Решение № 171 от 03.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ямбол, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600333 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура Ямбол срещу Присъда № 108/08.07.2024 г., постановена по НОХД № 667/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подсъдимите Р. Ж. Ж. с ЕГН: ********** и М. Р. Ж. с ЕГН:

********** са признати за невиновни в това на 17.08.2022 г., в периода от около 12.45 часа, до около 12.50 часа, в гр. Ямбол, обл. Ямбол, в района около сградата на община Ямбол, в офис, намиращ се на ул. Г.С. Раковски № 5 и в сградата на община Ямбол, действайки в съучастие по между си, като съизвършители, да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по предявеното им обвинение по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Със същата присъда, подсъдимия Р. Ж. Ж. е признат за невиновен в това на 17.08.2022 г., около 12.50 часа, в гр. Ямбол, обл. Ямбол, в офис, намиращ се на ул. Г.С.

Раковски № 5 да се е заканил с убийство на Д.Д.Д. от гр. Ямбол и това заканване да е 1 могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимият Р. Ж. Ж. е признат за невиновен и в това на 17.08.2022 г., около 12.50 часа, в гр. Ямбол, обл. Ямбол, в офис, намиращ се на ул. Г.С. Раковски № 5 да се е заканил с убийство на Д. С. Д. от гр. Ямбол и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал. 1 от НК.

С присъдата е постановено веществените доказателства по делото – дискове с видео записи от камери на Община Ямбол, 1 бр. сгъваема палка, с метална предна част и 1 бр. сгъваем нож, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил разноските по делото да останат за сметка на органите, които са ги направили.

Подаденият протест е бланкетен. С него не се правят нови доказателствени искания. Твърди се неправилност на така постановената присъда и се претендира отмяната й, като вместо нея да бъде постановена друга такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по съответно повдигнатите им обвинения. В допълнението към протеста се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата.

Счита се, че правните изводи, направени от районният съд не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Според прокурора, по делото са събрани множество доказателства, чийто правилен и обективен анализ и преценка са в подкрепа на повдигнатото обвинение, а именно – такива, от които може да се направи извод, че подсъдимите са извършили вменените им във вина престъпни деяния. В тази връзка се поддържа искането въззивният съд да отмени присъдата на РС и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.

Участващият в производството прокурор от ОП-Ямбол не поддържа протеста и моли въззивният съд да потвърди протестираната присъда изцяло като правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимите да са извършили престъпните деяния – предмет на обвинението.

Въззиваемите - подсъдими Р. Ж. Ж. и М. Р. Ж. лично и чрез упълномощените от тях защитници - адвокати от АК-Ямбол, оспорват основателността на протеста и молят съда да го остави без уважение, а присъдата на РС-гр.Ямбол – да потвърди като правилна и обоснована.

В личната защита и в последа дума подс.Р. Ж. заявява, че е бил нападнат и предизвикан и е действал при самоотбрана. Двамата подсъдими молят за потвърждаване на оправдателната присъда.

2

Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Протестът е процесуално допустим като подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от лице имащо право на протест, а разгледан по същество се преценя като неоснователен, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Анализът на целия събран по делото доказателствен материал, направен от РС, се споделя и от въззивния такъв.

Въззивната инстанция се присъедини към заключението на решаващия съд, според което събраните доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин изложената в мотивите на присъдата и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на делото обстоятелства са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на наказателното производство. Съображенията, които първоинстанционният съд е изложил относно доказаността на приетите фактическите обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчно аналитични, подробни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горната инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната подробна, детайлна и правилна оценка, решаващият съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

За да приеме за установена фактическата обстановка районният съд внимателно и с прецизност е анализирал всички събрани по делото доказателства, като ясно, правилно и подробно обосновано е посочил в мотивите си кои от тях кредитира и кои не, като са посочени причините за това. В тази връзка, въззивният съд намира за неоснователно възражението в протеста за необоснованост на присъдата.

