Решение № 5652 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5652 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330111955 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Т. П., чрез пълномощник – адв. Н. А., против Л. С. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на УПИ ***, кв. 1 по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 335/1992 г., въз основа на нотариален акт № *** г. Ответникът е собственик на съседния имот с пл. № 472, който към настоящия момент обхваща УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. По инициатива на ищеца за осигуряване на достъп до неговия имот била прокарана улица тупик с дължина 46 м. и ширина 3.20 – 3.30 м. след проведено отчуждаване през 1981 г., за което заплатил съответните суми. Сочи се, че за разликата от 46 м. до 64 м. не е била реализирана улична регулация и не е било провеждано отчуждаване за улицата-тупик, но въпреки това по последния действащ план на гр. С. от 1992 г. улицата е отбелязана с дължина от 64 м. Поддържа се, че още през 1982 г. страните поставили ограда между имотите, която ответникът премахнал през 2019 г. Същият подал жалба до Кмета на гр. С. за неправомерно поставена от ищеца метална врата, която го лишавала от достъп през улицата тупик до собствения му имот УПИ ***. В резултат на извършена проверка била издадена Заповед № РД-968/26.09.2019 г. на Кмета на гр. С. за премахване на вратата на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, която била отменена от Административен съд – Пловдив с решение по адм. д.

№ 3902/2019 г. Впоследствие по инициатива на ответника била издадена заповед на Кмета на гр. С. за прокарване на временен път през имота на 1 ищеца, която също била отменена от Административен съд – Пловдив с решение по адм. д. № 3041/2020 г. Изтъква се, че и по двете административни дела било установено, че не е била проведена отчуждителна процедура за целия път, а само за 46 м., като за разликата до 64 м. улицата тупик не е била реализирана.

Посочва се, че за спорната реална част е изготвена комбинирана скица от правоспособен геодезист, приложена към исковата молба, в която е определена с площ от 59 кв. м., заключена между т. A, B, C, D, E на скицата.

Изтъква се, че в резултат на неприложената улична регулация ищецът е завладял спорната част, като за периода от 1981 г. до настоящия момент е осъществявал явно, несмущавано и непрекъснато давностно владение.

Предвид изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на спорната реална част с площ от 59 кв. м., предвидена като част от улица-тупик по плана на гр. С. от 1992 г., заключена между т. A, B, C, D, E на приложената комбинирана скица, на основание давностно владение, продължило за периода от 1982 г. до настоящия момент.

С уточняваща молба ищецът описва спорната реална част съобразно актуалния регулационен статут като поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл.

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 60 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***, *** и ***. Моли да бъде признат за собственик на описания поземлен имот на основание давностно владение, осъществено за периода от 1982 г. до настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Л. С. С., чрез пълномощник – адв. Л. В., в който е изразено становище за неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че спорната реална част от улица-тупик по плана от 1992 г., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., е собственост на ответника. Поддържа се, че по предходния план от 1966 г. спорната площ е била заснета като част от имот с пл. № ***, а по действащия план от 1992 г. като част от улицата-тупик, която в участъка от 46 м. до 64 м. не е била реализирана. Изтъква се, че поради неизвършеното отчуждаване спорната част е останала собственост на собственика на УПИ ***. На следващо място се оспорват твърденията на ищеца за осъществявана фактическа власт върху спорната част. Сочи се, че последната се е използвала от ответника и семейството му за отглеждане на люцерна. В заключение се излагат съображения за приложението на чл. 59 ЗТСУ, забраняваща придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. По наведените доводи се претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

