Решение № 6597 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6597 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100500503 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20047160 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 41484, по описа на СРС за 2015 г., е отхвърлена изцяло предявената от Агенция за публичните предприятия и контрол против „Р.**“ АД и „И.“ АД претенция по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 3425,39 лв., представляваща непогасена част от осма разсрочена годишна вноска с падеж на 31.12.2006 г. от цената по договор за приватизационна продажба на 75 % от капитала на „Р.“ ЕАД с № РД50473/13.08.1998 г. между МЗГАР като орган по чл.3,ал.1,т.1 от ЗППДОП /отм./ и двете дружества, заедно с увеличението по чл.25,ал.3,т.3 от ЗППДОП /отм./ към тази вноска, както и законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.417 от ГПК – 27.12.2011 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 61051/2011 г. по описа на СРС, 68 състав. С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 16,950 лв. – разноски за исковото производство за заплатен депозит за съдебносчетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от Агенция за публичните предприятия и контрол /АППК/. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че съдът неправилно приел по спорния между страните въпрос за това кога е настъпил падежът на процесната осма вноска за заплащане на цената по приватизационния договор, че изискуемостта е настъпила на 13.08.2008 г., а не 31.12.2008 г. Като доказателство по делото било представено заверено копие на приложение № 5 към договора – график за 1 разсрочено плащане на пакет № 1 от акциите по приватизационната сделка за продажба на „Р.“ ЕАД – гр.Шумен, съгласно който остатъкът от цената се изплаща на 9 равни годишни вноски, всяка от които в размер на 63000 лв., платима до 31.12 на съответната година, при първи падеж 31.12.1999 г. На основание чл.183 от ГПК съдът задължил ищеца да представи в оригинал договора и приложенията към него, сред които и горепосоченото приложение, което задължение не било изпълнено, тъй като АППК не била страна по договора, поради което не съхранява оригинали на тези документи. Оригинал на графика не бил представен и от Министерство на земеделието, въпреки множеството искания от страна на агенцията в тази връзка. За доказване съществуването на графика в оригинал, със свое становище от 16.02.2021 г. АППК представила цветно копие от същия, а с последващо становище са представени два броя приемо-предавателни протоколи от 03.06.2008 г. и от 10.08.2008 г., свидетелстващи за приемането и предаването на оригинали на множество документи между министерството и агенцията, сред които и процесния договор и график, които съдът не обсъдил в решението си. На следващо място излага оплаквания относно приетата от съда сила на пресъдено нещо на влезли в сила по други дела между страните съдебни решения относно падежа на процесната вноска. Счита този извод за неправилен, тъй като силата на пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество както между страните, така и по отношение на предмета на делото, което в случая не било налице, доколкото предходно заведените дела касаели други вземания на ищеца, различни от процесното. Оспорва изводите на съда и за това, че графикът не бил подписан от страните, като счита, че приложенията към договора няма изискване да бъдат подписвани поотделно. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде изцяло уважена.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба.

Въззиваемите оспорват въззивната жалба, като молят решението да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба от АППК против Определение №

20058818/21.09.2022 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските с искане присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 16 800 лв. да бъде намалено, поради прекомерност. Излага оплаквания, че съдът не съобразил обстоятелството, че макар заявлението за издаване на заповед за изпълнение да е за сума в размер на 66933,25 лв., то искът е предявен само за малка част от тази сума – 3 425.39 лв., поради което е следвало да бъдат съобразени разпоредбите за определяне на минимално възнаграждение съобразно този материален интерес, като с оглед броят на проведените съдебни заседания - 9 на брой, съобразно чл.7,ал.9 от НМРАВ възнаграждението, което се полага следва да е около 1520 лв. - многократно по-ниска от присъдената. Сочи, че неправилно съдът приел и че е налице фактическа и правна сложност на делото, но дори и да се приеме, че има такава, то с оглед проведените девет открити съдебни заседания, съобразно чл.7,ал.9 от наредбата, а именно – че при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв., то общият максимален размер на възнаграждението следва да е 1520 лв. – сума, многократно по-ниска от присъдената.

