Определение № 1741 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1741 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501046 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение №248/06.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 67/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово, II гр.състав, съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.01.2026 г. в полза на заявителя „Ес Джи Лоджистик“ ЕООД против длъжника „Карамел Пал“ ЕООД за сумата от 5215,18 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото съдът е разпоредил на да се издаде изпълнителен лист в частта за разноските на заповедта, а именно за адвокатско възнаграждение в размер на 430 евро, както и за държавна такса в размер на 10,86 евро.

Против частта на съдебния акт, имаща характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските, е постъпила частна жалба от „Карамел Пал“ ЕООД, ЕИК 205985598, чрез адв. А. С..

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че след издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ответникът депозирал възражение по чл. 414а ГПК, ведно с писмени доказателства за извършено плащане. Сочи се, че част от заявено вземане било платено още преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и преди издаването на заповедта за изпълнение, тоест преди образуване на заповедното производство. Твърди, че след като съдът обезсилил издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за главницата и законната лихва, то поради това следвало да се обезсили заповедта и в частта за разноските. Недопустимо било по обезсилен съдебен акт да се присъждат разноски. От друга страна, присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 430 евро били прекомерни, не съответствали на фактическата и правна сложност на делото, доколкото част от задължението било заплатено преди образуване на заповедното производство. Искането е за неприсъждане на разноските, евентуално – за тяхното редуциране.

1

В срок е постъпил и отговор от „Ес Джи Лоджистик“ ЕООД, с който се взема становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че със заявлението по чл.

410 ГПК заявителят претендирал заплащане на неплатени фактури, както следва: фактура №1273 с падеж 19.09.2025 г. ; фактура №1275 с падеж 20.09.2025 г.; фактура №1280 с падеж 25.09.2025 г.; фактура с №1283 с падеж 03.10.2025 г. В тази връзка се сочи, че с възражението си ответникът представил платежно нареждане от 19.12.2025 г. за плащане на задължение по фактура с №1269, което било различно от фактурите, предмет на заповедното производство. Сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение било изпратено по пощата на 08.01.2026 г. В тази връзка твърди, че първото постъпило плащане от длъжника съобразно приложените към възражението платежни нареждания било от 09.01.2026 г. по фактура №1273 , тоест след депозиране на заявлението. Второто плащане от длъжника било от 06.02.2026 г. по фактура №1275, третото плащане било от 24.02.2026 г. по фактура №1280, а четвъртото плащане било от 05.03.2026 г. по фактура №1283. Сочи се, че правилно районният съд обезсилил заповедта за изпълнение, тъй като длъжникът погасил вземанията си след завеждане на делото. Заповедният съд изпълнил изцяло и процедурата по чл. 414а, ал.

4 ГПК, като изпратил възражението на ответника, заедно с приложенията, на заявителя, с указания да подаде становище, като след постъпилото становище съдът се произнесъл по същото и по самото възражение. Искането е за потвърждаване обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав, след като прецени доводите на страните, както и материалите по делото, намира следното:

Заповедното производство е образувано по депозирано заявление от „Ес Джи Лоджистик“ ЕООД с посочен вх. № 354/13.01.2026 г. против „Карамел Пал“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми:

Сумата от 2550 лв., с вкл. ДДС/падеж: 19.09.2025 г. по фактура №1273/19.08.2025 г.

Сумата от 2550 лв., с вкл. ДДС/падеж: 20.09.2025 г. по фактура №1275/20.08.2025 г.

Сумата от 2040 лв., с вкл. ДДС/падеж: 25.09.2025 г. по фактура №1280/25.08.2025 г.

Сумата от 3060 лв., с вкл. ДДС/падеж: 03.10.2025 г. по фактура №1283/03.09.2025 г.

Въз основа на заявлението заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. №41/14.01.2026 г. за сумата в размер от 5 215,18 евро, представляваща евровата равностойност на общия размер на дължимите суми по процесните 4 бр. фактури, както и за сумата от 104,30 евро – разноски за заплатена ДТ, а също и за 430 евро – адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпило и възражение по чл. 414а ГПК от „Карамел Пал“ ЕООД, в което е посочено, че ответникът не дължал изпълнение на вземането по така издадената Заповед №41/14.01.2026 г., тъй като задължението било платено преди завеждане на заповедното производство и преди получаването от страна на дружеството на съобщението за издадената Заповед за изпълнение.

Ведно с възражението ответникът е представил и писмено доказателство – платежно нареждане от „Уникредит Булбанк“ АД, с посочена дата 19.12.2025 г., с получател „ Ес Джи Лоджистик“ ЕООД, за сума от 3060 лв., а под „основание за плащане“ е посочено „по „ф-ра 1269 евро скари“.

Представено е и още едно платежно нареждане от „Уникредит Булбанк“ АД от дата 06.02.2026 г., с получател „ Ес Джи Лоджистик“ ЕООД, за сумата от 1303,80 евро, с посочено основание „по фактура 1275“.

