Определение № 3008 от 13.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3008 гр. София, 13.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503030 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата пред първата съдебна инстанция – Н. С. Б., срещу разпореждане № 7457/26.09.2025 г. по т.д.№ 1387 по описа за 2025 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, с което е върната исковата молба, вх.№ 85935/15.07.2025 г., в частта относно предявените искове за признаване за установено между страните нищожността на всички решения на СД на ответното дружество „Абилико“АД, обективирани в „протокол от събрание на съвета на директорите на ЕАД „Абилико“, като невзети /липсващи/, евентуално да бъдат отменени същите решения.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното разпореждане.

Сочи се, че не били налице предпоставките за връщане на исковата молба, тъй като за указанията на съда по отстраняване недостатъците на исковата молба, дадени на 17.07.2025 г. и 11.09.2025 г., ищцата не била надлежно уведомена.

Правилно съдът бил приел, че с молба от 17.09.2025 г. от страна на ищцата се изпълняват част от указанията на съда, като в същата бил посочен адрес за призоваване. Безспорно било, че в исковата молба не бил посочен адрес за призоваване. За издирване на адреса на ищцата съдът бил направил служебна справка и установил, че постоянния адрес на ищцата е: гр.***, ул.“***“ № *, ет.*,ап.*. Процедурата по чл.41 ГПК по връчването на съдебните книжа не 1 била спазена, тъй като от връчителя не било удостоверено, че лицето отсъства от адреса повече от 1 месец, както изисква чл.41, ал.2 ГПК; не били посочени и лицата въз основа на които длъжностното лице по връчването било направило извод за отсъствие на лицето от адреса. Затова намира, че законната фикция на чл.41, ал.2 ГПК е неприложима; позовава се на съдебна практика на ВКС. Не била налице и хипотезата на чл.129, ал.2 ГПК, на която СГС се бил позовал, за да връчи исковата молба.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия като се укаже всички указания да бъдат връчени на ищеца на изрично посочения съдебен адрес.

Разноски не се претендират.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното разпореждане е връчено на ищцата на 27.10.2025 г. Частната жалба е подадена на 03.11.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Налице е правен интерес от обжалване; съдебният акт подлежи на инстанционен контрол.

Следователно, частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

За да постанови разпореждане в обжалвания смисъл, СГС е констатирал, че с разпореждане от 17.07.2025 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване недостатъците на исковата молба по чл.127, ал.1,т.4 и т.5 и чл.128, т.2 ГПК. С определение от същата дата на основание чл.126, ал.1 ГПК производството било прекратено в частта по заявените искания за признаване за установено между страните нищожността на всички решения, взети на 10.07.2025 г., обективирани в протокол на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, като невзети /липсващи/, евентуално да бъдат отменени същите решения, като незаконосъобразни. При опит да се връчат на ищеца тези съдебни актове било констатирано, че ищеца не е посочил адрес в исковата молба поради което с разпореждане от 11.09.2025 г. били дадени на ищеца указания по чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1,т.2 ГПК за посочване на адрес.

Предвид невъзможността актовете да се връчат на установения, след служебната справка постоянен и настоящ адрес на ищеца, съдът бил разпоредил указанията по чл.129, ал.1 ГПК от 17.07.2025 г. и 11.09.2025 г., 2 както и определението от 17.07.2025 г. да се съобщят по реда на чл.129, ал.2, изр.2 ГПК чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Такова обявление било изготвено и поставено на 15.09.2025 г.; обявлението било свалено на 24.09.2025 г. В рамките на предоставения от съда срок- на 17.07.2025 г. ищецът бил изпълнил само част от дадените указания – да посочи адрес, но не бил изпълнил останалите указания, което било констатирано с разпореждане от 19.09.2025 г. Съдът не бил имал задължение да разпорежда ново изпращане на дадените указания и определението от 17.07.2025 г. на посочения в молбата от 17.07.2025 г. адрес, тъй като при подаването на тази молба адвокатът на ищцата бил имал възможност да се запознае с делото и дадените указания/същият бил прегледал делото в деловодството на състава/, а от друга страна изпращането на ново съобщение щяло да означава да се продължи предоставения на страната срок за изпълнение на указанията, без за това да има изрично заявено искане от страната; това щяло да наруши установените в чл.6, чл.8 и чл.9 ГПК основни начала на гражданския процес. След като нито в рамките на предоставения срок, който бил изтекъл на 23.09.2025 г., нито към момента на постановяване на разпореждането, ищецът бил изпълнил в цялост дадените от съда, указания, с което не отстранил пречките за администриране на процеса, СГС е приел, че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК и исковата молба следвало да бъде върната, както и е било сторено.

Апелативен съд- София като взе предвид доводите на жалбоподателя, както и данните по делото приема следното:

Действително, в исковата молба, вх.№ 85935 от 15.07.2025 г. ищцата не е посочила адрес за призоваване.

С определение № 2953 от 17.07.2025 г., четено в закрито съдебно заседание, СГС е извършил констатация след служебно извършена справка в ЕИСС и е приел наличието на чл.126, ал.1 ГПК по отношение на идентично заявените от ищцата искания като е прекратил производството по делото в тази му част.