В срок е постъпил отговор от ответниците, които сочат, че съдът правилно е определил възнаграждението. Считат, че цялостното поведение на агенцията е злоупотреба с процесуални права, като всички действия на АППК са причинили неговата продължителност и представляват по същество пълноценна защита срещу претенцията в пълен размер от 66 933,25 лв.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен от ищеца иск с правно основание чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД, разгледан по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че между ответниците „Р.-98“ АД и „И.“ ООД в качеството им на купувачи, и Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в качеството му на орган по чл.3,ал.1,т.1 от ЗППДОП /отм./, на 13.08.1998 г. бил сключен договор за приватизационна продажба на 75 % от капитала на дружеството „Р.“ ЕАД. Общата покупна цена възлизала на 945 000 лв. /деноминирани лева/, като в нея били включени пакет № 1 с покупна цена в размер на 630 000 лв. в режим на разсрочено плащане и пакет № 2 с покупна цена в размер на 315 000 лв., платена в 30-дневен срок от датата на подписване на договора. Покупната цена в пакет № 1 била платима, както следва: първоначална вноска в размер на 63 000 лв., представляваща 10 % от цената, платима в тридневен срок от сключване на договора, както следва – на 23.06.1998 г. – 60 000 лв. с банков превод; на 14.08.1998 г. – 3000 лв. с банков превод. Съгласно т.8.1.1. от договора, остатъкът от цената в размер на 567 000 лв. се изплаща на 9 равни годишни вноски /63 000 лв./ при съотношение 50 % с банков превод и 50% с всички позволени от закона платежни средства за участие в приватизацията. След първи падеж – 31.12.1999 г., на 06.01.2000 г. било сключено допълнително споразумение – приложение № 2, с което се променило съотношението на остатъка от цената след първа вноска – 504 000 лв., платим в съотношение 20 % с банков превод /100 800 лв./ и 80 % с всички позволени от закона платежни средства за участие в приватизацията.

Съгласно чл.25,ал.3,т.3 от ЗППДОП /отм./, действаща към момента на сключване на договора, за времето на гратисния период до 13.08.1999 г., стойността на неизплатената част се увеличавала с 50 на сто от основния лихвен процент за изтеклия период, считано от датата на подписване на договора, като този период не можел да бъде повече от една година. Сочи, че купувачите по силата на договора отговаряли солидарно, като неизпълнили задължението си да заплатят покупната цена – осма разсрочена вноска в размер на 66 933,25 лв., изискуема на 31.12.3006 г., поради което АПСК в качеството му на орган, осъществяващ следприватизационен контрол /§ 15 от ПЗР на ЗПСК/ поискал издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като в полза на АПСК бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 61051/2011 г. След издаването на изпълнителния лист били проведени срещи с изпълнителния директор на „И.“ АД, като в резултат на това постъпилите на 23.08.2007 г. и на 13.11.2007 г. от „И.“ АД по сметка на АПСК суми, съответно в размер на 62938 и 61002 лв. с посочени от наредителя суми за погасяване съответно на осма вноска по главница ведно с увеличение на цената – 66 933,25 лв. и девета вноска по главница, ведно с увеличението – 66 181,25 лв., били отнесени за погасяване на посочените задължения.

След съответното ново отчитане на извършените по договора плащания и преизчисление на задълженията, остатъкът от осма вноска бил в размер на 3995,25 лв., а от девета – в размер на 5179,55 лв. С постъпилата от „И.“ АД на 08.12.2008 г. сума в 3 размер на 5722,01 лв., представляваща сума за доплащане на главница въз основа на заключение на ССЕ по т.д.№ 2/08 г. по описа на СГС, бил погасен остатъкът от девета вноска – 5179,55 лв., а с разликата от постъпилата сума в размер на 542,86 лв., била погасена част от остатъка по осма вноска, като така останал дължим остатък в размер на 3425,39 лв.

С оглед твърденията на ответника, по делото остава безспорно между страните, че е бил сключен договор за приватизационна продажба на 75 % от капитала на „Р.“ ЕАД – гр.Шумен с № РД50-473/13.08.1998 г. между МЗГАР като орган по чл.3,ал.1,т.1 от ЗППДОП и двете ответни дружества като купувачи със съдържанието, претендирано от ищеца, относно покупна цена, сключване, права и задължения на страните.

Спорният между страните въпрос е свързан с това кога е настъпил падежът за заплащане на осма вноска от разсрочената покупна цена – 13.08.2007 г. или 31.12.2007 г., като от отговора на този въпрос зависи размерът на вноската с оглед предвиденото по договора увеличение върху неизплатената част.

Ищецът претендира падежът да е настъпил на 31.12.2007 г., като се позовава на приложение № 5 от сключения между страните договор – график за разсрочено плащане, по силата на който остатъкът от покупната цена в размер на 567 000 лв. /след извършена деноминация/ следвало да се заплаща до 31.12. на всяка текуща година за период от 10 години, като първата погасителна вноска с оглед уговорения гратисен период, следвало да се заплати до 31.12.1999 г., като осма вноска до 31.12.2006 г., а девета до 31.12.2007 г.

Ответникът е оспорил съществуването на посочения документ – график за разсрочено плащане – приложение № 5, с твърдения, че такъв не съществува, поради което първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи оригинала на документа.

Поради непредставянето му, с определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.06.2019 г., СРС го е изключил на основание чл.183 от ГПК като доказателство по делото.

Настоящата инстанция намира, че правилно СРС е изключил представения документ като доказателство по делото, тъй като посоченото приложение – график за разсрочено плащане на пакет № 1 нито е подписано от ответниците, респ. техни представители, нито са представени някакви други доказателства – индиция или за съществуването на този документ с твърдяното от ищеца съдържание, или за приемането му от ищците като неразделна част от сключения между страните договор.