХТК/ „Никопол – Турну Мъгуреле“ гр. Белене. Видно от Решение № 152/ 17.07.1979 г. на МС на НРБ, за строителството на обект ХТК на Министерството на енергетиката са били предоставени некатегоризирани държавни земи, отчуждени са били в негова полза земеделски земи, като такива са били предоставени и за временно ползване. На основание на това решение с нарочни актове на 03.11.1986 г. инвеститорът е бил въведен във владение в площите за строителство на ХТК. С Решение № 237/06.12.1990 г. на МС на НРБ Генералната инвеститорска дирекция за ХТК е била прекратена, считано от 01.12.1990 г. Активите и пасивите й по баланса към 30.11.1990 г. се поемат от Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ – Белене, чийто правоприемник е „НЕК“ ЕАД, учредена с Решение по ф. д. № 29869 от 28.12.1991 г. на СГС. В дълготрайните материални активи на Компанията през 1998 г. е заведен процесният имот като част от „обходен път“ към ХТК Белене. Като активи на дружеството са отразени различни обекти на ХТК – площадка ХТК, производствена площадка, обединено разтоварище ХТК, ПП Бази -10 бр. ХТК, Битов техн. район –Хидрострой – ХТК 30 дка.

При изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя формирания от ОС – Плевен правен извод, че възникналият спор, свързан с конкуриращи се права на собственост по отношение на процесния недвижим имот, следва да бъде разрешен в полза на Община Белене, и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.

Съгласно § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на този закон /17.09.1991 г./ в собственост на общините преминават и следните държавни имоти: локалната пътна мрежа от ІV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Тази норма впоследствие е изменена – през 1995 г. „локалната пътна мрежа“ е заменена с „местните пътища“, а през 2000 г. с „общински пътища“. Независимо от различните редакции на законовия текст, очевидно се налага изводът, че се касае до местен път, който е достъпен за обществено ползване и осигурява транспортна връзка от местно значение. По делото е установено, че път № PVN1003/ III-5202, Деков – Белене – ХТК 3

Белене, в обхвата на който попада спорният недвижим имот, функционално отговаря на условията по т.4 на § 7, ал.1 от ЗМСМА – той е път от локална пътна мрежа от ІV клас. Ирелевантно е обстоятелството, че включването му в списъка на общинските пътища е станало едва през 2007 г. – собствеността върху имота не възниква с утвърждаването на списъка на общинските пътища от компетентния орган, а по силата на законова разпоредба, считано от влизането й в сила, т.е. 17.09.1991 г., и включването в списъка в случая отразява действителното правно положение.

Неоснователно жалбоподателят счита, че по отношение на имота е налице изключението на § 7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, препятстващо придобиването на правото на собственост от Община Белене. Съгласно тази разпоредба в собственост на общините не преминава това имущество по ал.1, което е включено в капитала, в уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество към момента на влизане в сила на закона, т.е. към 17.09.1991 г.

Т.е. при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия от съществено значение е дали определен обект, попадащ в приложното поле на § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане в сила на ЗМСМА и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество. В случая към тази дата „НЕК“ ЕАД все още не е съществувало като юридическо лице, а е съществувал неговият праводател Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ – Белене, но за същия липсват доказателства процесният имот – част от изградения път от Генерална инвеститорска дирекция за изграждане на ХТК „Никопол – Турну Мъгуреле“ – да е бил включен в баланса му. По делото няма данни имотът да е съставлявал част от активите и на Генералната инвеститорска дирекция за изграждане на ХТК към момента на прекратяването й, при което да е преминал в активите на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ Белене. Само въз основа на безспорното обстоятелство, че пътят е изграден от Дирекцията не може да се направи извод, че той е бил актив на същата.

Изграждането му е било необходимо във връзка с изграждането на ХТК „Никопол – Турну Мъгуреле“, обектите от който комплекс са включени в баланса на „НЕК“ ЕАД.

Безспорно е, че не се касае до вътрешноведомствен път, задоволяващ транспортните нужди на територията на ХТК, на ограничен кръг правни субекти, а до път с местно значение, отворен за обществено ползване. След като липсват доказателства процесния имот – част от път № PVN1003/ III-5202 да е бил включен в капитала, в уставния фонд или да се водила по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество – праводател на „НЕК“ ЕАД – към датата на влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г., то същият е придобит от Община Белене по силата на § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА и последващото записване в баланса на „НЕК“ ЕАД не е произвело действие и не може да легитимира това дружество като негов собственик.

4

Следва да се отбележи, че по отношение на девет други участъци от трасето на същия път между страните е налице разрешен спор с влязло в сила Решение № 431/ 08.07.2020 г. по гр. д. № 908/2019 г. по описа на ОС – Плевен, потвърдено с Решение № 37/ 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 291/2020 г. по описа на ВТАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60441/ 09.12.2021 г. по гр. д. № 2244/2021 г., II г. о. на ВКС.

Предвид съвпадането на изводите на настоящия състав с първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. тези на

По разноските: При този изход на спора на Община Белене на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора пред въззивната инстанция, определя на 150 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/ 10.02.2025 г. по гр.д. № 424/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен.

ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София, ЕИК 000649348, да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК на Община Белене юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5