Решение № 12313 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12313 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110116074 по описа за 2022 година искове с пр.осн. чл. 128, чл. 245, чл. 221 от КТ и чл. 86 от ЗЗД; чл. 79, във вр. с чл. 365 от ЗЗД:

Ищецът – М. В. Т., твърди, че работила при ответника - „...., който ѝ дължал следните суми:

- назаплатените трудови възнаграждения за периода от април 2020г. до м.12.2021г. в размер на 12 184,38 лева;

- сумата от 1 363,38 лева, дължимата лихва от м.май 2020г. до 28.03.2022г.

- обезщетение при напускане, постановено по Заповед за прекратяване № 5033/30.11.2021г. - в размер на 1 441,28 лева; сумата от 46,83 лева, лихва, считано от същата дата - 30.11.2021г. до 28.03.2022г.

Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът - „...., не се ангажира със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Правоотношението между страните е прекратено на 03.11.2021г. от страна на работника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. За това е издадена впоследствие и Заповед № 5033/30.11.2021г. Там е посочено и че се дължи обезщетение в размер на 1 4441,28 лева.

1

На 26.09.2022г. е депозирана молба от страна на ищеца, в която се признава, че в хода на процеса е заплатена сумата от 7 514,82 лева, а основанието е възнаграждение към м. юни 2022г. (тава са само главници). Според вещото лице, датата е 26.07.2022г.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от старните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява:

С оглед представените от ответното дружество документи, вещото лице констатира, че: за процесния период 04.2020г. – 11.2021г. на ищцата не е заплатено от работодателя:

- брутно трудово възнаграждение в размер на 2 658,15 лева за месеците октомври и ноември 2021г.; и

- обезщетение при напускане в брутен размер на 1 441,28 лева.

Изложеното е при абстрахиране от сключената спогодба.

Съобразно споразумение за изплащане на дължимо трудово възнаграждение от 24.09.2021г., сключено между “...., като работодател, и М. В. Т., като служител, страните са се споразумели, че работодателя се задължава да изплати неизплатените към 31.07.2021г. трудови възнаграждения на служителя за периода 04.2020г. – 07.2021г. в общ размер на 3 958,02 лева в срок до 28.02.2022г.

Допълнително е представено платежно нареждане от 08.09.2021г. за заплащане на аванс по РЗ за м.08/2021г., извършено от работодателя към ищцата. Плащането е за 860 лева.

Така, за процесния период 04.2020г. – 11.2021г. няма незаплатени суми за трудови възнаграждения и обезщетение към ищцата от ответното дружество.

Искът е предявен на 28.03.2022г. от правна страна:

От една страна се претендират заплати 12 184,38 лева - 3 958,02 лева = 8 223,36 лева, а от друга, посочената сума по спогодбата, която е описана и в исковата молба, съответно е представена по делото и като доказателство (освен изложеното от експерта).

Спогодбата новира първоначалното правоотношение – арг. от чл. 365 от ЗЗД, като по нея вече не се дължат заплати, а суми по облигационен договор. В конкретния случай наймалкото е променен падежът на вземането. Според експерта е намалена и главницата.

Когато няма яснота какво се заплаща е приложимо правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2-3 от ЗЗД. Съдът приема, че е заплатено по спогодбата, обезщетението и част от дължимите заплати (извън тези по спогодбата).

7 514,82 лева - 3 958,02 лева = 3 556,80 лева - 1 441,28 лева = 2 115,52 лева (това е главница по иск за заплати, като само тя е била дължима към момента на плащане 26.07.2022г.).

Заключението на в.л. не обхваща мораторните лихви.

2

На основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че искът за лихва възлиза на 230 лева (чл. 245, ал. 2 от КТ). Към тази сума следва да се прибави и тази по спогодбата, като там падежът е 28.02.2022г., а забавата до 28.03.2022г. – 31,96 лева (интернет калкулатор Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК). Общо = 261,96 лева.

За лихвата за обезщетението искът е изцяло основателен. Дори се дължат няколко стотинки повече (отново интернет калкулатор).

Върху сумата от 7 514,82 лева се дължи законна лихва, считано от 28.03.2022г. до 26.07.2022г. по разноските:

На ищеца се дължат разноски: 270 лева, съобразно основателната част от иска към момента на депозирането му (съобразно изложеното по-долу) – чл. 78, ал. 1 от ГПК. Списъци по чл.

80 от ГПК не са депозирани.

Ответникът дължи на основание чл. 77 от ГПК, държавна такса и възнаграждение за вещо лице – 300,59 лева + 3 Х 50 лева + 150 лева = 600,59 лева, съобразно сумите, за които ответникът е дал повод. Това включва обща главница от 7 514,82 лева и трите мораторни лихви в уважената им част.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Т., ЕГН **********, л.к. №......г., изд. от МВР; гр.

София, ....., съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. М. Й. Т., срещу „...., ЕИК по БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление : град София, 1505, район Оборище, у..., тел. .... - .... / Представлявано и управлявано от ...., e-mail, според търговския регистър – ..... искове с пр.осн. чл. 128, чл. 221 от КТ; и чл. 79, във вр. с чл. 365 от ЗЗД, за заплащане на:

- сумата от 12 184,38 (дванадесет хиляди сто осомедесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) лева, назаплатените трудови възнаграждения за периода от април 2020г. до м.12.2021г., като в тази сума се включват и 3 958,02 лева, предмет на спогодба от 14.09.2021г.; и

- сумата от 1 441,28 (хиляда четиристотин четиридесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева, обезщетение при напускане, постановено по Заповед за прекратяване № 5033/30.11.2021г., поради ЧАСТИЧНА НЕОСНОВАТЕЛНОСТ и ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА

ПРОЦЕСА

3

ОСЪЖДА на основание чл. 245 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „...., ЕИК по БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление : град София, 1505, район Оборище, у..., тел. .... - .... / Представлявано и управлявано от ...., e-mail, според търговския регистър – ....., да заплати на М. В. Т., ЕГН **********, л.к. №......г., изд. от МВР; гр. София, ....., съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. М. Й. Т., сумата от 261,96 (двеста шестдесет и едни лева и деветдесет и шест стотинки) лева (сбор от 230 лева и 31,96 лева), мораторна лихва за периода от м.май 2020г. до 28.03.2022г., като отхвърля претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 363,38 (хиляда триста шестдесет и три лева и тридесет и осем стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД, „...., ЕИК по БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление : град София, 1505, район Оборище, у..., тел. .... - .... / Представлявано и управлявано от ...., e-mail, според търговския регистър – ..... да заплати на М. В. Т., ЕГН **********, л.к. №......г., изд. от МВР; гр. София, ....., съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. М. Й.

Т., сумата от сумата от 46,83 (четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) лева, мораторна лихва върху сумата от 1 441,28 лева за периода от 30.11.2021г. до 28.03.2022г., както и законната лихва върху сумата от 7 514,82 лева, считано от 28.03.2022г. до 26.07.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД, „...., ЕИК по БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление : град София, 1505, район Оборище, у..., тел. .... - .... / Представлявано и управлявано от ...., e-mail, според търговския регистър –.... да заплати на М. В. Т., ЕГН **********, л.к. №......г., изд. от МВР; гр. София, ....., съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. М. Й.

Т., сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „...., ЕИК по БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление : град София, 1505, район Оборище, у..., тел. .... - .... / Представлявано и управлявано от ...., e-mail, според търговския регистър – .... да заплати по сметката на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата в размер на 600,59 (шестстотин лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице по така предявените искове.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4