Решение № 872 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110215599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление № 23-4332-002526/22.02.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е бил водач на посочения в наказателното постановление автомобил, като АУАН е издаден въз основа на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с невярно съдържание. Поддържа се, че К. не е предоставял личните си данни на лицето, попълнило декларацията, и не е страна по договор за наем на МПС, респективно не е имал ангажименти към страните по него. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено.

За проведеното на 06.02.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят К. се представлява от адв. Т..

В дадения ход по същество адв. Т. поддържа доводите, изложени в жалбата, и пледира в насока отмяна на наказателното постановление, респективно присъждане в полза на доверителя му на направените по делото разноски.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установи:

Лек автомобил „***“, с ДК № *** е собственост на „***“ ЕООД, като по отношение на 1 него е сключен договор за лизинг с лизингополучател С. Т. П.. Последният предоставил нотариално заверено пълномощно на свидетеля О. Б. П., в това число да го представлява пред ОПП КАТ-МВР. По силата на последното, свид. П. имал правомощието да отдава автомобила под наем посредством притежаваното от него дружество „Дирент БГ“ ЕООД.

През месец септември 2021 г. свид. П. бил поканен от свой познат - Т. И. И., в дома на последния, по повод сключване на договор за отдаване на автомобил под наем /рент-а-кар/.

При преглед на необходимите документи свид. П. констатирал, че срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС на И. е изтекъл, и му обяснил, че при това положение не може да му предостави ползването на автомобила. Тогава И. повикал жалбоподателя Е.

К., който също се намирал в дома му, в качеството на охранител на последния, и му казал да представи свидетелството си за управление на МПС, доколкото щял да бъде вписан като лицето, което ще управлява автомобила за срока на договора. К. предоставил СУМПС и контролен талон, при което свид. П. ги снимал, с оглед нуждите на изготвянето на договора.

На следващия ден - 06.09.2021 г., свид. П. предал лек автомобил „***“, с ДК № *** на Т. И.

И., като жалбоподателят К. били заедно с него и към момента на предаването. В изготвения договор за наем на МПС, подписан между свид. П. в качеството на наемодател, и Т. И. наемател, данните на жалбоподателя били вписани като шофьор - лице, което ще управлява автомобила за срока на договора.

Срокът на договора бил неколкократно продължаван, като към 19.04.2022 г. автомобилът все още бил във владението на наемателя. След преустановяване на договорните отношения, жалбоподателят предал владението му на свид. П. на 26.07.2022 г. в 13:30 ч.

На 19.04.2022 г. в 20:40 ч. процесният лек автомобил „***“, ДК № *** бил управляван в гр. София, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към „***”. Преминавайки покрай „***“, скоростта му на движение била 100 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 % от измерената скорост от 103 км/ч./, при разрешена скорост на движение за съответния участък до 50 км/ч., което ограничение било въведено с поставен вертикален пътен знак В26.

Скоростта, с която се движел автомобилът в участъка, била установена и заснета с АТСС „ARH CAM S1“, № 11743F O , заснемащо и записващо дата, час, скорост и регистрационен номер на преминаващите МПС-та. Типът на уреда за измерване бил одобрен и вписан в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрение на типа десет години, до 07.09.2027 г. Към процесната дата конкретното техническо средство било преминало последваща проверка за изправност на 29.03.2022 г., със срок на валидност една година.

С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден електронен фиш Серия К № 5817026. След връчването му свид. П. подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която посочил, че на посочените в електронния фиш време и място автомобилът е бил управляван от Е. К. К., на когото го бил предоставил за ползване на 06.09.2021 г., след като се убедил, че е правоспособен водач. П. депозирал и писмено сведение относно обстоятелствата, при които предал владението на автомобила на И. и К., и представил преписи от договора за наем на МПС и други относими към него материали, в това число ксерокопие от СУМПС на Е. К. К. и контролен талон към същото.

Предвид това първоначално издаденият електронен фиш бил анулиран и жалбоподателят бил призован в ОПП СДВР за даване на сведения. След запознаване с материалите по преписката К. декларирал, че на посочените дата и час не е управлявал лек автомобил „***“, ДК № *** и че в договора за наем личните му данни били използвани неправомерно, без негово знание и съгласие.

