Решение № 10 от 19.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500550 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. 27921 / 06.08.2025г. от А. Х. Х. и Т. А. Х. против решение № 932 / 15.07.2025г.

,постановено по гр.д. 175/2023г. по описа на ОС-Пловдив , с което е отхвърлен предявеният от ищците против В. К. К. за осъждане последният да заплати на жалбоподателите сумата от 300 000.00 лева– обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в събаряне на четириетажна жилищна сграда с адрес: гр. Пловдив, *** и сумата от по 30 000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания ,и двете в следствие на невярно отразяване на обстоятелства в две съобщения за връчване на съдебен акт на Административен съд- Пловдив, извършено на 14.06.2022 г. по ч.адм.д. № 1446/2022 г. Развиват се подборни съображения за неправилност , противоречие на материалния и процесуален закон ,явна несправедливост и незаконосъобразност. Заявява се искане обжалваното решение да бъде отменено ,а предявените искове – уважени.Претендират се разноски за двете инстанции.

От въззиваемия В. К. К. ,представляван от адв.П. ,е постъпил отговор , с 1 който се оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в същия се заявява искане решението като правилно да бъде потвърдено .Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за адв. П. в хипотезата на чл.38 от ЗА.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от А. Х. Х. и Т.

А. Х. против В. К. К. за присъждане на сумата от 300 000.00 лева– обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в събаряне на четириетажна жилищна сграда с адрес: гр. Пловдив, *** и сумата от по 30 000.00 лева за всеки ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания ,и двете в следствие на невярно отразяване на обстоятелства в две съобщения за връчване на съдебен акт на Административен съд- Пловдив, извършено на 14.06.2022 г. по ч.адм.д. № 1446/2022 г.

Ищците са твърдяли да са претърпели имуществени и неимуществени вреди вследствие на противоправното поведение на ответника ,който като връчител в Административен съд –Пловдив невярно отразил в съобщението за връчване на постановено от този съд определение ,разрешаващо на Кмета на Район Централен принудително събаряне на притежаваната от тях жилищна сграда ,че „лицата не живеели на посочения адрес “,което не отговаряло на истината и станало причина същите да пропуснат възможността на обжалват определението ,в резултат на което къщата била съборена . Твърдяди са извършеното от ответника д а представлява документно престъпление, за разследването на което било образувано производство пред Районна прокуратура – Пловдив. Отправили са искане до съда да осъди ответника да и м заплати общо 300 000 лева, представляващи имуществени вреди, претърпени от събарянето на притежаваната от тях постройка, както и по 30 000 лева на всеки от тях, представляващи неимуществени вреди, 2 представляващи болки и страдания, причинени в резултат на това събитие.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил исковете . Оспорвил е изложените в исковата молба фактически твърдения, както и фактът на извършване на престъпление. Настоявал е да липсва връзка между поведението м у и събарянето на къщата на ищците, поради което да не е налице причинната връзка между претърпените от тях имуществени вреди и действията му в качеството на призовкар. Иска се отхвърляне на исковите претенции.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване е приел за установено с определение № 914 от 07.06.2022 г. по ч.адм. д. № 1446/2022 г. да е разрешено на Кмета на район „Централен“, община Пловдив да влезе в имот и сграда на и щ ц и т е , описани в заповед № РД-16-1251, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ четириетажна жилищна сграда, изпълнена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ***, без съгласието на обитателите и собствениците, до извършване на всички действия по принудителното й изпълнение,който акт е е отразено да е влязъл в сила на 08.07.2022 г.

Приел е от приложените по делото копия на съобщения д а се установява, че ответникът, като заемащ длъжността връчител в Адм. съдПловдив е извършил връчване на книжата, като в съобщенията е отразил на 14.06.2022 г., че по информация от живущи от посочения адрес ищците от дълги години са в чужбина като след връщането на съобщенията е разпоредено извършването на справки за адреси и уведомяване чрез залепване на уведомления, извършено обаче от друг връчител.Приел е да установено ,че ищците са сезирали Прокуратурата във връзка с удостовереното според тях от ответника невярно обстоятелство ,че не живеят на адреса като образуваното досъдебно производство е било прекратено ,което обаче съдът е приел да не го обвързва и да не е задължително за него ,както и е изложил мотиви ,че всяко престъпление е деликт ,но не всеки деликт е престъпление.

На база изложеното съдът е приел да не се доказва виновно и противоправно поведение на ответника, който е изпълнявал задълженията си като връчител и няма доказателства умишлено или по непредпазливост да е отразил неверни обстоятелства във върнатите съобщения по образуваното административно дело доколкото справките за задгранични пътувания на 3 ищците установявали, че и двамата ищци в периода от 22.05.2022 г. до 22.06.2022 г. са били извън страната. Приел е да не се доказва и причинна връзка между поведението на ответника и посочените от ищците вреди, тъй като премахването на сградата е станало в следствие изпълнението на издаден административен акт- Заповед от 2016 г., а не заради отразяването в съобщенията, извършено от ответника.

