Решение № 385 от 24.03.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110204842 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на санкционираното дружество против наказателно постановление №03-2300976/08.11.2023г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „ЕМ ВИ ЕН ТРАНС“ ЕООД с БУЛСТАТ

203654982 е наложено административно наказание

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000.00/три хиляди/лева, на осн.чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.

В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението, за което е санкционирано дружеството. Твърди се, че нарушението не е доказано и лицето, което е установено при проверката не е работило на строителния обект за „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В с.з. представител на въззивника – адв.П. от АК Варна не се явява, депозирано е писмено становище, с което поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП. Направено е и изявление с искане за присъждане на разноски по делото.

Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност 1 на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето В.И.В. с ЕГН **********, да полага труд в полза на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, изпълнявайки трудови функции на „общ работник“, с работно място обект: строителен обект „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ – VII – 988/ПИ ***/ кв.93 по плана на 28 – ми м.р., с административен адрес гр.Варна, ул.“Камчия“ №16, с определено работно време от 08.00часа до 14.00часа и договорено седмично трудово възнаграждение в размер на 600.00лева, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение.

Прието е че нарушението е извършено на 21.09.2023г., когато е извършена проверката на строителния обект, находящ се на описания по-горе адрес, в който ден С. Б. И. е установено, че полага труд по грундиране на фасадата на сградата находяща се в имота, без да е сключен трудов договор в писмена форма между лицето и работодателя.

В с.з. са проведени разпити на актосъставителя и лицето С. И.. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като намира, че същите са дадени добросъвестно и обективно установяват фактическата обстановка. В с.з. се установи от показанията на И., че В.В. е декларирал наличието на трудово правоотношение с „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, като по време не проверката сам е попълнил предоставената му за целта декларация и сам е описал дружеството за което работи. От показанията на св. И. се установява, че при извършената проверка, тя не е установила самоличността на работника по установения за целта ред, а се е доверила на неговите твърдения, че той е именно В.И.В.. Работникът не е представил документ за самоличност на проверяващите. Липсват данни и твърдения, че проверяващите са търсили съдействие на органите на полицията за установяване самоличността на работника.

За така описаното нарушение е бил съставен АУАН № 032300976/23.10.2023г., като нарушението е квалифицирано по чл. 62 ал.1 от КТ, вр. чл.1 ал.2 от КТ. Акта е надлежно връчен на управителя на 2 санкционираното дружество, който отказал да го подпише и отказът му е надлежно установено от двама свидетели.

Срещу АУАН не са били подавани възражения.

От описанието на нарушението в процесното НП на ДИТ – Варна съдът не може да установи, на какви доказателства се крепи твърдението на АНО, че В.И.В. е изпълнявал трудови функции на „ общ работник“ към процесното дружество, след като в материалите по делото се установяват данни от проверката, че същият е извършвал дейност по грундиране на външните стени на сградата – дейност различна от тази която изпълняват общите работници.

При издаването на АУАН и НП съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно е била установена фактическата обстановка по делото и неправилно е прието, че е извършено описаното в тях административно нарушение.

На първо място по делото са събрани доказателства – снимки на информационната табела на проверявания обект от която се установява, че дружеството „СПС -89“ ООД – гр.Варна е строител на обекта, а негов възложител е „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД. В подкрепа на така описаното доказателство е приложено и копие от договор между „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД като възложител и „СПС - 89“ ООД като изпълнител, за изграждането на грубия строеж на сградата. Договорът е с дата 01.08.2022г. и е надлежно подписан и заверен с печатите на двете дружества, страни по договора.

По делото е представено и прието копие от договор за изпълнение на СМР от дата 01.07.2023г. между „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, като възложител и „ДЖ БИЛД“ ЕООД като изпълнител за изпълнение на всички довършителни СМР до въвеждане на сградата в експлоатация.

От така описаните доказателства, съдът прави единствено възможния извод, че процесното дружество „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД не е извършвало само строителството на обекта, както се твърди от актосъставителят, а е използвало за това услугите на други дружества. От изложеното следва, че въззивното дружество не е работодател на намереното на строителния обект лице/с неустановена самоличност/ представящо се за В.И.В.. Дори работника на обекта да е бил действително В.В., както се твърди в АУАН и НП, то безспорно негов работодател не е бил „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД. В този смисъл и съдът споделя становището на процесуалния представител на въззивника за 3 липса на извършено нарушение от страна на въззивника.

За пълнота съдът намира, че следва да посочи, че действително при индивидуализиране размера на санкцията АНО не е изложил каквито и да било мотиви и е определил същата произволно, без аргументация и то в размер два пъти надвишаващ предвидения за това нарушение минимален размер.

Относно направените възражения от процесуалния представител на въззивника за начина на връчване на АУАН и твърденията за допуснати процесуални нарушения различни от посочените, съдът не споделя същите.

Така описаните от съда нарушения разбира се представляват съществени процесуални нарушения свързано с нарушаване правото на защита на въззивното дружество. Същите са неотстраними във фазата на съдебното производство и всяко едно от тях представлява самостоятелно отменително основание. Задължение на АНО е да докаже наличието на всеки един от съставите на нарушението, а в конкретния случай липсват доказателства, че санкционираното дружество е имало качеството на работодател, липсват доказателства, че именно това дружество е извършвало СМР на обекта, липсват доказателства за самоличността на намереното на обекта лице и е налице противоречие, че същото е изпълнявало функции на „общ работник“, след като безспорно лицето е извършвало дейност, свързана с полагане на грунд на външни стени на обекта – дейност различаваща се от задълженията на общ работник.

Съдът споделя становището на адв.П., че не е осъществен състав на административното нарушение, за което е санкционирано дружеството.

Предвид изложеното и съдът намира, че не следва да обсъжда поподребно размерът на санкциянта наложена на въззивника, въпреки, че същата е определена в границите на закона, но над предвидения минимум, без каквато и да било мотивация.

Съдът не намира, за нужно да обсъжда и основанието или липсата на такова за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото намира, че липсва състав на извършено административно нарушение.

Съдът намира, че предвид изхода на делото следва да се произнесе по направените разноски. Доколкото процесуалния представител на въззивника е направил искане за присъждането им, съдът намери същото за основателно и 4 присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете въззивни производства. Съдът не се е произнесъл и не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на въззивника по касационното производство, доколкото не са били представени доказателства за такива и не е направено такова искане.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТ МЕНЯ НП №03-2300976/08.11.2023г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „ЕМ ВИ ЕН ТРАНС“ ЕООД с БУЛСТАТ

203654982 е наложено административно наказание

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000.00/три хиляди/лева, на осн.чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна да заплати на „ЕМ ВИ ЕН ТРАНС“ ЕООД с БУЛСТАТ 203654982 направените по делото разноски в размер на 1400.00/хиляда и четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение, от които по НАХД №457/24г. по описа на РС Варна – 700.00лева и по НАХД №4842/24г по описа на РС Варна – 700.00лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5