Решение № 1286 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500361 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК , по въззивна жалба с вх.№ 86461/14.12.2022 г. (по регистратурата на СГС) на ответника - Прокуратурата на Република България - срещу постановеното от СГС, ГО , I – 18 състав, решение № 3516 от 30.11.2022 г. по гр.д.№ 5527/ 2022 г., уважаващо изцяло предявените от И. Д. Б. искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за вземания от обезщетения за неимуществени вреди в размер от 50 000 лева и за имуществени вреди в размер от 7 510,77 лева, ведно със законната лихва, считано от дата 10.05.2022 г.

В жалбата има оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения : произнасяне по ненаведени от ищцата обстоятелства ( понасяне на неимуществени вреди от неполучаване на трудово възнаграждение по време на неплатен отпуск ) и по нередовна искова молба в частта относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер от 2 710,77 лева ; липса на анализ на събраните по делото доказателства; необсъждане на 1 възражението за прекомерност на заплатеното за наказателното производство адвокатско възнаграждение; неоценяване при определяне на обезщетението по член 52 от ЗЗД на значението на обстоятелства като : фактическата и правната сложност на наказателното дело ; приключването му в разумен срок; взимането спрямо ищцата на най – леката мярка за неотклонение; липсата на неблагоприятни последици за професионалното развитие, физическото и психическото здраве на ищцата; наличието на обичайни негативни изживявания и правомерното предоставяне от Прокуратурата на вярна информация за хода на наказателното производство. Оспорени като необосновани и изведени в нарушение на правилата за доказателствената сила на документите и достоверност на датата по член 180 и член 181,ал.1 от ГПК са изводите на съда, че ищцата е направила разходи за пътуване и нощувки по причина на необходимост тя и защитниците й да участват в съдебните заседания по наказателното дело.

В о.с.з. от 2.10.2023 г. въззивникът е посочил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер не по – висок от 10 000 лева .

Въззиваемата И. Д. Б. не е подала отговор в срока по член 263,ал.1 от ГПК, но в о.с.з. упълномощеният от нея адвокат оспорва въззивната жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, изразените от процесуалните представители на страните становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо. Исковата молба отговаря на изискванията на член 127,ал.1 от ГПК . В частност обстоятелствата , от които ищцата извежда претендираното вземане в размер от

2 710,77 лева, са изложени детайлно и ясно в изложението ( на л.7 -8 от делото на СГС ), в което е описан по вид, времеизвършване и стойност всеки един разход. Решението е правилно в една част и неправилно в останалата част .

СГС е сезиран с искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и член 86 от ЗЗД на И. Д. Б. от град *** срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер от 7 510,77 лева ( 4 800 лева + 2 710,77 лева ), ведно със законна лихва, считано от 10.05.2022 г., в резултат от повдигането и поддържането на неоснователно 2 обвинение в извършени от ищцата като директор на Дирекция „ Международно контролирана търговия и сигурност“ при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение две престъпления по служба по член 282,ал.1 от НК . Ищцата е твърдяла, че от повдигането на обвинението на 14.03.2016 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 10.05.2022 г. е търпяла неудобства от наложената й през времетраене на цялото производство мярка за неотклонение „ подписка“ ; изпитвала стрес и напрегнатост по причина на необходимостта да пътува многократно от София до Видин за участие в процесуално – следствени действия по досъдебното производство – ДП № 51/2014 г. по описа на НСлС и проведените 28 от общо 49 броя многочасови, обхващащи последователни дни съдебни заседания по н.о.х.д. № 275/ 2016 г., по описа на ОС – Видин и да организира паралелно със защитата си като обвиняема и подсъдима отглеждането на новороденото си дете ; накърнени са личната й чест и достойнство ; засегнати от проверката на КОНПИ са правото й на лична и имуществена неприкосновеност, а от медийната разгласа , заклеймяваща я като извършител на инкримираното деяние , довело до вноса на мини в страната, взрива в завода „ Миджур“ и последвалата смърт на 15 души - авторитетът, професионалната й репутация и социалната й дейност . Като имуществени вреди се претендират направените от ищцата по силата на сключени с адвокатско дружество „ Д., А. и съдружници “ договори разноски от 4 800 лева за адвокатско възнаграждение за осъществената защита в наказателното производство, както и разноските в периода 31.03.2017 г. – 13.06.2018 г. за заплащане на нощувки в хотел в град Видин в общ размер от 1 410 лева и разноските в периода 1.06.2017 г.- 19.06. 2018 г. за закупуване на гориво по 17 на броя фактури в общ размер от 1 300,77 лева .

