Определение № 2317 от 15.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2317 гр. София, 15.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604149 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 4 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. А. и Т. Н. А. срещу Разпореждане № 14326 от 21.11.2024 г. на СРС, НО, 134-ти състав, постановено по НЧХД № 13339/2024 г. по описа на СРС, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата си тъжителите твърдят, че съдът неправилно е приел, че изразите, визирани в тъжбата, представляват мнения и оценки, а не твърдения за факти. Според тях тези изрази съдържат конкретни и проверими твърдения за укоримо поведение, които могат да съставляват престъпление по чл. 147 НК, поради което молят атакуваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като провери правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения срок, от легитимирани лица, срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Тъжбата е подадена от Р. Д. А. и Т. Н. А. срещу Л.Б.П., като се твърди, че на 25.04.2024 г. в писмена жалба до ЧСИ, подадена във връзка с изпълнително дело, Л.П. е разгласила за тях неверни и позорящи обстоятелства. Посочени са следните твърдения:

„Те са дошли 2010 г., за да ми вземат жилището.“

„Единадесет години се съдим, те ме тормозят, защото съм сама.“ „Бяха се похвалили, че са „уредили“ да ми вземат апартамента. Точно по това дело съдийката ни изпрати на „публична продажба“, защото не дошъл свидетел. Тези, които издевателстват над възрастни и самотни хора, са садисти!“

„Има декларация, че ще отдели ток, вода и ще монтира преградни врати. Само тях сложи… аз отделих водата, тока и до сега е на мое име – те щели да ми казват колко да плащам.“

„Нямали пари да ми плащат разликата, но да отиде в Англия и да си купи джип имаше пари.“

1

„Водя дело в градски съд 6168/23 за дължими суми, вие ще давате пари на измамници, които ми дължат много пари?“

„Влизат в моята част и ме крадат безогледно!“

„Не помагайте на измамници!“

Тъжителите твърдят, че с тези изрази са им били приписани позорящи и неверни обстоятелства, както и престъпления, и са били накърнени тяхната чест, достойнство и добро име.

С обжалваното Разпореждане № 14326/21.11.2024 г. съдията-докладчик при СРС е прекратил производството, тъй като е приел, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т.

2 от НПК, тъй като изразите не представляват твърдения за факти, а мнения и оценки.

Правилно съдът е анализирал, че изразите, инкриминирани с тъжбата, представляват субективни мнения, оценки и възприятия, свързани с продължителен граждански спор между страните, като не съдържат твърдения за конкретни, проверими факти, които могат да накърнят доброто име на тъжителите. В практиката на ВКС и ЕСПЧ се приема, че разпространението на мнение и оценка, дори и остри, не съставлява престъпление по чл. 147 НК, доколкото не се съдържат конкретни твърдения за обективно съществуващи и проверими факти. Не е налице и приписване на престъпление по смисъла на чл. 147 НК.

Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на поне едно трето лице извън себе си на обстоятелства, които са позорни за другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото), както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като приписването на престъпление (втората форма на изпълнително деяние) представлява всъщност частен случай на разгласяване на позорно обстоятелство. Следва да се посочи, че извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка, извод или изразява свое становище.

Настоящият състав на Софийски градски съд приема, че едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено и ли устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Обективният критерий за ограничаване на това основно права на гражданите е въведен в ал.

2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права, по аргумент и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията.

На плоскостта на гореизложеното настоящият въззивен състав се солидаризира с направения от първата инстанция извод, че описаното в тъжбата не представлява престъпление, доколкото до знанието на ЧСИ, са доведени изрази, които обективно не съдържат твърдения за позорни факти, свързани с личността на тъжителите.

Обективно несъставомерни са инкриминираните изрази. Същите представляват лично мнение, лична преценка на подсъдимата. Всъщност тъжителите инкриминират субективния си прочит на изразените от подсъдимата оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на инкриминираните изрази. Инкриминираните изрази, като субективна преценка, са обективно недоказуеми. Изискването за доказване на истинността на оценъчните съждения е неизпълнимо и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано както от Конституцията, така и от чл. 10 от КЗПЧОС, 2 поради което и същите остават извън обхвата на престъплението „клевета“.

За пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи, че описаното в тъжбата не осъществява състава и на престъплението „обида“. На първо място инкриминираните изрази категорично не съдържат обидни квалификации, поради което не може да се твърди, че в тъжбата са изложени твърдения за осъществен състав на престъплението „обида“. По своята същност обидата представлява отправяне към едно лице на изрази и епитети, които накърняват честта и достойнството му и са приети в обществото като неприемливи, вулгарни и цинични. Употребените от подсъдимата изрази обективно не са от естество да накърнят честта и доброто име на тъжителите. На следващо място видно от твърденията в тъжбата, изразите са употребени в жалба до ЧСИ, тоест изправени сме пред т.нар. „задочна обида“, каквото престъпление е съществувало по отменения НК, но не и по сега действащия наказателен кодекс.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14326 от 21.11.2024 г. на СРС, НО, 134-ти състав, постановено по НЧХД № 13339/2024 г. по описа на СРС, с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3