Решение № 12146 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12146 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110108532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. Д. С., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 857,53 лв. главница за цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: С............, с абонатен № 291340, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането; 185,28 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.11.2023 г.; 33,99 лв.

- главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането; 8,49 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 14.11.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64741/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва исковете по основание. Поддържа, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, както и че липсва облигационно правоотношение между страните, тъй като няма доказателства ответницата да е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва наследодателят й да е бил собственик на целия имот, както и твърди, че няма доказателства, че е приела наследството му. Поддържа, че се касае за непоръчана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Оспорва да е в забава в плащане на задълженията за главници. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, като по същество не оспорва размера на вземанията, както и че до имота е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност и е извършена услуга за дялово разпределение на стойност, посочена в исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на 2 обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по протокол от 04.06.2002 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост в ж. к. „Л.“, бл.

984, вх. Е и е сключен договор № 2666 от 26.07.2002 г. между „Т.С.“ ЕООД и представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със 3 съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов собственик. Посочените обстоятелства се установяват от приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 308, том LLXI, дело № 22352/1993 г., видно от който през 1993 г. Е.С.И. и В.Г.И. са продали на Д. Д. Ж. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ тяхна семейна имуществена общност, а именно: апартамент № 145, находящ се в гр. С........., на четвърти етаж, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, застроен на площ 44,75 кв. м., заедно с избено помещение № 11 с площ от 2,573 кв. м., заедно с 1,405 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. От представените по делото Удостоверение за наследници № РЛН19-УГ51-466/09.01.2019 г., издадено от Столична община, район „Л.“ и Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че Д. Д. Ж., ЕГН ********** е починала на 27.02.2017 г., т. е. преди процесния период, като е оставила за свой единствен наследник по закон ответницата в настоящото производство Д. Д. С. - дъщеря. Следователно ответницата е придобила въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство наследственото имущество на починалата Д. Д. Ж., като съвкупност от права и задължения.

При липсата на данни приживе Д. Ж. да се е разпоредила с притежавания от нея имот – процесното жилище, съдът приема, че ответницата се легитимира като титуляр на правото на собственост върху същото.

4

Неоснователни са доводите на ответницата, че не е легитимирана да отговаря по предявените искове по съображения за липса на доказателства, че е приела наследството на Д. Д. Ж., с оглед което и по делото не било установено, че е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот по наследство. Ответницата не е релевирала правоизключващо възражение, че е вписала по предвидения в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред отказ от наследството на починалото лице, нито е ангажирала доказателства за това с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 154, ал. 1 ГПК).