Ответникът – Прокуратурата на Република България е оспорил всички искове .

За да уважи претенциите изцяло , СГС е приел, че повдигането на неоснователното обвинение е причинило на ищцата имуществени вреди , равняващи се на разходите за адвокатско възнаграждение, пътуване и престой в град Видин, чиито размери са доказани с представените разходнооправдателни документи . Причинило й е неимуществени вреди- засягане на 3 правата от мярката да неотклонение ; отрицателни преживявания от невъзможността за полагане на труд ( поради ползване на неплатен отпуск) и на адекватни грижи за детето, което към датата на привличането й като обвиняема било в кърмаческа възраст ; страх и безпокойство. Като обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението за неимуществените вреди , СГС е посочил : общата продължителност на наказателното производство - над шест години; участието на ищцата в повечето от съдебните заседания пред трите инстанции ; широкото медийно отразяване на обвинението ; загубата на доверието у ищцата от приятели и колеги; негативният ефект на обвинението върху цялостния й начин на живот.

Изложените в исковата молба твърдения са за претърпени от неоснователното обвинение морални болки над обичайните в резултат на произтеклото от него тежко засягане на личния, социалния и професионалния живот на въззиваемата и злепоставянето й в голяма степен в прессъобщенията на Прокуратурата и основаните на тях репортажи в новинарските емисии на телевизиите и публикации на онлайн издания.

Конкретни твърдения, въвеждащи в основанието на иска фактите за ползването на неплатен отпуск ( от 4.07.2019 г. до 18.05.2021 г., в каквато насока са отбелязванията в трудовата книжка ) , връзката му с повдигнатото обвинение и търпенето на морални вреди , исковата молба не съдържа.

Основателно е оплакването във въззивната жалба на Прокуратурата, че съдът разгледал иска въз основа на непосочен от ищцата правопораждащ факт.

В решаващата си дейност първоинстанционният съд не е приложил правилно критерия по член 52 от ЗЗД поради липсата на обсъждане и оценка на всички относими към определяне на размера на обезщетението обстоятелства . Наказателното преследване е проведено срещу ищцата и още три лица. Тя е била обвинена с постановление от 14.03.2016 г. по ДП № 51/2014 г. по описа на НСлС в извършване на две престъпления по член 282,ал.1 от НК, които са наказуеми с лишаване от свобода до 5 години, умишлени са, но не са тежки ( по смисъла на член 93,т.7 от НК ), както е приел съдът. Деянията са от сферата на професионалната дейност на въззиваемата като директор на дирекция „ Международно контролирана търговия и сигурност“ в Министерство на икономиката , считано от 22.12.

2004 г. и като секретар на Междуведомствената комисия за експортен 4 контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение ( МКЕКНОМУ ) за това, че допуснала неизпълнение и нарушила служебни задължения за времето от 11.08.2008 г. до 2.10.2008 г. и от 3.02.2010 до 12.04.2010 г., като на две заседания на МКЕКНОМУ на 2.10.2008 г. и на 12.04.2010 г. не уведомила членовете й за липса на документи и документи с недостатъци по заявлението на „ Видекс“ АД с искане за трансфер на противопехотни мини по договор с гръцки контрахент и без да е изпълнено поставено условие е предложила на комисията да разреши трансфера, с цел да набави на дружеството облага – възможност за реализиране на два договора на безопасна ликвидация и разснарядяване на мини и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – увреждане на нормалните функции на МКЕКНОМУ , невъзможност за осъшествяване на ефективен контрол от държавата върху дейностите по трансфер на боеприпаси .