Същевременно с разпореждане № 5765 от 17.07.2025 г. съдът е констатирал недостатъци на исковата молба /в непрекратената част/ по чл.127, ал.1, т.4 и т.5, както и на чл.128, ал.2 ГПК и затова е указал на ищцата, че следва в 1-седмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с 3 препис за ответника да индивидуализира решенията на СД на ответното дружество, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, съответно чиято отмяна се иска като посочи на която дата са взети тези решения и какво е тяхното съдържание; да изложи конкретни фактически твърдения на правния си интерес от предявяване на тези искове като представи доказателства, че е член на ответното дружество към уточнения момент на вземане на процесните решения на СД, като посочи и по какъв начин се отразяват на правото му на членство или на отделни членствени права тези решения на СД; да изложи и конкретни фактически твърдения, които да бъдат подведени под хипотезата на нищожно решение на управителен орган на АД, тъй като към настоящия момент не били изложени такива, които да бъдат съотнесени към разясненията, дадени в ТР № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС относно нищожните решения на управителен орган; да изложи и конкретни фактически решения на които повелителни норми на закона и/или устава противоречи всяко едно от уточнените като предмет на исковете решения на СД. Дадени са и указания за внасяне на дължимата държавна такса. На основание чл.29, ал.4 ГПК е назначен особен представител на ответното дружество по исковете по чл.124 ГПК вр. с чл.71 ТЗ, тъй като ищцата била вписана като законен представител на ответното дружество в Търговския регистър; налице било противоречие между интересите на представителя и представлявания.

Видно от съдържащите се по делото /пред СГС/ съобщения, л.64 и л.65, същите са върнати от длъжностното лице призовкар с отбелязвания върху съобщенията, написани изключително нечетливо. Това, което може да се разбере от тези отбелязвания, че били извършени посещения на адреса, както и, че достъп до апартамента няма. В нарочен доклад призовкарят е посочил, че има трудности по връчването на съдебните книжа на ищцата, поради ограничения достъп по пощенските кутии, апартаментите и асансьорите в сградата. По твърдения на живущи от входа /които не са индивидуализирани/ те не познават търсеното лице и нямат информация дали то живее на адреса.

Потърсил бил информация за домоуправител на входа с цел да получи информация дали Н. Б. живее на адреса. При посещенията си на адреса бил оставил координати за връзка, но никой не се отзовал.

На 11.09.2025 г. съдът е дал указания на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението да посочи по делото свой адрес като в противен случай исковата 4 молба ще бъде върната. Разпоредено е и изготвяне на служебна справка по НБД относно вписване в регистрите на постоянен и настоящ адрес на ищцата.

Ако при тази служебна справка не се установи различен адрес от този на който са извършвани съобщенията до този момент, то на основание чл.129, ал.2, изр.2 ГПК да се постави обявление на специалното за това място в съда в продължение на 1 седмица за съобщаване на указанията от 17.07.2025 г., тези от 11.09.2025 г. и определението от 17.07.2025 г. Ако се установи различен адрес от справката, то на този адрес да се изпратят горепосочените актове.

От извършената справка по НБД е установено, че ищцата има постоянен и настоящ адрес: гр.***, ул.“***“ № 59 А, ет.9, ап.46, т.е. същият на който са били изпращани съобщенията.

На 12.09.2025 г. е изготвено обявление, което е поставено на специалното място за това в съда на 15.09.2025 г.

С молба от 17.09.2025 г. ищцата е представила пълномощно на името на адв. Шишкова и П., както и е посочила съдебен адрес за призоваване /л.72 от делото пред СГС/.

С разпореждане № 7299/19.09.2025 г. съдът е констатирал, че с молбата от 17.09.2025 г. се изпълняват само указанията му по посочване на адрес; останалите указания не били изпълнени. Молбата е приложена по делото.

Дадени са разпореждания делото да се докладва след изпълнение на останалите указания от 17.07.2025 г. или след изтичане на срока за изпълнение на указанията – 23.09.2025 г.

Обявлението е свалено на 24.09.2025 г. и на 26.09.2025 г. е постановено процесното разпореждане.

При така изложената фактология, действително, указанията по разпореждането от 17.07.2025 г. не са изпълнени в цялост. Настоящата инстанция, обаче, приема че тези указания не са били съобщени на ищцата надлежно. Не е налице хипотезата нито на ал.1, нито на ал.2 от чл.41 на ГПК доколкото в исковата молба от страна на ищцата не е бил посочен адрес за призоваване. Този недостатък на исковата молба не е бил своевременно констатиран от СГС- в разпореждането от 17.07.2025 г. липсват указания до ищцата за посочване на адрес за призоваване. Дадените от съда указания за посочване на адрес за призоваване – чл.127, ал.1,т.2 ГПК, са с разпореждането от 11.09.2025 г., което не се спори, а и се установява да е изпълнено с молбата 5 от 17.09.2025 г. Следвало е след отстраняване на недостатъците на исковата молба по чл.127, ал.1,т.2 ГПК да се съобщят указанията от 17.07.2025 г. на посочения съдебен адрес- гр.София, ул.“Позитано“ № 3, ет.1, ап.1- адв. Н. П..

В този смисъл не е налице и хипотезата на чл.129, ал.2 ГПК доколкото адресът на ищцата е бил известен на съда към момента на постановяване на обжалваното разпореждане- 26.09.2025 г.

Налага се извод, че обжалваното разпореждане е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Делото ще бъде върнато на СГС за продължаване на производството съобразно указанията в настоящето определение дадени по-горе.

По разноските:

Жалбоподателят не претендира разноски и такива не му се присъждат.

Водим от горното АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 7457/26.09.2025 г. по т.д.№ 1387 по описа за 2025 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, като неправилно.

ВРЪЩА делото на СГС, ТО, VI-22 състав за продължаване на производството съобразно указанията в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________