Решение № 320 от 17.07.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 331/2022
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 29.04.2024
- Състав
- Грета Илиева Чакалова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3, изр. второ · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, предл.3 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 413, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20225300900331 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от Б. М. Г., ЕГН **********, *** чрез процесуалния му представител адв.А. Б.Д., със съдебен адрес: *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, София, ж.к. „Дианабат“, бул.“Г.М.Димитров“ 1 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.497 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 05.03.2021 г. в гр.Пловдив – на кръстовището на бул.“Цар Борис III Обединител“ и бул.“България“ при управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** В. С. е нарушил правилата за движение – не е пропуснал на пешеходна пътека Б. Г. и е причинил ПТП, при което за Г. са настъпили следните телесни увреждания - счупване на лявата подбедрица /голям и малък пищял/. При настъпването на ПТП ищецът понася силен удар и усеща пронизваща болка по цялото тяло. Налага се оперативно лечение, при което са поставени десет заключващи винта, плаки, шини с цел овладяване на многофрагментни спираловидни фрактури.
Поставените укрепващи елементи са причина за изпитваните от ищеца постоянни болки, ограничения в движенията и трудности при придвижването.
След операцията се констатира, че раната зараства бавно, има хипотрофия на 1 кожата и чести крусти. Придвижва се чрез помощни средства. Два месеца след оперативното лечение се констатира неправилен оперативен цикатрикс, който е зараснал вторично с хиротрофична, лесна ранима и болезнена кожа, което налага превръзка със сребърни йони. Уврежданията са причинили на ищеца силни болки и страдания, постоянно неразположение. И към момента на подаването на исковата молба ищецът продължава да изпитва силни болки, придвижва се трудно и използва помощни средства. В резултат на преживените болки се чувства отпаднал. Не може да преживее случилото се и то пречи на нормалното му съществуване и пълноценно общуване.
Със Споразумение, одобрено по НОХД 8127/2021 на РС – Пловдив, С. е признат за виновен в това, че на 05.03.2021 г. при управление на лек автомобил „Рено Меган“ *** е нарушил правилата за движение – чл.6, т.1 ЗдвП, чл.20, ал.2 ЗдвП, чл.116 ЗдвП, чл.119, ал.1 ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на Б. Г., изразяваща се в счупване на лява подбедрица – голям и малък пищял, довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, което съставлява престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.А, предл.2 във връзка с ал.1, б.Б, предл.2 във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК.
Пострадалият е сезирал застрахователя с искане да му се заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, по което е образувана Щета 0801- 006531/2021-01-02 и е определено обезщетение в размер от 15 000 лв, от които 1 835.94 лв – имуществени вреди и 13 164.06 лв – неимуществени вреди.
Със заплащане на обезщетението ответникът признава отговорността си, но не е изплатил изцяло необходимото обезщетение – ищецът счита, че дължимото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 120 000 лв, от които са изплатени 13 164.06 лв и се дължи остатък от 106 835.94 лв.
Ищецът твърди, че му се дължи и обезщетение за забава както следва:
-върху сумата 13 164.06 лв за периода 29.11.2021 г. - 04.04.2022 г.
2
-върху сумата 106 835.94 лв за периода 29.11.2021 г. до окончателното изплащане.
Иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати:
-сумата 106 835.94 лв, представляваща разлика между реално дължимото и заплатено от застрахователя на 04.04.2022 г. застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Г. неимуществени вреди в резултат на настъпило на 05.03.2021 г. ПТП, причинено от В. С. при управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ ***, изразяващи се в търпени физически болки, трудно придвижване, ограничения в движенията, безпокойство, ведно с обезщетение за забава от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане;
-сумата 464.40 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 29.11.2021 г. – 04.04.2022 г. върху сумата от 13 164.06 лв;
-разноските по делото.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава следното становище:
-признава съществуването на застрахователно правоотношение;
-оспорва иска за заплащане на обезщетение за вреди, тъй като е заплатил вече обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, чийто размер намира за справедлив;
-заявява, че размерът на претендираното обезщетение е завишен;
-прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил чл.113, т.1 и 2 и чл.114, т.1 и 2 ЗдвП, тъй като ищецът е навлязъл внезапно и неочаквано на пътното платно, когато това не е било безопасно, а ищецът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно; предприел е пресичането на пътното платно при силен трафик, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с разстоянието и посоката на движението на превозните средства. Отбелязва се, че според ЕР на ТЕЛК на ищеца е определена 75% намалена работоспособност поради намалено зрение на дясното око и пълна слепота на 3 лявото око, като именно това обстоятелство компрометира възприятията на ищеца и поради това той не е могъл да възприеме движещия се автомобил „РЕНО МЕГАН“.
