Решение № 21 от 03.02.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Тетевен, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от ищеца В. А. Ф. от т,с искане за допълване на постановеното решение по делото, като бъде осъден ответника да му заплати законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба в съда.

В срока по чл.250 от ГПК не е представен отговор от ответника по делото.

Тетевенският районен съд, след като обсъди доводите на молителя,характера на производството и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е процесуално допустима.

Съдът намери,че не е необходимо насрочване на открито съдебно заседание ,с призоваване на страните,за произнисане по молбата,в предвид и характера на исканото допълване на решението,поради и и което разгледа същата в закрито заседание.

Настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд е сезиран в исковата молба с искане за присъждане на законна лихва върху главницата,от датата на входиране на исковата молба до окончателното и заплащане, и следователно това е част от предмета на спора а по част от него липсва произнасяне от съда, поради което приема, че е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 ГПК - за допълване на постановеното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет на делото и липсва формирана воля относно част от спорното право.

1

Разпоредбата на чл. 2 от действащия ГПК задължава съда да се произнесе по всяка една подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Ищецът определя съдържанието и пределите на търсената в исковия процес защита чрез основанието и петитума на иска /исковете/, чрез индивидуализиране на спорното материално право. Тогава, когато се претендира парично вземане, дължимо за определен период от време, вземането се индивидуализира чрез период и размер, които всъщност съставляват границите на дължимата съдебна защита. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право е допустима единствено при спазване на императивно установените в ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба.

Тъй като в случая става дума за искане за лихви, начиная от датата на исковата молба, то не се счита, че е налице увеличение на. Дори и в исковата молба да няма искане за законната лихва, начиная от датата на исковата молба, няма процесуална пречка то да бъде направено в хода на съдебното производство до приключване на устните състезания, вкл. и пред въззивния съд /по аргумент за противното от т. 9 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/.

Законната лихва е право на кредитора, което той може да упражни по своя преценка.

Не съществува задължение за съда да се произнесе по законната лихва служебно, а само при наличие на надлежно въведено искане, което в случая е било сторено/още с исковата молба/, при съобразяване процесуалноправния режим по ГПК. В тази насока е и съдебна практика - решение № 1518/22.08.1959 година по гр. д. № 3616/59 г. на ВС, решение № 221/08.06.1999 г. на 5 членен състав на ГК на ВКС.

Съдебната практика приема, че за да се направи валидно искане за присъждане на законна лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на ГПК и дори, че е достатъчно устно изявление за присъждане на законна лихва. Законът не създава ограничения относно крайния момент на предявяване на това искане или то може да се заяви при всяко положение на делото, включително и пред въззивния съд, разглеждащ спора по същество. Мотивирането на това разбиране е свързано с акцесорния характер на вземането за лихва, с обстоятелството, че това задължение възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Принципът, че лихвата следва главното вземане, т. е., че тя се прехвърля, залага, погасява заедно с него, също е в подкрепа на изложеното по-горе.

Размерът на законната лихва, считано от предявяване на иска се изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.

При това защитата срещу искането за присъждане на законна лихва е защита срещу главния иск, т. е. възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата.

Въпросът относно момента, до който може да се направи искане за присъждане законната лихва върху претендираната главница,то може да се заяви подобно искане за присъждане на изтекли лихви, начиная от исковата молба до окончателното изплащане на парично задължение, тъй като се касае до акцесорно вземане, което не може да бъде предмет на самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане, поради това, че тази претенция не може да бъде конкретизирана по размер /в този смисъл е и решение № 1518/22.08.1959 г. по 2 гр. д. № 3616/1958 г. на ІІІ г. о. на ВС/.

С оглед изложеното молбата, с основание чл.250 от ГПК, следва да бъде уважена.

Предвид изложеното и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК, Решение № 243/11.11.2024г., постановено по гражданско дело №277/2024г. по описа на Районен съд-Тетевен,като в диспозитива на същото,на страница 7-ма от решението, след израза „…сумата в размер на 21 622.46/двадесет и една хиляди шестстотин двадесет и два лева и четиридесет и шест ст./лева,представляваща разликата между претендирано обезщетение за причинени действителни имуществени вреди върху лек автомобил на ищеца марка „Лв. и изплатеното застрахователно обезщетение от ответника по щета №в се добавя следното: „ ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от 21 622.46 лева,начиная от 21.03.2024г. до окончателното и заплащане“.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3