Определение № 69 от 11.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас, 11.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Илияна Т. Балтова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20242000600273 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от К. И. М. от гр. Сливен, ул. „Генерал Драгомиров“ № 9-Б-11, в качеството й на законен наследник на починалата Д.

Х. Д., срещу определение № 384/18.09.2024 г. по ЧНД № 488/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на К. И. М., подадена чрез адв. М. Д. от САК, срещу постановление от 06.08.2024 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 358/2023 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1002/2023 г., пор. № 106/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл. 354б, ал. 3 от НК. Жалбата е счетена за недопустима, поради което производството по ЧНД № 488/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е прекратено.

По делото е постъпила и жалба от повереника на К. И. М. – адв. М.

Д. от САК, срещу горепосоченото определение № 384/18.09.2024 г., постановено по ЧНД № 488/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

В жалбата си К. М. изразява недоволство от обжалваното определение на първоинстанционния съд, като изтъква, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било изпратено за връчване на нейния упълномощен повереник – адв. М. Д. от САК. Акцентира се върху обстоятелството, че при първоначалното запознаване с материалите по досъдебното производство на 24.01.2024 г., адв. Д. е представила пълномощно, 1 подписано от жалбоподателката, с което е упълномощена да я представлява и да защитава интересите й по досъдебното производство. Посочва се също, че по повод направени искания от адв. Д. в хода на досъдебното производство, постановленията на наблюдаващия прокурор са били връчвани единствено на жалбоподателката, но не и на нейния повереник. За всички постановления на прокурора адв. Д. е научавала от своята доверителка. Жалбоподателката счита, че е нарушено правото й на защита, тъй като постановленията на наблюдаващия прокурор не са били връчвани на нейния повереник – адв. Д..

На следващо място, в жалбата са изброени редица доводи, свързани с възражения по същество срещу неправилното, според жалбоподателя, прекратяване на наказателното производство (аргументи в този смисъл са изложени и в депозирана по делото допълнителна жалба от К. М.). Иска се отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и възобновяване на досъдебното производство, като при необходимост и по преценка на апелативния съд разследването да бъде възложено на друга прокуратура, за да се избегнат съмнения относно неговата обективност.

В жалбата, подадена от повереника – адв. Д. от САК, се твърди, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е неправилно.

Основното възражение е, че единствено доверителката й, К. М., е била уведомена от наблюдаващия прокурор за прекратяването на досъдебното производство чрез връчването на прекратителното постановление по пощата, но не и тя в качеството й на неин процесуален представител. Адвокат Д. посочва, че до настоящия момент не й е връчен нито един акт от представителя на прокуратурата. Тя изтъква, че доверителката й, К. М., предполагайки, че препис от постановлението е връчен и на нейния процесуален представител, не я е уведомила своевременно, а е сторила това значително по-късно. Поради тази причина депозираната от тях жалба е просрочена. В тази връзка адвокат Д. моли въззивния съд да приеме, че срокът е пропуснат по уважителни причини, както и да укаже на наблюдаващия прокурор да й връчи по надлежния ред постановлението за прекратяване на наказателното производство. На тези основания е направено искане за отмяна на обжалваното определение на Окръжен съд – Сливен и за разглеждане на жалбата по същество.

В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се заявява позиция за неоснователност на 2 жалбата на К. М. и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с изложените в жалбите доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частните жалби са подадени в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирани страни и пред компетентния съд.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Досъдебно производство № 358/2023 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1002/2023 г. и пор. № 106/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, е образувано на 20.06.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за това, че през месец август 2020 г. в гр. Сливен е дадено другиму – на Д. Х. Д., ЕГН ********** наркотично вещество в количества, които могат да предизвикат смърт и е последвала такава – престъпление по чл. 354б, ал. 3 от НК.

В хода на разследването, с протокол за разпит на свидетел от 19.09.2023 г., К. И. М. – дъщеря и законен наследник на починалата Д. Х. Д., е била разпитана като свидетел. В рамките на този разпит са й били разяснени и правата на пострадал в досъдебното производство съгласно чл. 75 от НПК. В съответствие с изискването на чл. 75, ал. 3 НПК, К. М. е посочила адрес за призоваване в страната: гр. Сливен, ул. „Г. Д.“ № *, вх. *, ап. * (л.130 – 132, том 1 от ДП).

При първоначалното предявяване на разследването, извършено на 24.01.2024 г. (л. 213 – 214, том 1 от ДП), пострадалата К. М. се е явила с упълномощен повереник – адв. М. Д. от САК. Адвокат Д. е представила пълномощно, подписано от пострадалата К. М. на същата дата - 24.01.2024 г., с което е упълномощена да я представлява по досъдебното производство (л.