При тези мотиви съдът е приел исковете за неоснователни и недоказани и е отхвърлил същите.

Недоволни от този резултат са останали ищците ,които настояват да е налице противоправно поведение от страна на ответника ,невярно отразил в съобщението за връчване на определението на Адм.съд Пловдив ,че лицата не живеят на адреса ,което обстоятелство е неистинско ,както и че именно това деликтно поведение на ответника е в причинна връзка със събаряне на къщата им.Считат за доказано така предоставената от ответника информация да е невярна ,индиция за което е образуването на досъдебно производство ,тъй като прокуратурата е намерила достатъчно данни за извършено престъпление.

Оплакват се и от незаконосъобразността на воденото против тях административно производство ,довело в крайна сметка до събаряне на собствената им къща като незаконен строеж ,които оплаквания веднага следва да се каже ,че са неотносими към спора и не подлежат на коментар.

Няма съмнение ,че с определение № 914/07.06.2022г. ,постановено по адм.д. 1446/2022 г. по описа на Административен съд –Пловдив е разрешено на Кмета на Район „Централен „ да влезе в имот и сграда ,описана на Заповед № РД-16-1251 /28.18.2016 г. , с която е разпоредено премахването на незаконен строеж ,представляващ четириетажна жилищна сграда ,находяща се в гр.П. № 1 и без съгласието на обитателите да извърши всички действия по принудителното изпълнение на заповедта. Безспорно е и тази заповед да е изпълнена и жилищна сграда ,която е собственост на ищците , да е била съборена.

В посоченото определение е отразено същото да е влязло в сила на 08.07.2022г. като от представените разписки за връчване на ищците на това несъмнено обжалваемо определение е видно ответникът ,в качеството му на връчител ,да е отразил на дата 14.06.2022г. ,че „ по данни на живущи на посочения адрес лицата А. и Т. А. от дълги години са в чужбина“ ,във връзка с 4 което съдът е постановил да се направи адресна справка за лицата ,от която справка е установено именно адреса ,на който са търсени- гр.П. № 1 да е вписания в НБД постоянен и настоящ адрес на лицата.На 23.06.2022 г. съобщението за връчване на определението на Адм.съд Пловдив е залепено на входната врата на имота ,което връчване обаче няма спор да е извършено от друго лице ,различно от ответника , а именно С.К..От представените справки за пътуване на лица –български граждани , се установява за периода 01.01.2022 г.- 06.10.2022 г. двамата ищци неколкократно да са напускали и влизали в страна през ГКПП Аерогара Пловдив като на 22.05.2022г. са напуснали страната ,а на 22.06.2022г. са влезли в България.

С оглед казаното настоящата инстанция също намира по делото да не се установява ответникът да е извършил противоправно поведение ,изразяващо се в отразяване на неверни обстоятелства в съобщенията на Адм.съд Пловдив до ищците за връчване на обсъденото определение .Същият е посетил адреса и противно на твърденията на ищците е отразил не,че същите не живеят на адреса ,а че по данни на живущи на адреса са в чужбина от дълги години ,което последно обстоятелство се подкрепя и от казаната справка за пътуване на лица – български граждани ,установяващи множество пътувания на ищците извън страната като конкретно на датата 14.06.2022 ,когато ответникът е посетил адреса ,същите са били извън пределите на България. Не съставлява доказателство за извършен от ответника деликт ,както считат жалбоподателите ,образуването на досъдебно производство ,още повече ,че същото е прекратено именно поради това , макар и същото да не обвързва съда,че съставените от ответника в качеството му на връчител документи отговарят на обективната действителност.

Изложеното налага извода за неоснователност на предявените искове доколкото не се доказа да е налице противоправно действие от страна на ответника ,което да е в причинна връзка с твърдените от ищците имуществени и неиуществени вреди. Ето защо същите следва да бъдат отхвърлени ,до който извод е стигнал и първостепенния съд и като е постановил решение , с което е сторил това ,е постановил правилен съдебен акт ,който следва да бъде потвърден.

На адвокат С. Ж. П. следва , с оглед на изхода , да бъде заплатено 5 адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита ,доказателства за което са представени ,в размер на 1 023 евро .

Ето защо ,съдът ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 932 / 15.07.2025г. ,постановено по гр.д.

175/2023г. по описа на ОС-Пловдив.

ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН **********и Т. А. Х., ЕГН **********, да заплатят на адв. С. Ж. П., със служебен адрес – гр. П. № 3, ет. 4, офис 411, сумата от 1 023 евро - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. К. К. във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500550 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. 27921 / 06.08.2025г. от А. Х. Х. и Т. А. Х. против решение № 932 / 15.07.2025г.