Решение № 65 от 11.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Ихтиман, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й.а при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Гражданско дело № 20251840100733 по описа за 2025 година

Производството е с правно основА.е чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.

В. В. С. в лично качество и действаща като майка и законен представител на П. К. е предявила искове против Община Долна баня за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки един от ищците от по 12 000 лева, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 45,00 лева.

В исковата молба се твърди, че в началото на месец септември 2022 г. ищците били на почивка, като ежедневно посещавали минерални басейни и вечеряли. На 08.09.2022 г. около 19,00 часа П. К. е бил нападнат и повален на земята от голямо черно-бяло куче, което започнало да го хапе. В. С. се намесила, като удряла кучето с чантата си. Детето успяло да се качи в автомобила. Първоначално им е била оказана медицинска помощ във ФСМП, след което и в болницата в гр. С. На 11.09.2022 г. на детето била поставена противобясна ваксина, а на 15.09.2022 г. бил заведен и на съдебен лекар, който констатирал наранявА.я по дясната ръка и двата крака. Случилото се отразило трайно на психическото състояние на детето. В. С. също преживяла силни негативни емоции. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Закона за защита на животните, поради което и следва да отговаря обективно за причинените вреди.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва иска.

Твърди се, че липсват доказателства за осъщественото непозволено увреждане на ищците.

Навеждат се доводи за това, че няма данни кучето да е било безстопанствено, както и че не е налице причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди.

Съдът, като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те писмени и гласни доказателства, приема следното от фактическа страна:

От представения по делото фиш за спешна медицинска помощ от 08.09.2022 г. се установява, че около 19,40 часа ищците В. В. С. и П. К., са посетили ЦСМП-гр. С., филиал 1

К. във връзка с ухапване от куче на последния по дясната ръка и десен и ляв крак, при което е извършена първоначална хирургична обработка на рА.те и детето е насочено към общопрактикуващия му лекар за поставяне на ТАП.

Впоследствие на 11.09.2022 г. и 14.09.2022 г. посетили болница в гр. С. за преглед на травмирА.те места и за смяна на превръзка, както и за поставяне на противобясна ваксина, видно от представените по делото амбулаторни листове, като отново на 11.09.2022г. в УМБАЛСМ „П.“ детето било прегледано от специалист по детска хирургия, съгласно представения амбулаторен лист.

От приложеното съдебномедицинско удостоверение № 323.09/2022 г. се установява, че П. К. на 15.09.2022 г. е бил прегледан от специалист по съдебна медицина, който е установил наличието на рА. по дясната ръка и на двата крака, както и охлузвА.я по двата крака на детето.

От показА.ята на св. М. Ш., която е майка на В. С. и баба на П. К., се установява, че към момента на инцидента е разговаряла по телефона с дъщеря си. Според свидетелката ищците се намирали в гр. Д., тъй като посещавали минерален басейн, тъй като водата там подпомага облекчаването на атопичния дерматит на внука й. Свидетелката заявява, че докато разговорът с ищцата С. вървял съвсем спокойно, изведнъж дъщеря й започнала да вика, а на заден фон се чували и писъците на детето. В. казала, че синът й е бил нахапан от куче, което е имало ушна марка. Според свидетелката след нападението внукът й се е събуждал викайки нощем и започнал да се притеснява от контактите си с каквито и да е кучета. Заявява и че все още има белези по тялото от нападението. Посочва, че от претърпения от преживяването стрес детето е напълняло и сега има коренна разлика в начина, по който е изглеждало преди и след процесния случай.

Св. А. К., която се познава с ищцата покрай обстоятелството, че децата на двете са на близки години и играят заедно, заявява, че е била веднъж на мястото, където се е случил инцидента, а именно в ресторант „К.“. Посочва, че самата тя има страх от кучета и при единственото й посещение там, е видяла безстопанствени кучета в околността, които са й се сторили големи и страшни. Свидетелката знаела, че ищцата е била на почивка в с. Р. и на 08.09.2022 г. посетила гр. Д., като около 19-20 часа и е съобщила, звучейки много разтревожена, за това, че синът й е нахапан от куче. Свидетелката твърди, че по-късно същата вече отново е разговаряла с ищцата, която я е уведомила, че са потърсили медицинска помощ. Детето, по думите на майка му, било много разстроено и не спирало да плаче от преживяното. По сведения на свидетелката 3-4 седмици след случилото се ищците дошли на посещение в дома й, където бил и домашният й любимец - куче от порода пинчер, което преди инцидента децата обичали да си играят и от което П. нямал притеснения. Този път обаче В. поискала кучето да бъде прибрано, тъй като синът й след случилото се започнал да се страхува от кучета.