Въз основа приобщените по преписката материали, на 26.01.2023 г. свидетелят В. А., младши автоконтрольор при ОПП СДВР, съставил АУАН бл. № 129086/26.01.2023 г., в 2 който описал времето, мястото и обстоятелствата на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Авторството на нарушението от страна на К. приел за установено въз основа подадената от свид. П. декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Като наказуема скорост на движение на автомобила възприел 100 км/ч., отчитайки - 3 % толеранс от измерената скорост от 103 км/ч., с оглед допустимия съгласно спецификите на техническото средство толеранс. Приел, че нарушението е извършено в условията на системност - в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ Серия К № 5111356 и ЕФ Серия К № 5116782, в сила от 17.01.2022 г.

Като възражение срещу АУАН К. вписал, че не е управлявал автомобила и личните му данни били използвани неправомерно.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, Началник Група СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил на К. административно наказание глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. А. и О. П.; веществени приложен снимков материал; писмени - декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП рег. № УРИ 433200-103606/17.10.2022 г.; сведение рег. № УРИ 433200-130174/20.12.2022 г.; сведение от 29.12.2022 г.; сведение рег. № УРИ 4332008528/24.01.2023 г.; пълномощно относно лек автомобил „***“, ДК № ***; ЕФ Серия К № 5817026; договор за наем на МПС; копие от СУМПС и контролен талон; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; протокол от проверка № 13-СГИСИС/29.03.2022 г.; протокол за използване на АГСС рег. № 4332р-21951/20.04.2022 г.; ежедневна форма на отчет; ЕФ Серия К № 5111356; ЕФ Серия К № 5116782; справка-картон на водач; заповед № 513з-8975/28.11.2016 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка рег. № УРИ 433200-12583/23.11.2023 г., ведно с извлечения от информационната система на ОПП СДВР относно момента на влизане в сила на ЕФ Серия К № 5111356 и ЕФ Серия К № 5116782; отговор от СРП вх. № 6548/09.01.2024 г.; отговор от 06 РУ-СДВР вх. № 13505/16.01.2024 г.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.

Показанията на свид. А. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани и достоверни, съдът ги кредитира в цялост. В корелация с тях са приложените по преписката писмени доказателства.

Обстоятелствата по сключване на договор за наем на МПС, по силата на който процесният лек автомобил„***“, ДК № *** бил предоставен на лицето Т. И. и се намирал в негово владение към момента на извършване на нарушението - 19.04.2022 г., респективно, че К. бил определен за лице, което да го управлява за срока на договора, се изясняват от писмените доказателства и показанията на свид. П.. Посредством депозираното от последния съдът прие за доказано и че жалбоподателят К. е знаел за сключения договор за наем на МПС, респективно, че е предоставил данните си доброволно на свид. П. и е бил наясно с обстоятелството, че е посочен като лице, което ще управлява автомобила за срока на договора.

Кредитирайки дадените от свид. П. показания като обективни, достоверни и лишени от лична заинтерованост спрямо жалбоподателя, и констатирайки съответствието им с приобщените писмени доказателства, в това число договор за наем на МПС и ксерокопие от СУМПС на К. и контролен талон към него, съдебният състав прие за доказано, че 3 последният е имал знание относно сключения договор, респективно е управлявал процесното МПС за периода, за който владението му е било предадено на наемателя, включително на 19.04.2022 г. Предвид това и релевираните възражения в обратна насока бяха преценени като неоснователни.

От приложените писмени доказателства се установява, че типът система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрен съобразно нормативните изисквания, и техническото средство е преминало последваща проверка за изправност.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно описано и в АУАН и НП, мястото на позициониране на АТСС, ограничението на скоростта в съответния пътен участък, въведено с пътен знак В26, датата и часа на заснемането, и измерената скорост на движение.

Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво и от протокола за използване на АТСС. Посредством последния се доказват датата, началният и крайният момент на използването на АТСС, наличието на въведено ограничение на скоростта в участъка, и наличието на сигнализация за това с вертикален пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед № 513з-8975/28.11.2016 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.