Решение № 328 от 24.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Карлово, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20235320100701 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 225 и сл. от ЗЗД.

Ищцата Г. С. С. с ЕГН ********** от град Х., община Х., област П., ул. „З. С.“ *** твърди, че с договор за дарение на недвижим имот от 02.02.2010 г., сключен с нотариален акт № 21, том I, peг. № 1036, дело № 21/2010 г. на *** Т.Р. с рег. № *** на НК, Г.С.Г. й подарил само принадлежащата му ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ЛИВАДА с площ от 0.566 дка, в местността „П.С.“ в землището на село К., К. община, който имот по КВС към онзи момент съставлявал имот № ***. От придобИ.ето на имота и до настоящия момент ищцата и семейството й обработвали североизточната му половина - засадили в нея овощни дръвчета, садили и зеленчуци. Години наред никой нямал към нея и членовете на нейното семейство каквито и да било претенции, и ищцата владяла този имот напълно необезпокоявано до преди около 2-3 години. Продължавала да владее половината от този имот и към настоящия момент. Видно било от приложената към исковата молба скица № Ф02165/03.11.2009 г., че собствеността върху процесния имот била възстановена с решение по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ № 17271 от 02.03.1995 г. на наследници на Г.С.Г., наследодател на нейния праводател. Преди около две-три години ответникът пристигнал в имота, придружен от геодезист и полицаи и предявил претенции, че е собственик на целия имот. Ищцата възразила, като се опитала да му обясни, че е собственик на половината имот от 2010 г., но ответникът заявил, че щял да изчака да „мине давност“ и щял да й вземе имота. След направена проверка в Службата по вписванията в град К. ищцата установила, 1 че дъщерите на Г.С.Г., М. Г. Г. и С.ка Г. Г., П. С. Х., негова сестра, и П. Г. Д., негова леля, продали на И.Н.Т. целия гореописан имот с нотариален акт № 148 , том IV, рег. № 7292, дело № 582/2015 г. на *** Р.К. с рег. № *** на НК, акт № 194 , том 18, дело № 3369/2015 г. на СлВп при КрлРС. Ищцата била изненадана от сделката, тъй като с определение по ч.гр.дело № 1442/2009 г. на Карловски районен съд бил допуснат и вписан в нарочния регистър направеният от П. С. Х. отказ от наследството на Г.С.Г., за което било издадено удостоверение на 10.12.2009 г. Освен това всички прехвърлителки по този нотариален акт знаели много добре, че Г.С.Г., внук на общия им наследодател, още през 2010 г. прехвърлил на ищцата принадлежащата му ½ идеална част от този имот. Впоследствие с договор за покупко- продажба на недвижими имоти от 04.07.2018 г., сключен с нотариален акт № 45, том III, рег. № 3623, дело № 370/2018 г. на *** Т.Р. с рег. № *** на НК, акт № 132, том 8, дело № 1565/2018 г. на СлВп при КрлРС, И.Н.Т. и съпругата му, Т.Т.Т. продали на първия ответник процесния имот. С оглед разпоредбата на чл.21 от СК имотът станал собствен на двамата ответници, които били съпрузи.

Към настоящия момент имотът бил отразен в КККР на село К. с идентификатор *** и бил записан като принадлежащ на първия ответник.

Същият продължавал да оспорва правото й на собственост върху ½ идеална част от имота.

МОЛИ съда да постанови решение, с което

ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на С. Т. С. с ЕГН ********** и Г. Г. С. с ЕГН **********, двамата от село К., община К., област П., ул. ***, че Г. С. С. с ЕГН ********** от град Х., община Х., област П., ул. „З. С.“ № 1 е собственик по силата на договор за дарение от 02.02.2010 г., сключен с нотариален акт № 21, том I, peг. № 1036, дело № 21/2010 г. на *** Т.Р. с рег. № *** на НК, на ½ (една втора) идеална част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село К., община К., област П., одобрени със заповед № РД-18619/04.09.2019 г. на ИД на АГКК; площ на имота: 0.566 дка; местност: П.С., вид собственост: частна; вид територия: земеделска; категория на земята: 8;

НТП: ливада; стар № ***. Претендира за разноските по делото.

