Протокол с решение от ОСЗ № 10504 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 10504 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330101545 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:51 часа се явиха:

***

Подадена е искова молба от КРЕДИТ ИНС АД срещу Ж. С. А., с която иска от съда да признае дължимостта по реда на чл. 422 ГПК на вземания по договор за кредит от 18.06.2024 г., по който била предоставена в заем сумата от 700 лв. Твърди се, че настъпила предсрочна изискуемост. Длъжникът не погасил нито една вноска. Претендират се следните суми: главница в размер на 700 лв, сумата от 84.00 лв. - договорна лихва за периода 18.07.2024 г. 18.10.2024 г., сумата от 8.97 лв. - обезщетение за забава за периода 19.07.2024 г. - 08.11.2024 г.

В срок не е постъпил отговор на исковата молба.

**

Съдът, като взе предвид днес докладваните твърдения на ищеца, доказателствата по делото и закона, намира следното:

От представените писмени доказателства се установява сключването на договора за потребителски кредит, приложен към частното дело, усвояване на сумата от 700 лв. съгласно разписка на л. 9 гръб, установява се и наличието на писмена уговорка за възнаградителна лихва, както и настъпване падежа на договора на 18.04.2025 г. Ищецът обаче не успя да докаже, че договорът за потребителски кредит е действителен, за което обстоятелство съдът следи служебно и без възражение на ответника.

От договора за кредит се установява, че страните уговорили неустойка за непредставяне на обезпечение в чл. 7.1. Това вземане представлява скрита печалба за кредитора, тъй като с оглед размера му от 501,70 лв., както и условията, при които се дължи, се прави извод, че за него липсват функциите на неустойката. Непредставянето на обезпечение не води до реални вреди за 1 кредитора, а повишава кредитния риск. дължимостта на парична сума за носене на този риск съставлява всъщност възнаградителна лихва. Ето защо неустойката следва да се включи в ГПР.

От представения договор за кредит, както и от ОУ към него се установява че в договора липсва посочена общо дължима сума, липсват и посочени допускания при формиране на ГПР. С това не само се нарушават правилата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но и не може да се прецени дали в ГПР е включен размерът на неустойката като скрита печалба. Нарушен е и чл. 11, ал.

1, т. 20 ЗПК, тъй като не е посочен лихвеният процент на ден в случай на отказ от договора. Липсващата информация относно ГПР и допусканията, при които е формиран, общо дължимата сума, която следва да е посочена не само в погасителния план, но и в договора, както и липсата на посочен лихвен процент на ден водят до извод за нарушаване споменатите норми от ЗПК и до недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК.

Ето защо се дължи само чистата стойност на кредита в размер на 700 лв.

Ответникът не доказва плащането й, поради което същата следва да се признае за дължима, ведно със законната лихва от подаване на заявлението да плащането. Вземанията за договорна и законна лихва са недължими на осн. чл.

23 ЗПК.

При този изход на спора дължимата по трите иска държавна такса общо за частното дело и настоящото производство е в размер на 150 лв., от които следва да се присъдят само 50 лв. по уважения иск за главница. Относно адвокатското възнаграждение, сторени са разходи в размер на общо 2000 лв. за двете производства, от които по съразмерност следва да се присъдят 1765,51 лв.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че Ж. С. А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК: 205997727 и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 85, ет.Мецанин, на основание чл.23 от ЗПК, сумата в размер на 700 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/18.06.2024 г., за което вземане била издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19504/2024г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Ж. С. А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК: 205997727 и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 85, ет.Мецанин, следните суми по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/18.06.2024 г., за които била издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2

19504/2024г. на ПРС, а именно:

1)сумата от 84.00 лв. - договорна лихва за периода 18.07.2024 г. 18.10.2024 г.

2)сумата от 8.97 лв. - обезщетение за забава за периода 19.07.2024 г. 08.11.2024 г.

ОСЪЖДА Ж. С. А. с ЕГН: **********, да плати на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК: 205997727, разноски в заповедното и исковото производство общо 50 лв. за държавна такса и 1765,51 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14,04 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3