Решение № 52 от 06.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Радомир, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20261730200177 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началникът на РУ - Радомир е наложил на жалбоподателката А. Д. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.

1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.

Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат – пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 25.12.2025 г. е съставен акт, серия GA № . за установяване на административно нарушение от свидетеля К. И. В. в присъствието на 1 свидетеля Ж. Р. Ж., срещу А. Д. Д., за това, че на 25.12.2025 г., около 13:16 ч., в гр. Радомир, на ул. „Райко Даскалов“, с посока на движение от гр. П. към гр. Кюстендил, жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „М. .“, с рег. № ., като на кръстовището с ул. „Иван Соколов“, при извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателката.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. В. и Ж. Ж., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни органи – „мл. полицейски инспектор“ в РУ - Радомир, съответно - началник на РУ – Радомир, видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП, не е доказана от АНО и Д. неправилно е 2 санкционирана с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.

1 ЗДвП. Това е така по следните съображения:

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От друга страна, разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Аналогично е и съдържанието на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал. 2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

По делото е установено, че Гаранционният фонд е изпратил на МВР уведомление за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „М. .“, с рег. № ., въз основа на което на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от МВР е извършено служебно прекратяване на регистрацията за посочения автомобил.

По делото липсват доказателства собственикът на лекия автомобил – А. Д., да е уведомяван за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

С оглед на горното, се установява по несъмнен начин, че на 25.12.2025 г. жалбоподателката Д. е управлявала лек автомобил „М. .“, с рег. № ., като към тази дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал. 10 ЗДвП във вр. с чл. 18б ал.

1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателката, което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е извършено виновно.

Липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е само една от предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, като прекратяването на регистрацията на автомобила не настъпва ex lege единствено въз основа 3 на това обстоятелство. Законодателят е регламентирал предпоставките, при които възниква задължение за административния орган служебно да извърши прекратяването на регистрацията, като обвързва това задължение с момента, в който органът получи информация от Гаранционния фонд за това, че не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за конкретното МПС.

Предвид горното, регистрацията на съответното МПС не се прекратява от момента, в който то е останало без застраховка, респективно от изтичане на сроковете, в които собственикът е следвало да сключи такава, а едва от момента на уведомяването от страна на Гаранционния фонд на органите на полицията.

Действително, уведомяването на собственика на автомобила за извършеното служебно прекратяване на регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а последващо действие на администрацията.

Същото обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Независимо, че собственикът на съответния автомобил е бил длъжен да съзнава предвидените с чл. 574, ал. 11 КЗ последици за прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не са налице основания от същия да бъде изисквано да знае конкретната дата, на която посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да е наясно с момента на прекратяване на регистрацията.

Именно поради причина, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила, законодателят с разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение.

Ето защо, наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по съответния за това начин, че към 25.12.2025 г. жалбоподателката е знаела, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е била служебно прекратена, което обуславя извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние, включително и под формата на непредпазливост.

Липсват предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.

1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото договор за правна защита и 4 съдействие, съдът приема за доказано извършването на разноски от жалбоподателката в размер на 372,00 евро за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се явява завишено и следва да бъде намалено на 204,52 евро, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0328-000124/07.05.2026 г., издадено от началника на РУ - Радомир, с което на А. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „Самоков“ № 1 да заплати на А. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Разпечатката съдържа 45 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0e1df3e-c1c4-4403-baf4-bd5c84263517