Ответниците С. Т. С. с ЕГН ********** и Г. Г. С. с ЕГН **********, двамата от село К., община К., област П., ул. *** признават иска изцяло по отношение правото на собственост на ищцата. Оспорва се претенцията за разноски, доколкото ответниците с поведението си не са дали повод за предявяване на иска. Сочат следното: Ищцата Г. С. С. предявила установителен иск за собственост върху недвижим имот – ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село К., община К., област П., площ: 0.566 дка, местност П.С., вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: ливада. Правото си на собственост легитимирала с нотариален акт за дарение № 21, том I, дело № 21/2010 г. на *** с peг. № *** при НК, район на действие Районен съд Карлово с който Г.С.Г. й дарил ½ ид. част от описания в акта имот. Същият този имот ответниците придобили от И.Н.Т. и Т.Т.Т. чрез нотариален акт за покупко-продажба № 45, том III, дело № 370/2018 г. на *** с peг. № *** при НК, район на действие Районен съд Карлово. Продавачите придобили правото си на собственост от М. Г. Г., С.ка Г. Г., П. С. Х. и П. Г. Д., част от които били и наследници на Г. С. Г.. До 2 получаване на исковата молба ответниците не знаели, че с половината от закупения от тях имот е била извършена предходна сделка, като не им бил показан нотариален акт за собственост. Владение върху имота установили след закупуването му през 2018 г., като към този момент установили, че в имота се намира и ищцата. Не предприемали някакви действия, с които да възпрепятстват владението й, въпреки че същата не се легитимирала пред тях като собственик по силата на акт за собственост. Доколкото договора за покупко-продажба, с който ответниците придобили правото на собственост върху имота не породил действие по отношение на ½ ид. част, от друга страна в нито един момент не знаели, че закупуват имота от несобственик, нямали никаква вина за съставянето на последващи нотариални актове за сделки с ½ ид. част от имота. Във връзка с това не оспорват правото на собственост на ищцата върху ½ ид. част от имота, заявяват, че не са оспорвали това и право и преди завеждане на делото, не са й пречили да владее и ползва имота и не са дали повод за завеждане на това дело.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 17271/17102 от 02.03.1995 г., взето по преписка с вх.

№ 3293 от 18.09.1991 г. на Поземлена комисия К. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Г.С.Г. върху следния недвижим имот: ЛИВАДА с площ от 0.566 дка, в местността „П.С.“ в землището на село К., К. община, съставляваща имот № *** по КВС на село К.. Г.С.Г. с ЕГН **********, бивш жител на село К. е починал на *** г. като е оставил наследници по закон П.Ф. Г. – съпруга, починала на *** г., С. Г.ев С.

– син, починал преди общия наследодател на *** г. и дъщеря си П. Г. Д.. С.

Г.ев С., починал *** г. е оставил наследници по закон съпругата си, М. Т.а С., починала на *** г., сина си Г.С.Г. – починал на *** г. и дъщеря си П. Г. Х..

Г.С.Г., починал на *** г. е оставил наследници по закон двете си дъщери – М.

