Решение № 110 от 20.04.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр. Лом, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620101458 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени първоначално обективно кумулативно съединени искове от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК **********, срещу Н. Б. Т. (**********), ЕГН: **********, с правна квалификация по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД, Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което:

1) да бъде установено, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ********** съществува вземане срещу Н. Б. Т., ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: ********** и установен постоянен адрес: ********** и настоящ адрес **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните, за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

2123/2024г. по описа на РС Лом:

-главница - 1715.80 лв. /хиляда седемстотин и петнадесет лева и осемдесет ст./, равняващи се на 877,27 евро /осемстотин седемдесет и седем евро и 27 евроцента/,

-424.04 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и четири стотинки/, равняващи се на 216,81 евро /двеста и шестнадесет евро и 81 евроцента/ договорно възнаграждение за периода от 20.02.2019 г. до 03.09.2019 г., -106.50 лв. /сто и шест лева и петдесет стотинки/, равняващи се на 54,45 евро /петдесет и четири евро и 45 евроцента/ - лихва за забава за периода от 21.07.2018 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.09.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/,

1

-2036.80 лв. /две хиляди тридесет и шест лева и осемдесет ст./, равняващи се на 1041,40 евро /хиляда четиридесет и едно евро и 40 евроцента/ - законна лихва, дължима от 03.09.2019г.- датата на предсрочна изискуемост, до 29.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 30.07.2024г., до изплащане на вземането, 2) да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните, за които е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2123/2024г. по описа на РС Лом:

-1890.72 лв. /хиляда осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и две ст./, равняващи се на 966,71 евро /деветстотин шестдесет и шест евро и 71 евроцента/ - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от входирането на заявлението в съда 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 19.06.2018г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Н. Б. **********, като кредитополучател. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита: 2100 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 129.82 лв.; годишен процент на разходите (ГПР):

49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 3115.68лв. Поискана и закупена била допълнителна услуга с договорено възнаграждение за закупения пакет в размер на 2520.96 лв. Размерът на вноска по закупени допълнителни услуги бил 105.04 лв. Ищецът сочи, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било 5636.64 лв., а общият размер на вноска е 234.86 лв.; дата на погасяване е 20-ти ден от месеца.

Твърди се, че кредитополучателят преди подписване на договора за кредит се е запознал с Общите условия (ОУ), като същият ги е приел, не е имал забележки към тях и се задължил да ги спазват, за което е положил подписа си под клаузите на договора и ОУ. Твърди се и че на кредитополучателя е разяснено какво представлява допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставянето му. От своя страна, кредитополучателят е поел съответното задължение по Договор за потребителски кредит № **********, който е сключен за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 234.86 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца. Твърди се, че ответницата е пожелала с част от отпуснатата сума по кредита да бъде извършено рефинансиране на следните нейни задължения: рефинансиране с кредитор ********** АД за сумата от 665.00 лева; рефинансиране с кредитор 4 ********** ЕООД за сумата от 387.77 лева; рефинансиране с кредитор ********** АД за сумата от 361.96 лева; рефинансиране с кредитор ********** ООД за сумата от 554.06 лева.

Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, 2 като на 20.06.2018г. е превел на ответницата сума в размер на 131.21лв. по посочената от нея банкова сметка.

Съгласно Общите условия към договор № ********** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план.

Страните се споразумели договорното възнаграждение да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Твърди се, че към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 424.04 лева.

Договорното възнаграждение се дължи до дата на предсрочна изискуемост.

Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и ОУ по договора, ответницата дължи възнаграждение в размер на 2520.96 лв., като от страна на последната са заплатени 630.24лв. и дължими остават 1890.72лв. по възнаграждението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Ищецът твърди, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита и е по избор на потребителя, като зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.Посочено в исковата молба е какво включва пакетът за допълнителни услуги. Твърди се, че ответницата е пожелала да го закупи, като е декларирала това в искането си за отпускане на кредит. Според ищеца възможностите, които са включени в пакета, не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Уточнено е, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) кредитополучателят да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент. Изложени са съображения, че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия и че сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника и не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.

Твърди се, че ответницата дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за това, че се е възползвала от услугата - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Бил сключен и Анекс №1 на 07.11.2018г., по силата на който ответницата се е възползвала от допълнителния пакет услуги - отлагане на погасителна вноска № 4.

Ищецът твърди, че ответницата е заплатила общо 1522,22лева на посочените в исковата молба дати. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 53.42 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 159.92 лева, които към момента са заплатени частично. С плащанията си клиентът е заплатил и 60 лева начислени такси по Тарифа, представляващи обезщетение за всички 3 разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа.

Твърди се, че ответницата не е изпълнявала поетите договорни задължения като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит на 03.09.2019г. същият бил обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитодателя. На кредитополучателя се твърди, че било изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което ответницата била уведомена. Сочи се още, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора е бил до 20.07.2020г., с изтичането на който срок настъпва и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

След обявяването на предсрочна изискуемост (03.09.2019г.) ищецът е начислил обезщетение за забава. Дължимото обезщетение за забава до датата на входирането на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, сочи се в исковата молба, е 2036.80 лева, дължима от 03.09.2019г. - датата на предсрочна изискуемост, до 29.07.2024г.

Твърди се, че ако потребителят e желал, e могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия се сочи, че в договора за кредит от 19.06.2018г. има недействителни и неравноправни клаузи (нищожни), които се иска да бъдат прогласени за такива и така кредитополучателят ще следва да дължи връщане само на чистата стойност по договора - заемната сума от 2100 лв. и приспадане от нея на всички извършени от ответницата плащания по кредита - в размера на 1408.80 лв., както се сочи в отговора на исковата молба.

Твърди се, че в договора за кредит са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

ГПР според ответницата следва да включва и пакета за допълнителни услуги.

Сочи се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в Закона за потребителския кредит. Приемането на методика за изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от предвидения от законодателя, е недопустимо. В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че 4

ГПР е 49, 89 %, но не е отразено по какъв начин е формиран, какви компоненти включва, не става ясно включени ли са пакета за допълнителни услуги в размер на 2520.96 лв., което надвишава със 100% размера на самия кредит. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя според ответницата невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл.

19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. В конкретния случай в процесния договор за кредит според ответницата липсва яснота относно посочените обстоятелства. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои точно компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, не става ясно включени ли са пакета за допълнителни услуги в размер на 2520.96 лв. Не са посочени и допусканията, които са взети предвид при посочване на ГПР. В ОИМ се релевира, че клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора. Поради изложеното в отговора на исковата молба се сочи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по ЗПК. Според ответната страна неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Според ответницата неравноправни са клаузите на чл. 6.3 - чл. 6.5, чл. 7.1.2- чл.7.1.5, чл. 7.2.1 - чл.