Анализът на събраните доказателства, извършен от районният съд и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него. Направеният от съда анализ на доказателствената съвкупност е подробен, прецизен и обективен, без да се констатира подценяване или превратно тълкуване на доказателствените източници, които са 3 обсъдени в тяхната пълнота и взаимна връзка. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя прокурора/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

На база на установената фактическа обстановка и на основата на подробен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, районният съд правилно и обосновано е приел, че подсъдимите са невиновни в осъществяване на вменените им във вина престъпни деяния.

Въззивният съд напълно споделя извода на решаващия такъв, че по делото липсват доказателства за съставомерно по смисъла на чл.325, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК поведение от страна на подсъдимите Р. Ж. и М. Ж.. Не са налични доказателства на инкриминираните дата, място и час подсъдимите в съучастие помежду си като съизвършители, да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

За съставомерността на деянието от обективна страна по горепосочения престъпен състав се изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Съгласно константната съдебна практика и ППВС № 2/29.06.1974 г., постановено по н.д. № 4/1974 г. (т. 2) "непристойни" са онези действия, които са неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. "Грубо нарушаване на обществения ред" е налице когато дееца, чрез действията си, изразява демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено нарушава нормите на нравствеността. "Явно неуважение към обществото" има когато дееца, чрез действията си, изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това противообществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака са осъществени. Хулиганството съдържа един характерен за това престъпление признак специален мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице когато със своите действия дееца показва, че не се смята обвързан от съществуващите социални норми на поведение - стои над тези норми и се 4 отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред и са продиктувани именно от желанието му да манифестира явното си неуважение към обществото и установения ред. Изложеното дава аргумент на въззивният съд да се солидаризира с правния извод на районния такъв, че извършените от подсъдимите действия не са били насочени към нарушаване на обществени порядки и не са били проявени като явна и груба демонстрация на неуважение към обществото. Този извод се налага от установеното по категоричен начин от фактическа страна по делото, че поведението на подсъдимите е било предизвикано от личен мотив. Действията на подсъдимите са били обективирани във възникналата на инкриминираната дата ситуация, при която подс.Р. Ж. бил нападнат от свид.Булгаров, като на това нападение той се е противопоставил и се опитал да отблъсне действията на св.Булгаров с нанасяне на удар с юмрук. А доколкото нападението от св.Булгаров не е било преустановено, подс.Р. Ж. е нанесъл още два удара на свидетеля, довели до последователното му падане на земята, като подсъдимият М. Ж. – син на подс.Р. Ж. пък се намесил в защита на баща си като ударил св.Булгаров с крак. Разменените между участниците в конфликта псувни, както и крещенето и псувните от страна на двамата подсъдими, извършени впоследствие в офис на заложна къща „Корона“, намиращ се на ул.“Г.С.Раковски“ №5, отправени към св.Булгаров и св.В., също правилно са приети от първия съд като укорими действия, които обаче при установеното наличие на личен мотив за инцидента не са били извършени с цел да бъде нарушен обществения ред и не са били проява на явно неуважение към обществото.

Що се отнася до обвинението в частта му, че подсъдимите са извършили хулигански действия в сградата на община Ямбол, изразяващи се в преследване на св.В., правилно и обосновано с оглед събраните по делото и кредитирани от съда доказателства / и по-конкретно от записите от камерите, инсталирани във фоайето на Община Ямбол и пред нея/ районният съд е извел фактически извод за това, че подс.М. Ж. не е влизал в сградата на община Ямбол, а подс.Р. Ж. спрял до входната врата на Общината и веднага след това излязъл навън и не последвал св.В. вътре в сградата. Правилно, съгласно показанията на св.Б. е прието от съда, че в този момент подс.Р. Ж. не е крещял, псувал или извършил други действия, с които да е попречил на работния процес и да е затруднил работата на служителите в общината. Предвид посоченото, личния мотив за възникналия инцидент, влошените личностни отношения между подс.Р. Ж. и св.В., датиращи преди инцидента и убедеността на подс.Р.Ж., че инцидента е започнал именно заради тях, правилно първият съд е приел, че поведението на подс.Р.Ж. не е насочено към нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Изложеното дотук води до 5 единствения възможен правилен правен извод за липса на осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.325, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК от подсъдимите.