2

С разпореждане №826/05.03.2026 г. заповедният съд е указал на заявителя, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение с конкретно съдържание, както и че в тридневен срок може да подаде становище по реда на чл.

414а, ал. 3 ГПК.

Такова становище е постъпило по делото от заявителя „Ес Джи Лоджистик“ ЕООД, в което дружеството е посочило, че предмет на заявлението били вземания по 4 бр. фактури /подробно описани по-горе/. Посочено е, че първото представено от длъжника платежно нареждане от 19.12.2025 г. касаело плащане на задължение по фактура №1269, която обаче не била сред процесните, претендирани от заявителя.

Тоест платежното нареждане не било относимо към предмета на спора. Акцентирано е, че първото постъпило от длъжника плащане по процесните фактури било от 09.01.2026 г. и то касаело задължението по фактура 1273/19.08.2025 г. В тази връзка се сочи, че заявлението на самия заявител за издаването на процесната заповед за изпълнение било изпратено на съда по пощата на дата 08.01.2026 г. Признава се плащането по всички останали три фактури, но погасяванията били направени през месец февруари и март на 2026 г., тоест след депозиране на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение. Поради изложеното заявителят е посочил, че всички плащания били просрочени. С оглед на това е поискал единствено издаването на изпълнителен лист само за присъдените със заповедта разноски, доколкото завеждането на делото било последица от просрочването на задълженията.

Ведно с така депозираното становище заявителят е представил и писмени доказателства, а именно известие за доставяне с посочен получател – Районен съд – Костинброд, с посочена дата на приемане в пощенския клон – 08.01.2026 г. и с посочена дата на получаване от получателя – 13.01.2026 г.

С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Определение № 248/06.03.2026 г., заповедният съд се е позовал на т.10в от Тълкувателно решение №4 по т.д.№4/2013 г. на ВКС на Р. България, като е приел, че длъжникът бил дал повод за завеждане на делото, поради което направените от кредитора разноски за платена ДТ и адвокатско възнаграждение били дължими. Поради това съдът е приел, че следва да обезсили издадената заповед за изпълнение по отношение на сумата от 5215,18 евро, представляваща главница по процесните фактури, а по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 430 евро и държавната такса в размер на 10.86 евро да разпореди да се издаде изпълнителен лист.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Спорен в настоящото производство е въпросът за дължимостта на разноските, респ. кой е моментът на извършените плащания и дал ли е повод длъжникът за образуване на заповедното производство.

Преди всичко ще се посочи, че съгласно т.10в от мотивите на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата, когато кредиторът е получил изпълнение на вземането си, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът може да поиска издаването на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане, което искане следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

Видно от материалите по заповедното производство ответникът е депозирал възражение по чл. 414а ГПК, като заедно с него е представил доказателства за извършено плащане.

3

Първото плащане, видно от платежно нареждане от „Уникредит Булбанк“ АД, е от дата 19.12.2025 г. и касае плащане по фактура №1269. Действително датата на извършения превод е преди образуване на заповедното производство, но следва да се посочи, че тази фактура, по която е извършено плащането, не е сред процесните за които заявителят е депозирал заявлението си по чл. 410 ГПК. Представената фактура с №1269 е различна от тези, въз основа на които заявителят желае издаването на заповед за изпълнение, поради което няма и как да се приеме въз основа на нея, че ответникът е погасил процесното задължение преди депозиране на заявлението.

Второто плащане на ответника датира от 09.01.2026 г. и е направено по фактура №1273, която е една от процесните фактури. В тази връзка ще се посочи обаче, че видно от представеното по делото известие за доставяне от български пощи, заявлението е изпратено по пощата до Районен съд – Костинброд на датата 08.01.2026 г., тоест ден преди плащането. Следва да се посочи, че релевантен е именно моментът на изпращане, от което следва извода, че и това плащане е извършено след депозиране на заявлението.

Всички други плащания по процесните фактури са извършени след депозиране на заявлението, респ. след издаването на Заповедта за изпълнение. Това е видно и от представеното от ответника платежно нареждане от 06.02.2026 г., което касае изпълнение на длъжника по фактура № 1275. От платежния документ се установява, че плащането е осъществено около месец след депозиране на заявлението, респ. издаването на Заповедта за изпълнение.

От всичко изложено следва обоснованият извод, че ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, поради което следва да понесе и отговорността за разноски. Възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е свързано с това, че част от процесните вземания, претендирани от заявителя с посочените фактури, били заплатени преди образуване на делото. Доколкото от подробно изложените мотиви се установи, че това не е така, то следва да се приеме, че възражението е неоснователно. В тази връзка ще се посочи и това, че материалният интерес също е завишен / 5 215,18 евро/, което кореспондира с присъдения размер на адвокатско възнаграждение.

По горните съображения обжалваният съдебен акт ще бъде потвърден.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №248/06.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 67/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово, II гр.състав в частта, имаща характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.01.2026 г., а именно за адвокатско възнаграждение в размер на 430 евро, както и за държавна такса в размер на 10,86 евро.