128, том 1 от ДП).

В материалите от досъдебното производство липсва документирано отправено изрично искане от пострадалата К. М. книжата, предназначени за нея, да й бъдат връчвани на съдебния адрес на нейния повереник.

3

След приключване на разследването, с постановление от 06.08.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 358/2023 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1002/2023 г. и пор. № 106/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл. 354б, ал. 3 от НК. В диспозитива на постановлението е указано препис от същото да бъде изпратен на К. И. М. на посочения от нея адрес в гр. Сливен.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 249, том 1 от ДП), преписът от постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчен лично на К. М. на 08.08.2024 г. с писмо с обратна разписка на посочения от нея адрес в гр. Сливен.

Жалбата срещу постановлението е подадена от повереника на К. М. – адв. М. Д. от САК по пощата на 16.08.2024 г., видно от пощенското клеймо, поставено на приложения по делото плик.

В производството, образувано пред Окръжен съд – Сливен по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, инициирано по жалбата на адв. Д., първоинстанционният съд е установил, че срокът за обжалване на постановлението е изтекъл един ден преди подаването й. Поради това съдът е приел жалбата за процесуално недопустима поради просрочие, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по ЧНД № 488/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Така постановеното определение на първоинстанционния съд е правилно.

Няма спор, че преписът от постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчен лично на К. М. на 08.08.2024 г., а жалбата срещу същото е подадена от адв. М. Д. от САК, в качеството й на повереник на К. М., по пощата на 16.08.2024 г. Съгласно чл. 183, ал. 2 НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В конкретния случай след като постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на 08.08.2024 г., срокът за обжалване започва да тече от 09.08.2024 г. и изтича в края на 15.08.2024г., който е бил работен ден. В случая жалбата е подадена на 16.08.2024 г., поради което същата се явява подадена извън 7-дневния срок за 4 обжалване по чл. 243, ал. 4 НПК, който срок е преклузивен. Неспазването му преклудира правото на К. М., като наследник на починалата Д. Д., да обжалва по съдебен ред постановлението от 06.08.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 358/2023 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1002/2023 г., пор.

№ 106/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен.

Неоснователни са оплакванията, изложени в жалбите на пострадалата К. М. и нейния повереник, че с невръчването на постановлението за прекратяване на наказателното производство на повереника на пострадалата К. М. – адв. М. Д. от САК е нарушено правото на защита на пострадалата.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща единствено на лицата, изчерпателно изброени в закона – обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Тези лица имат право да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

Законът не предвижда задължение за самостоятелно връчване на препис от прекратителното прокурорско постановление на упълномощения от пострадалия повереник. Наред с това следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 253 от НПК, повереникът не е отделна страна в наказателното производство. Той е участник в процеса по линия на процесуалната функция на своя доверител, представител е на своя доверител и участва в защита на чужди права и интереси без да притежава собствени процесуални права, различни от тези на представлявания.

В този смисъл, напълно в съответствие с разпоредбите на чл. 243, ал.

4 и чл. 75, ал. 3 от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратен само на пострадалата К. М. на посочения от нея адрес в страната за призоваване и уведомяване за хода на производството. Изхождайки от съдържанието на горепосочените норми на чл. 243, ал. 4, чл. 253 и чл. 75, ал. 3 от НПК и при липса на изрично искане от пострадалата книжата по наказателното производство да й бъдат връчвани на служебния адрес на нейния повереник, в случая невръчването на препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство отделно и на 5 повереника на пострадалата не може да бъде оценено като съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правата й.

По същите съображения, фактът, че К. М. не е уведомила своевременно своя повереник за връчения й препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство, не представлява уважителна причина за пропускане на определения от закона срок за обжалване на прокурорското постановление.

В обобщение на изложеното, въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата, с която е бил сезиран, за процесуално недопустима поради просрочие, поради което и в съответствие със закона я е оставил без разглеждане и е прекратил съдебното производство по ЧНД № 488/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Констатираната недопустимост на подадената от К. М., чрез повереника й, жалба срещу постановлението на прокурора по чл. 243, ал. 1, т.

1 от НПК, с което е прекратено наказателното производство, изключва възможността й като наследник на починалата Д. Д. да упражни правото на обжалване по съдебен ред срещу това постановление. Този извод прави безпредметно разглеждането на наведените в жалбата възражения относно законосъобразността и обосноваността на постановлението от 06.08.2024 г. за прекратяване на производството, доколкото съдът не дължи произнасяне по същество при установена процесуална недопустимост на жалбата.