По делото е разпитан и св. Г. Н. Същият посочва, че в общината не е постъпвал сигнал за инцидент с безстопанствено куче, както и че като малка община, няма оргА.зиран отдел или друго звено, което да се зА.мава с този въпрос. Именно св. Н. въз основа на устно възлагане от кмета, следи за нередности по въпроса с безстопанствените кучета и при необходимост се сезира съответните отговорни оргА.зации, като „Четири лапи“, които предприемат необходимите действия.

От показА.ята на св. Л. П., се установява, че откакто работи в центъра от 2019г. насам не е разбирала за случай на инцидент с безстопанствени кучета. Посочва, че не е забелязвала улични кучета без ушни марки. Според свидетелката маркирА.те кучета не са улични, тъй като щом са маркирА., то общината е поела грижата за тях. Потвърждава показА.ята на св.

Н., като заявява, че действително община Долна баня няма специализиран отдел, който да се зА.мава с въпросите относно безстопанствените кучета на територията на общината, а това е 2 възложено на горските стражари. Свидетелката споделя, че й е известно, че общината има договор с ветеринар, който се сигнализира при откриване на безстопанствени кучета, същите се изземват, обезпаразитяват се, ваксинират се, поставят им ушни марки, записват се във воден за животните регистър и се връщат на местата, от които са иззети.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява че на П. К. са причинени травматични мекотъканни увреждА.я, които могат да бъдат определени като рА. от кучешко ухапване, а именно локализирА.те в областта на дясната гривнена става, на лявата подбедрица, на дясното коляно и над дясната колянна капачка разкъсноконтузни рА.. Освен това детето има и охлузвА.я с ивицест характер в областта на дясната предмишница, съчетА. с околно кръвонасядане, на лявата подбедрица, както и в областта на левия външен глезен. Според вещото лице разкъсноконтузните рА. са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, а охлузвА.ята – болка и страдА.е. В заключението е отразено, че комбинацията от разкъсноконтузни рА. и повърхностни охлузвА.я, съчетА. с кръвонасядА.я на околните меки тъкА., са характерни при ухапване от кучета, като мехА.змът е разкъсване и размачкване на тъкА.те и тяхното отслояване. РазкъсА.те тъкА. са първичнозамърсени от намиращите се по кучешките зъби бактерии, което обяснява и вторичното зарастване за по-продължителен период от време на причинените рА.. Според вещото лице няма данни за наличието на .тежки усложнения от травмата, но мехА.зма на причиняване на увреждА.ята, тяхната морфология и процес на възстановяване са свързА. със значителни болки и страдА.я за по-продължителен период от време – 20-25 дни.

В съдебно заседА.е вещото лице уточнява, че след зарастването на рА.те ще остане белег до живот на пострадалия. Според експерта от наличната медицинска документация е установил, че във ФСМП К. е била извършена първична хирургична обработка на рА.те на детето, което включва почистване, дезинфекция на полето, поставяне на противовъзпалителен и антибактериален препарат, както и превръзка. Вещото лице е категорично, че констатирА.те в съдебномедицинското удостоверение увреждА.я са причинени от твърди ръбести предмети с огрА.чена контактна повърхност, каквито са кучешките зъби, а констатираната зееша рана говори за наличието на инфекция.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.

Отговорността е гаранционно-обезпечителна, тъй като възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца по него следва да бъдат доказА. при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: фактът, че е настъпило вредоносното събитие – в случая, че малолетното дете е било ухапано от безстопанствено куче, настъпване на вредите за двамата ищци в причинна връзка с вредоносното събитие, обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното събитие.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

3

Настоящият състав намира, че по делото ищците са установили при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че получените в следствие на инцидента от 08.09.2022 г. в гр. Д. наранявА.я на дясна гривнена става, лява подбедрица, дясно коляно и над дясна колянна капачка на пострадалия П. К. са следствие от ухапване от безстопанствено куче.

За да достигне до този извод съдът съобрази както показА.ята на св. Ш. и К., които макар и да не са очевидци, са разбрали за случилото се от В. С., така и от приложената по делото медицинска документация, от която се установява вида и характера на причинените на пострадалото дете телесни увреждА.я.

Обстоятелството, че кучето е било безстопанствено, се установява косвено от времето и мястото на настъпването на инцидента – кучето се е намирало на улицата, без в близост да е имало негов стопА.н, а и е било с ушна марка, каквато се поставя от идентификация и регистрация на безстопанствените животни. Наличието на кучета с поставена ушна марка в района на инцидента се установява и от показА.ята на св. П., според която грижата за тях е била поета от общината. Нещо повече – според показА.ята на св. А.

К., при предходно посещение на гр. Д. в близост до комплекс „К.“ е имало множество кучета, които според нея са били улични.

Задълженията на общините по повод безстопанствените животни, вкл. кучета, са нормативно установени в Закона за защита на животните, който в редакцията на чл. 41, чл.

47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 към 2022 г. (датата на увреждането) предвижда задължения на общините за: 1/ овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2/ надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; 3/ надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4/ вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; 5/ контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали.