Решение № 32 от 16.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20254001000145 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предл. първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 103/03.04.2025 год., постановено по т. д. № 121/2024 г. по описа на Габровски окръжен съд е прекратено „Цен – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, Северна индустриална зона, ул. „Индустриална“ № 4, представлявано от управителя И. Л. Т., с едноличен собственик на капитала на дружеството И. Л. Т., ЕГН **********, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, по искане на взискателя по изп. дело № 305/2023 г., по описа на ЧСИ З. В., рег. № 734 на КЧСИ, с район на действие ГОС, „Ликуи ИТ България" ЕООД, ЕИК 201550999. Осъдено е „Цен – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, Северна индустриална зона, ул. „Индустриална“ № 4 да заплати на „Ликуи ИТ България" ЕООД, ЕИК 201550999, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Х. Смирненски“ № 1, сумата от 9 980 лв. представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Цен – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, Северна индустриална зона, ул. „Индустриална“ № 4, представлявано от управителя И. Л. Т., чрез адв. Н. М. от АК – Габрово против Решение № 103/03.04.2025 год., постановено по т. д. № 121/2024 г. по описа на Габровски окръжен съд.

1

В същата се излага, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно.

Излага се, че вземането на ищеца (взискател по образуваното изп. дело) е напълно погасено, като същият е направил изявление за прекратяване на изпълнителното производство и същото било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и е отменена наложената обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове на И. Т. в ответното дружество, представляващи 100 % от капитала на дружеството. С оглед горното се прави извод, че предявеният иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК е недопустим, поради отпадане на активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като е загубил качеството си на взискател, за което се излагат подробни съображения.

Направено е искане да се обезсили обжалваният съдебен акт и да се прекрати производството по делото. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Ликуи ИТ България" ЕООД, ЕИК 201550999, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.

„Х. Смирненски“ № 1.

Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е допустим и основателен, когато взискателят докаже, че е кредитор по изпълнително дело срещу длъжник – едноличен собственик на капитала на ответното дружество, че изпълнението е насочено върху всички негови дялове, че е наложен запор и че е налице овластяване за предявяване на иска. Приел е, че съдът може да отхвърли иска единствено, ако в процеса се установи пълно погасяване на вземането. По делото е доказано наличие на неудовлетворено вземане, валидно наложен запор върху всички дялове и липса на доказателства от ответника за пълно удовлетворяване на кредитора. Частичното плащане било ирелевантно, доколкото вземането не е погасено изцяло. Учредената ипотека също не препятствала изпълнението по чл. 517 от ГПК, тъй като представлява различен изпълнителен способ. При тези данни е направен извод, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска и прекратяване на дружеството, като след влизане в сила решението следва да бъде вписано в Търговския регистър и да се открие производство по ликвидация.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

2

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че И. Л. Т. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Цен – 2010“ ЕООД, което е видно от вписванията в Търговския регистър. „Ликуи ИТ България“ ЕООД е придобило качеството на взискател по изпълнително дело № 305/2023 г. по описа на ЧСИ З. В., рег. № 734 с район на действие Окръжен съд – Габрово, въз основа на договор за цесия от 14.07.2023 г., с който му е прехвърлено вземането на „Юробанк България“ АД срещу СД „Цен – Т. и сие“ и солидарния длъжник И. Т.. Длъжниците са били надлежно уведомени за цесията на 01.09.2023 г., което е удостоверено по делото.

Съгласно удостоверение (изх. № 15160/09.10.2024 г.) на ЧСИ З. В., общият размер на задължението по изпълнителното дело възлиза на 260 880.90 лв. Върху всички дружествени дялове на длъжника – представляващи 100 % от капитала на „Цен – 2010“ ЕООД – е наложен и вписан запор по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК. С постановление от 08.10.2024 г. взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, което представлява задължителна предпоставка за допустимостта на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК.

Представеното платежно нареждане от 13.03.2025 г. удостоверява частично плащане в размер на 250 960 лв., но съгласно удостоверението на ЧСИ от 18.03.2025 г. (изх. № 3775) остава неиздължен остатък от 20 843.45 лв.

Пред въззивната инстанция са представени: молба от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство от 03.04.2025 г.; удостоверение изх. № 5058/07.04.2025 г. по изп. дело № 305/2023 г. по описа на ЧСИ З. В., рег. № 734 с район на действие Окръжен съд – Габрово; писмо до ТР от ЧСИ Зв. В., видно от които с постановление на съдебния изпълнител от 04.04.2025 г. е прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 305/2023 г. по описа на ЧСИ З. В., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК по молба на взискателя „Ликуи ИТ България" ЕООД, поради пълното удовлетворяване на вземанията му и на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК наложените обезпечителни мерки в изпълнителното производство са вдигнати.

При така установените факти настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като самият иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК е недопустим.

Съдебното решение е недопустимо, когато е постановено по нередовна искова молба, по непредявен иск - в противоречие с принципа на диспозитивното начало или по недопустим иск - при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за предявяването му, чиято липса, респ. наличие (по отношение абсолютните процесуални предпоставки) са съобразими до приключване на съдебното производство. В случая е преценима единствено третата хипотеза.

Искът по чл. 517, ал. 4 от ГПК е конститутивен по своя характер и чрез него се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала да 3 инициира прекратяване на търговското дружество с цел удовлетворяване на вземането си от ликвидационния дял на длъжника. За да бъде допустим този иск, законът изисква наличието на няколко кумулативни абсолютни процесуални предпоставки: висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател; качеството на търговското дружество като трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на дружествения дял; както и изрично овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска.

Прекратяването на изпълнителното производство в хода на съдебния процес води до отпадане на тези предпоставки. Веднъж прекратено изпълнителното дело, ищецът губи качеството си на взискател, а заедно с това отпада и овластяването му да предяви конститутивния иск. Това обуславя недопустимост на образуваното съдебно производство, тъй като липсва активна процесуална легитимация – елемент, който съдът следи служебно на всички инстанции.

Този извод се подкрепя от утвърдената и последователна практика на Върховния касационен съд, вкл. Решение № 104/10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., II т. о.; Решение № 138/12.07.2017 г. по т. д. № 1753/2016 г., I т. о.; Решение № 60/10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г., I т. о. В тези актове ВКС приема, че прекратяването на изпълнителното производство води до отпадане на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК, което налага прекратяване на съдебното производство като недопустимо.

В конкретния случай, след постановяване на първоинстанционното решение, изпълнителното производство, по което ищецът е бил овластен да предяви иска, е прекратено. Това е довело до отпадане на активната процесуална легитимация на ищеца и до недопустимост на предявения конститутивен иск. Поради това постановеното първоинстанционно решение е недопустимо.

На основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново следва служебно да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК като недопустимо.

Поради недопустимостта на първоинстанционното решение изложените в въззивната жалба оплаквания за неговата неправилност, не следва да бъдат обсъждани.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 531.74 евро, равностойността на 1 040 лв. – 20.45 евро (40 лв.) - държавна такса за въззивното производство и 511.29 евро (1 000 лв.) - адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, предл. първо от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА Решение № 103/03.04.2025 год., постановено по т. д. № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Ликуи ИТ България" ЕООД, ЕИК 201550999, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Х. Смирненски“ № 1 против „Цен – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, със седалище и адрес на управление: гр.

Габрово, Северна индустриална зона, ул. „Индустриална“ № 4, иск с правно основание чл.

517, ал. 4 от ГПК за прекратяване на „Цен – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824.

ОСЪЖДА „Ликуи ИТ България" ЕООД, ЕИК 201550999, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Х. Смирненски“ № 1 да заплати на „Цен – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, Северна индустриална зона, ул. „Индустриална“ № 4 сумата от 531.74 (петстотин тридесет и едно евро и 74 евроцента) евро, равностойността на 1 040 лв. - разноски за първата и въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5