Решение № 67 от 06.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330115777 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът

И.

А.

Т.,

ЕГН:

**********, от

*******************************************************, чрез пълномощник адв. С.

П., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по което бил оправдан, както сумата от 600 леваобезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.02.2022 г. до окончателно им изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 14.01.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 576/ 2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР- Пловдив, за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК- за това, че отнел от Н.Д. от гр. ***** сумата от 190 лева с намерение противозаконно да ги присвои. По обвинителния акт било образувано н. о. х. дело № 2453/ 2021 г. на ПРС, XVII нак. с-в, като с присъда от 17.09.2021 г. той бил оправдан. След протест на присъдата от страна на прокуратурата било образувано В. н. о. х. дело № 2321/ 2021 г., по което с решение от 22.02.2022 г. била потвърдена присъдата на районния съд. Обвинението било за тежко умишлено престъпление, като прокуратурата искала ефективно осъждане. За защита срещу обвинението бил ангажирал адвокат, на който 1 заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В следствие на повдигнатото обвинение бил претърпял изключителни неимуществени вреди- затворил се в себе си, спрял да излиза с приятели, не можел да работи пълноценно, останал без доходи, вземал пари на заем. Не се хранел нормално, не можел да спи, бил потиснат и неспокоен, изпитвал страх и притеснения, че може да бъде несправедливо осъден, изживявал стрес, страхувал се от наказателната репресия. Приятелите му започнали да го отбягват, страдал от тяхното пренебрежение, както и от това на роднините му, негативно били засегнати имиджа и доброто му име в обществото. Определя справедлив размер на обезщетението си от 6 000 лева. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание страната се явява лично и поддържа исковете. Пълномощникът му представя допълнително писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Недоказани били твърденията за преживян стрес и страх, като следвало да се има предвид, че преди повдигнатото обвинение ищецът бил осъден на три пъти, което правело невъзможно да се определи от кое точно обвинение той бил претърпял вреди. Извършените спрямо него действия от прокуратурата били правно регламентирани, а за обвинението нямало разгласена от ответника информация, която да накърни доброто име на ищеца в обществото. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. В случая не били претърпени необичайни неудобства, наказателното преследване приключило в разумен срок- за около една година, нямало взета мярка за неотклонение, не се установявали и трайни вреди върху неговото физическо и психическо здраве. Предвид миналата съдимост на ищеца интензитетът на уврежданията му бил значително по- нисък от този на лица без никакъв досег с наказателната репресия. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, в която връзка липсвали доказателства за направени разноски. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 576/ 2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВРПловдив, пр. пр. № 8240/ 2020 г. на РП- Пловдив, като по обвинителния акт е образувано н. о. х. дело № 2453/ 2021 г. на ПРС, XVII нак. с-в, по което с присъда от 17.09.2021 г. ищецът е бил оправдан, а след протест по В. н. о. х. дело № 2321/ 2021 г., с решение от 22.02.2022 г. е била потвърдена присъдата на районния съд.

Като писмени доказателства са приети справка за съдимост на ищеца, както и справка за водени срещу лицето досъдебни производства.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 16.12.2022 г.). Св. М.И.М.- приятел на ищеца, посочва, че 2 обвинението за откраднатото портмоне се отразило негативно на ищеца- притеснявал се да не влезе в затвора, защото имал условна присъда, не излизал с приятелите си, изолирал се, някои дори го подигравали и се отдръпнали от него, а като се събирали, той говорел само за обвинението и ги натоварвал с това. Дори бил ходил на психиатър, защото получавал паник атаки. След оправдаването му се успокоил и му олекнало, но не всички околни разбрали, че е невинен. Като ученик правел пакости, дребни нарушения, нищо сериозно. Св. П.И.Т.майка на ищеца, заявява, че в следствие на обвинението синът й изпаднал в силно депресивно състояние, спрял да контактува, много се притеснявал да не влезе в затвора поради условната си присъда. Из малкия град говорело, че е крадец, разделил се с приятелката си, напуснал работа. Наложило се да посещават и психиатър, който му изписал силни успокоителни лекарства. След оправдателната присъда се поуспокоил, но някои от приятелите му се били отдръпнали. Сега вече работел на по- добра работа. Като ученик имал дребни провинения.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, по което той е бил оправдан. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се 3 анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото са разпитани двама свидетели- приятел и родител на ищеца, които описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснения, безпокойство, стрес, страх от ефективна присъда. Макар и показанията на майката да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото тя се явява заинтересована в определена степен от изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, страх, социална изолация. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва обаче да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетелите е имало негативно отношение от страна на околните, обвинението е накърнило авторитета на лицето, а част от неговите приятели са се отдръпнали от него. Личните притеснения на ищеца да не влезе в затвора поради привеждане в изпълнение на предходното му условно осъждане и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за един не толкова дълъг период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Няма доказателства за влошаване на здравословното му състояние, както твърдят свидетелите, доколкото за предписаните лекарства и посещения при психолог липсват каквито и да е писмени данни. Налице са обичайни страдания, свързани със стрес и притеснения, които лицето е преживяло, като те не са били нито толкова продължителни, нито пък с голям и силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.

Следва да се има предвид, че за ищецът вече е бил осъждан, т.е. имал е не само досег 4 с органите на реда, какъвто признават и свидетелите, че той е имал още през ученическите си години за дребни провинения, но от справката за съдимост се установява и реално осъждане за извършено престъпление. Оттук- той е бил обект и на други предходни разследвания от органите на реда, които обстоятелства също са от естество да създадат отрицателна обществена нагласа спрямо лицето, както и да настроят общественото мнение на хората за него в отрицателна насока. Притесненията на ищеца, пресъздадени от свидетелите- да не бъде несправедливо осъден и да не влезе в затвора, представляват субективни усещания на лицето за бъдещи събития, които не са се сбъднали, поради което от тях не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици от евентуалното настъпване на тези несигурни събития.