Решение № 500 от 29.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 29. 07.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА с участието на секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора Виолета Танаицова след като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД № 2049 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С

Присъда постановена на 29.10.2019г. по НОХД № 14726/2018г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3 състав е признал подсъдимия Б.А.М. за ЗА ВИНОВЕН в това, на 09.05.2018г. около 18.15ч в гр. София, на алея в Южния парк блъснал с велосипед пресичащата Т.М.Д. като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия крак- двете кости на подбедрицата, осъществяващо медико-биологичната харектеристика „трайно затруднение на движението на левия долен крайник“, поради което и на основание чл.133 вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.57 ,ал.1 от НК е осъден на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки :

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител за срок от девет месеца.

„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца

С присъдата на основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание

,времето през което подсъдимият М. е бил задържан, считано от 10.05.2018г. до 17.05.2018г.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на основание чл.189,ал.3 от НПК на Т.Д. чрез нейните родители направените от тях разноски в размер на 1500лв, представляващи възнаграждение за процесуалния представител на частния обвинител.

С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати и нправените по делото разноски входа на досъдебното и съдебното производство.

Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпила жалба от защитата на подсъдимия М., с искане отмяна на съдебния акт като необоснован и незаконосъобразен и постановяване на нова присъда от въззивната инстанция, с която подсъдимият Б.А.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинението за извършено престъпление по чл.133 вр. л.129,ал.2 вр. ал.1 от

НК. В жалбата се развиват оплаквания, че първата инстанция при постановяване на присъдата, не е взела предвид показанията на свидетелите А. М., Н. Т., Н. Р. и обясненията на подсъдимото лице, от които се установява, че майката на пострадалото дете – Б. Д. е тичала към мястото на инцидента , с което се установява различна фактическа обстановка от тази изложена в обвинителния акт, а именно че родителят не е изпълнявал задълженията си по полагане грижи за малолетното си дете, поради което Т.Д. е изкочила внезапно пред движещия се с велосипед М.. В тази връзка се твърди съпричиняване от пострадалото дете, вследствие поведението на майката. Навеждат се доводи и за несъставомерност на деянието, като се оспорва извода на съда за наличието на субективната страна. Защитата счита, че налице случайно деяние, предвид липсата на доказателства за нарушаване на правила. В продължение на тезата за несъставомерност се развиват и съображения за липсата на признак „трайно затруднение“. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата. Твърди се необоснованост на доказателствения анализ и липса на яснота, поради кое едни доказателства са приети, а други отхвърлени. Оспорва се като неправилна дейността на съда при индивидуализация на наказанието, като не взето предвид изразеното многократно съжаление за случилото се от подсъдимото лице.

Направено е оплакване и относно липсата на отговор на възраженията на защитата, свързани с неизпълнение на задълженията на майката на пострадалото дете, като в тази връзка се оспорват и фактическите изводи за разстоянието между родителя и детето, скоростта на велосипедиста и пресичането на алеята от Т.Д.. Защитата счита , че липсват доказателства и присъдата почива на предположения. Оспорва се и извода на съда за неоказана помощ на пострадалата, както необоснованост относно съставомерността на деянието и отхвърляне на тезата за случайно деяние.

В разпоредително заседание 19.06.2020г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и допълнението към нея, като отново се обръща внимание, че възприетите от съда фактически изводи са предположение, които не почиват на доказателства. Оспорва се посоченото в мотивите , че подсъдимият е избягал от местопроизшествието като не е оказал помощ на пострадалото дете. Алтернативно защитата прави искане за прилагане на чл.9 ,ал.2 от НК

Представителят на СГП намира присъдата за правилна, законосъобразна и постановена въз основа на събрания по делото доказателствен материал.

Повереникът на частния обвинител пледира за потвърждаване на присъда и претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

Подсъдимият

Б.М., редовно призован не се явява, представя се медицински документ, удостоверяващ влошено здравословно състояние, както и молба, с която е заявено, че желае делото да бъде разгледано в него отсъствие.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, както следва: обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите Д., М., А., А. М., Д., П. – Т., Р., Г., приобщените по реда на чл.181ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на свидетелите П.-Т., заключения на СМЕ и допълнителна СМЕ, епикриза и медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, протоколи за разпознаване, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристика и веществени доказателства – 1бр. флаш памет и 1 бр. СD.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и изградена след вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, както не намира основание за промяна на изложените в мотивите към присъдата фактически изводи, които изцяло споделя.

Подсъдимият Б.А.М. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, работи като общ работник извън страната, живущ *** П.№ *******с ЕГН **********.

На 09.05.2018г., около 18.00ч свидетелката Д. била с

Южния парк заедно с дъщеря си Т.Д., която била на една години и осем месеца.

Детето можело да ходи и тича само, но все още не можело да говори много добре, като се изразявало с отделни думи. На посочената дата и час детето играело на тревната площ, до една от алеите в парка, докато майка се намира на границата между тревната площ и алеята, където била и детската количка на Т.. Количката била лятна, с височина около 100см -120см, широка около 50-60см и била по-висока от височината на момиченцето. В района имало други хора, които се разхождали с децата си.