-оспорва се настъпването на посочените в исковата молба увреждания;
-отбелязва се, че липсват доказателства за последващо и контролно лечение и поради това се възразява, че ищецът не спазвал необходимите лекарски предписания и ако се установи по-дълъг възстановителен период, то да се приеме, че се дължи на дегенеративни промени и придружаващи заболявания предвид възрастта на ищеца – остеопороза, атресклероза и артроза, които са забавили възстановителния процес.
Твърди се също, че ищецът не е провел рехабилитационен курс, което също е причина за продължителното възстановяване;
-оспорва се твърдението за психически увреди и стрес;
-оспорва се претенцията за лихва. Претендира разноски.
Предвид доказателствата по делото Съдът намира за установено:
Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /с Молба вх.
№ 4643/08.11.2021 г. ищецът е сезирал застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на 4 уврежданията, причинени при ПТП на 05.03.2021 г./.
Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, протИ.правност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП на 05.03.2021 г. собственикът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** е сключил със застрахователното дружество договор по риска „Гражданска отговорност“; доколкото е налице такъв договор, застрахователят на 04.04.2022 г. е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв.
Със Споразумение, одобрено с Протокол от 22.12.2021 г. по НОХД 2021330208127 на РС – Пловдив, В. С. е признат за виновен, че на 05.03.2021 в гр.Пловдив при управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.116 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил на Б. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява подбедрица – голям и малък пищял, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, което съставлява престъпление по чл.343, ал.3, предл. Последно, б.А, предл. Второ във връзка с ал.1, б.Б, предл. Второ във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Идентична е разпоредбата на чл. 413, ал.2 НПК, като съгласно чл. 413, ал.3 НПК същата задължителна сила имат и актовете на Съда по глави 28-ма и 29-та от НПК, т.е. включително и одобреното от Съда споразумение. Ето защо се налага изводът, че посочените в споразумението 5 вреди са настъпили вследствие виновното и протИ.правно поведение на В. С., като между това поведение и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинно-следствена връзка.
От показанията на свидетелите С.Я. Г.а и Х.С.С., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната заинтересованост от изхода на делото на св.Г.а предвид обстоятелството, че е съпруга на ищеца, се установява, че св.Г.а е посетила пострадалия след ПТП при настаняването му в болнично заведение, като ищецът се е оплаквал, че не чувства долните си крайници. Проведено е оперативно лечение и след това се е оплаквал от силни болки, сънят му е нарушен. След приключването на болничния престой за период от шест – седем месеца физическите болки са продължили, ищецът се е нуждаел от грижи, тъй като не е бил в състояние да се самообслужва, отказвал е да се храни, бил е само на постелен режим. Раната от ПТП не е зараствала. Ищецът изпитва страх, когато излиза навън и св.Г.а го придружава. Придвижва се с помощта на бастун, оплаква се от болки и краката му отичат. Когато св.Г.а е на работа, ищецът се придружава от св.С..
Св. С. от м.февруари 2022 г. два пъти седмично, ако ищецът има желание, го придружава, когато излиза навън.
От заключението на СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че:
-л.а. „РЕНО МЕГАН“ *** се е движел със скорост от около 17 км/ч при настъпването на ПТП;
-скоростта на пешеходеца Г. е от около 5.48 км/ч, което съответства на характер на движението бърз ход;
-ударът между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил в лявата лента на западното платно за движение на бул.“Цар Борис III Обединител“ в гр.Пловдив;
-дистанцията, на която се е намирал автомобилът в момента на излизане на пешеходеца Б. Г. пред микробуса в средната лента, е 9.73 м, като това е момент, в който водачът е имал възможност да забележи пешеходеца;
-дължината на пълния спирачен път при движение на автомобила в конкретната обстановка със скорост от 17 км/ч е 7.29 м;
-в момента, в който пешеходецът Б. Г. е излязъл пред 6 микробуса, който се е намирал в средната лента, е станал видим за водача на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ ***; водачът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне настъпването на произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.