Правилно е приетото от СГС, че по наказателното производство пред първоинстанционния ОС – Видин , образувано по внесен обвинителен акт от 20.09.2016 г. , са проведени 49 съдебни заседания, от тях – 28 съдебни заседания - с личното участие на ищцата. Приключило е с присъда № 45 от 19.06.2018 г. по н.о.х.д.№ 275/2016 г. по описа на ОС – Видин, с която Б. е призната за невиновна и е оправдана и по двете предявени обвинения. По образуваното по протест въззивно производство- в.н.о.х.д. № 1213/2019 г. на Апелативен съд, София - е проведено едно заседание , на което е даден ход на делото , като присъдата е потвърдена с решение № 1001 от 11.01.2021г. По образуваното по протест касационно производство- к.н.д.№ 852/2021 г. по описа на ВКС, II н. о. – делото е обявено за решаване на дата 26.11.2021 г. , като с решение № 60188 от 10.05.2022 г. въззивният акт е оставен в сила.

Касационната инстанция е споделила правните изводи на въззивния съд за несъставомерност на извършеното от Б.. През времетраене на наказателното производство – от шест години и два месеца – въззиваемата е била с мярка за неотклонение „ подписка “ . По свидетелствата на майката Б. и партньора Я. обвинението предизвикало у ищцата стрес, притеснения и безспокойство , но също и страх от изхода на делото и насочването на претенции на пострадали срещу имуществото й. Участието в заседанията пред първоинстанционния ОС- Видин с цената на многократни пътувания от София до Видин и обратно и на отсъствия от дома внесло значителни затруднения в живота на ищцата, партньора и майка й . Съчетаването на защитата по делото и грижата за 5 новороденото на 28.09.2015 г. дете я правило тревожна и напрегната. Трудно понасяли тя и близките й добилата публичност от журналистически репортажи, изказвания на прокурори и длъжностни лица от разследването и статии във вестници информация за хода на разследването . В миналото ищцата била търсена за консултации като отговорен професионалист , но след обвинението контактите й били ограничени.

За повдигането на обвиненията , свързани с „ взрива в Горни лом “ , на 30.03.2016 г. е публикувано съобщение на интернет - сайта на Прокуратурата на Република България. Освен други данни ( за загиналите и пострадалите при взрива и за органите по разследването ) ищцата е посочена поименно за привлечена като обвиняема, изтъкната е правната квалификация на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение , но наред с това са изложени положителни твърдения, че „ в периода 11.08.

2008 г. –

2.10.2008 г. Б. е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения, като не е уведомила комисията за липсата на изискуемите документи , а вместо това е предложила на същата да даде разрешение за трансфер по повод сделката с АКМОН С.А.“ и че „ същото престъпление Б. е извършила и в периода от 3.02.2010 г. до 12.04.2010 г.“ Същите твърдения са повторени в публикуваното на 20.09.2016 г. съобщение на интернет - сайта на Прокуратурата на Република България под заглавие „ Окръжна прокуратура – Видин предаде на съд четирима за причиняване смъртта на 15 човека при професионална непредпазливост в завода „Миджур“. Тази информация от пресцентъра на Прокуратурата е възпроизведена буквално в публикации онлайн на издателства като „ Правен свят“ ( на л.178 от делото на СГС), „ Труд“ ( на 180 – 182 от делото), „ Дневник“ ( на л.187-188 ). В други печатни и телевизионни материали Б. отново е посочена като един от четиримата обвиняеми, предадени на съд за смъртта на 15 души при взрива в завода „ Миджур“ , например материалите по „ Нова телевизия“ ( на л.190 ) и в „ Правен свят“ (л.197) . Приложени по делото са материали, публикувани на интернет – страниците и на други медии и информационни агенции за обвиненията, обвинените лица и развоя на наказателното производство до приключването му с акта на ВКС . Така в отговор на повишения обществен интерес относно причините за взрива и развоя на разследването на евентуални престъпни обстоятелства, свързани с тях, Прокуратурата е поднесла твърдения , че ищцата извършила вменените й престъпления и внушения, че 6 резултат от тях е настъпила при взрива в завода край Горни Лом смъртта на 15 души. От тези съобщения на Прокуратурата е произтекло публично злепоставяне на ищцата със значим за нея вредоносен ефект в личен и социален план.