Около 18.15ч, както детето играело в тревните площи се затичало към майка си, но не спряло, а продължило и изкочило на алеята. В този момент по същата алея се движел с велосипеда си подсъдимият М..

Той слизал по наклон и скоростта на велосипеда била такава, че при спирането му се чуло свистене на спирачки.

Подсъдимият възприел разхождащите се, детската количка, но не видял тичащото дето и го ударил с предната гума странично в лявото краче. Т.Д. паднала на земята, подсъдимият задействал спирачките, велосипедът не спрял на място, като продължил движението известно разстояние, при което детето се озовало между предната и задната гума. Свид.Д. пищяла, детето плачело, събрали се множество хора. Подсъдимият слязъл от велосипеда, майката извадила детето из под гумите и го поставила в детската количка да седне. То непрекъснато плачело, викало само „боли ... боли”.

На място дошли, намиращите се в близост, свидетели Р., М.,

П.-Т.и Г.. Р.и Т.оказвали съдействие на майката да огледат, къде се е наранило детето. Видели охлузвания по главичката, по коремчето и отбелязаните грайфери на една от гумите върху блузката му.

Детето не спирало да плаче, а майката се опитвала да се свърже по телефона с бащата, но в първия момент не успяла. Свидетелката Т.се свързала с тел. 112 и подала сигнал за случилото се.

През това време подсъдимият стоял до велосипеда си, не казвал нищо, не говорил, не правил нищо, освен че изпил водата от шишето си и отишъл да изхвърли бутилката в близкия контейнер. Майката на детето на висок и по-груб тон го питала, как може да кара така, не вижда ли, че има деца, а той отговорил, че не го е направил нарочно. Тя отправяла и обидни думи към извършителя и го заплашила със съпруга си, когато дойде. Свидетелката Т.поискала данните на М. и телефонния му номер, но същият отказал да ги предостави, без да влиза в диалог. След като разбрал, че няма тежки увреждания по детето, подсъдимият се качил на велосипеда си и тръгнал. Д. го снимала е мобилния си телефон и тъй като вече се били разбрали с съпруга й да се чакат на най- близкия изход на парка, с количката се насочила натам, за да откарат детето в болница за преглед.

Пострадалото дете продължило да плаче и в автомобила. След като било прегледано в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД и му били направени необходимите изследвания, били установени следните травматични увреждания: счупване на двете кости - голям и малък пищял на лявата подбедрица, в долните им краища и контузия и подкожно кръвонасядане в зоната на челото, в ляво. Детето било хоспиталицирано от 09.05 до 13.05.2018г., след което било изписано за домашно лечение. Заради счупването, левият крак на Т.Д. бил обездвижен чрез гипсиране, което продължило 25 дена и гипса бил свален. Следващите е 10 дена момиченцето не искало да стъпва на крачето си, тъй като от обездвижването я боляло, а нейните родители под съвет на лекарите, я насърчавали да го прави, за да може да се раздвижи. Постепенно крачето се раздвижило, но Т.имала промяна в походката и леко накуцвала, като пълното възстановяване настъпило около месец след свалянето на гипса. Родителите направили консултация е детски психолог, защото след инцидента детето било неспокойно. Предписани му били капки, за да преживее уплахата и неспокойния сън, които приемало в продължение на 10 дена и симптомите отшумели.

Междувременно, след като се прибрал вкъщи, a Т.и майка й останали за болнично лечение на детето, баща - свид.Д. публикувал снимките на подсъдимия в социалните мрежи, от където случая на детето придобил широк отзвук и на 10.05.2018г. бил отразен е репортажи във вечерните новини на няколко национални телевизии, е цел да се установи и издири извършителя. Когато видял предаванията по телевизията, подсъдимият се притеснил, обадил се на майка си - свид.А., и й разказал какво се е случило. Казал, че ще отиде в полицията и ще се предаде.

Тъй като А. не била в страната , се свързала е другия си син - свид.А.М., за да придружи брат си. На 10.05.2018г. в около 22:35 часа подсъдимият М. се явил в 04 РУ- СДВР и заявил съпричастността към блъскане на малката Т.в Южния парк. Майка му и неговия брат се консултирали с адвокат, а той бил задържан за срок от 24 часа със заповед по ЗВМР, след което било направено предложения до СРС за вземане на МНО „Задържане под стража”. Свидетелите А. и М. се опитвали да се свържат е родителите на детето и да научат за състоянието му, но не успели.

На 11.05.2018г. било извършено разпознаване на лица и предмети, по различно време от Б.Д. и А.М., които посочили подсъдимият М. за лицето, което е велосипед блъснал Т.Д. на 09.05.2018г. на алея в Южния парк.

Съгласно заключението по СМЕ, изготвено по писмени данни в ДП от вещото лице д-р В., при Т.М.Д. е установено следното телесно увреждане: счупване на левия крак, двете кости на подбедрицата - голямопищялна и малкопищялна, в отдалечената от коляното част, което е реализирало медико- биологичен признак: трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дена от датата на травмата. Счупването е настъпило при директен удар и/или едновременен натиск с/или върху твърд тъп предмет, каквато е велосипедната гума.

Разпечатката съдържа 44 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0dbf180-1d0f-42fe-9976-33cf682282c9