Г. Г. и С.ка Г. Г.. С определение № 1246 от 10.12.2009 г. по ЧГрД № 1442/2009 г. по описа на КрлРС, е бил вписан отказът на П. С. Х. от наследството на общия наследодател Г.С.Г.. При това положение, Г.С.Г., внек на общия наследодател, е наследил ½ ид. част от наследството, останало он неговия дядо, като ¼ е получил по право на заместване от баща си С. и с ½ ид. част се е увеличил делът му след отказът от наследство, направен от сестра му П. С. Х.. Останалата ½ ид. част от наследството е придобила дъщерята на общия наследодател, П. Г. Д.. С договор за дарение на недвижим имот от 02.02.2010 г., сключен с нотариален акт № 21, том I, peг. № 1036, дело № 21/2010 г. на *** Т.Р. с рег. № *** на НК, Г.С.Г. е дарил на ищцата собствената си ½ ид. част от процесния недвижим имот. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.12.2015 г., сключен с нотариален акт № 148 , том IV, рег. № 7292, дело № 582/2015 г. на *** Р.К. с рег. № *** на НК, М. Г. Г., С.ка Г. Г., П. С. Х. и П. Г. Д. са продали на И.Н.Т. цялата ливада, предмет на настоящия спор. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2018 г., сключен с нотариален акт акт № 45, том III, рег. № 3623, дело № 370/2018 г. на *** Т.Р. с рег. № *** на НК, И.Н.Т. и Т.Т.Т. са продали на ответника целия процесен имот. От представената скица на имота се установява, че понастоящем процесния имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село К., община К., 3 област П., одобрени със заповед № РД-18-619/04.09.2019 г. на ИД на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на имота: село К., местност: П.С., площ на имота: 566 (петстотин шестдесет и шест) кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; категория на земята: 8; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ***; съседи: ***, ***, ***, ***12. По делото не се спори, че ответниците са съпрузи.

При така установените факти, съдът намира иска за основателен и го уважава.

Ищцата се легитимира като собственик на процесната ½ ид. част от имота по силата на договор дарение, сключен през 2010 година. При това положение, договорът за покупко-продажба, сключен през 2015 г. не е породил правно действие досежно ½ ид. част и купувачът И.Н.Т. и съпругата му не са придобили права върху тази ½ ид. част, респективно – не са станали собственици, доколкото им е била продадена чужда вещ. Към момента на сключване на този договор единствен съсобственик на ищцата е била П. Г. Д., дъщеря на общия наследодател Г. Г.ев, доколкото внучката му П. Х. се е отказала от наследството на дядо си, а внукът му Г. Г.ев приживе се е разпоредил с наследствената си част като я е дарил на ищцата. По тази причина И. и Т.Т. са се разпоредили не са станали собственици на процесната ½ ид. част респективно, при отчуждаването й, ответникът е купил тази част от несобственик. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не може да се противопостави на действителния собственик, поради което искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

ОТНОСНО разноските:

Съдът намира за основателно възражението на ответниците, че не са дали повод за предявяване на иска. Единственият способ спорът между страните да бъде решен е предявяването на установителен иск. Праводателят на ответника и съпругата му са се легитимирали като собственици на целия процесен имот, а факта, че част от него е била отчуждена и нотариалният акт е бил вписан не може да счете за даване повод за предявяване на иска, доколкото към 2010 г. липсваха имотни партиди, и няма данни решението на поземлена комисия, удостоверяващо правата на наследниците на Г. Г.ев да е било вписано преди разпоредителната сделка. При това положение съдът намира, че разноски в тежест на ответниците не следва да се присъждат на основание чл. 78 ал.2 от ГПК. Без правно значение е дали ответниците след закупуване на имота през 2018 г. са узнали за собствеността на ищцата, дали са се обръщали към правоохранителните органи при трасиране на имота, факт е, че със сключване на договорите за покупко-продажба през 2015 г. и 2018 г. вече са били налице документи за собственост на различни лица, за същото спорно право, които се явяват непротивопоставими на ищцата, но са съществували и са били вписани.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с 4

225 и сл. от ЗЗД по отношение на С. Т. С. с ЕГН ********** и Г. Г. С. с ЕГН **********, двамата от село К., община К., област П., ул. ***, че Г. С. С. с ЕГН ********** от град Х., община Х., област П., ул. „З. С.“ № 1 е собственик по силата на договор за дарение от 02.02.2010 г., сключен с нотариален акт № 21, том I, peг. № 1036, дело № 21/2010 г. на *** Т.Р. с рег.