2

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 16.09.2025 г., съдът е допуснал изменение на предявения иск, като претенцията е за установяване правото на собственост върху реална част с площ от 41 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 60 кв. м., находящ се в гр. С., която част е заключена между т. 1-2-3-А-Б-1 от Приложение 5 към заключението по допълнителната задача на СТЕ с вещо лице инж. А. П..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г. на *** при Пловдивски народен съд, по силата на който ищецът И. Т. П. е придобил собствеността върху дворно място от 1227 кв. м., съставляващо парцел ***, имот *** в кв. 52 по плана на с. Г.К., П.о. По действащия регулационен план на гр. С., одобрен със Заповед № 335/1992 г. на кмета на Община С. за имота е отреден УПИ *** в кв. ***, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18194/20.12.2023 г. на ИД на АГКК имотът е с идентификатор *** с площ от 1177 кв. м.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г. на нотариус при Пловдивския народен съд, Н. Г.Д. е придобил празно дворно място от 967 кв. м. в с. Г.К.,П., съставляващо парцел *** в кв. ***. По силата на Нотариален акт за признаване право на собственост по регулация № ***** г., Н. Г.Д. е признат за собственик на дворно място с площ от 325 кв. м., придадено към парцел ***, имот *** в кв. 1 по плана на гр. С., П.о. Със Заповед № 655/29.05.1981 г. на Председателя на ИК на ОНС – Пловдив е отчуждена в полза на държавата за улица тупик с осови точки 10а и 10 б част с площ от 108 кв. м. от имот пл. № *** с отреден парцел ***-*** с определено обезщетение за собственика Н. Г.Д.. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. на *** при Пловдивския районен съд, С.П.Д. е дарила на внука си – ответникът Л. С. С. притежавания от нея по наследство имот, а именно: празно дворно място в гр. С. с площ от 1138 кв. м., съставляващо парцел ***, имот пл. № *** в кв.*** по плана на гр. С.. По регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № 335/1992 г. на кмета на Община С., за имот 472 са отредени две парцела – УПИ *** и УПИ *** в кв. ***. Със Заповед № 27/23.08.1993 г. на главния архитект на Община С., е одобрено изменение на регулацията на имот 472 в кв. ***, парцели *** и *****, като е изменена посоката на дворищно регулационната линия и е образуван нов парцел ***. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г. на ********** Районен съд Пловдив, А.Н.С. и Л.Н.Д. продали на ответника Л. С.

УПИ *** от кв. *** по плана на гр. С., с площ от 790 кв. м., ведно с масивна жилищна сграда със застроена площ от 124 кв. м. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** г. на ********** Районен съд Пловдив, А.Н.С. е дарила на сина си – ответника Л.С. УПИ *** в кв. *** по плана на гр. С., с 3 площ от 440 кв. м. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на ИД на АГКК, горепосочените имоти са заснети както следва: поземлен имот с идентификатор *** с площ от *** кв. м., стар номер ***, кв. ***, парцел ***, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 848 кв. м., стар номер ***, кв.

***, парцел *****, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 435 кв. м., стар номер ***, кв. ***, парцел ***.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебнотехническа експертиза с вещо лице инж. А. П., от чието заключение се установява, че по плана на гр. С., утвърден със Заповед № 334/1966 г. е предвидена улица-тупик с ОТ 10а - 10б с дължина 47 м., като е извършено отчуждаване от общинска администрация за нейното реализиране.

Предвидената улица е имала за цел да обслужва УПИ *** в кв. ***. Вещото лице е констатирало, че образуваните с плана от 1966 г. УПИ *** и УПИ ****** са с неуредени регулационни отношения за 60 кв. м., които се придават от имот 1782/472/ към УПИ ***, предвид липсата на представена преписка за уреждане на регулационните отношения. По новия план, утвърден със Заповед № 335/1992 г., се предвижда улица-тупик с дължина от 64 м., както и се изменят регулационните граници за имоти УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** в кв. ***, като за разликата от 47-ми метър до 64-ти метър не е проведена отчуждителна процедура в общината. Вещото лице е посочило, че частта от 60 кв. м., прилежаща към имот ***, за която не са уредени регулационните отношения, попада в предвидената улица-тупик по плана от 1992 г. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-194/20.12.2023 г. на ИД на АГКК, посочените 60 кв. м. са заснети като поземлен имот с идентификатор ***. При извършения на място оглед вещото лице не е установило съществуваща ограда между двата процесни имота, като ищецът е показал линията на ограда преди демонтажа, от която имало остатъчни циментови колове. Към заключението на СТЕ са изготвени:

Приложение 1 – Скица на улица-тупик с ОТ 10а – 10б в кв. 1 по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № 334/1966 г., Приложение 2 – Скица на ПИ 472 и 481 в кв. 1 по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № 335/1992 г., Приложение 3 – Скица на ПИ 472 и 481 в кв. 1 по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № 27/23.08.1993 г. за частично изменение на регулационния план за територията, Приложение 4 – Комбинирана скица на ПИ 472 и 481 в кв. 1 по регулационни планове на гр. С., одобрени със Заповеди № 334/1966 г., № 335/1992 г. и № 27/23.08.1993 г. От заключението на поставената допълнителна задача се установява, че съществуващите на място два циментови кола не са съставна част от демонтираната ограда /посочена от ищеца/, а съответстват на източните ъглови точки на УПИ ***, представляващ имот с идентификатор ***. Вещото лице е изготвило скица – Приложение 5, на която е обозначена площта /квадратурата/ от 41 кв. м. на участъка между линията на останки от ограда и точки 1-2-3, които са ъглови точки за имот 481 по плана от 1966 г. Съдът кредитира заключенията на 4 вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза като обективно изготвени, с нужните професионални знания и опи, както и обосновани.

От приложеното по делото адм. д. № 3902/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив се установява, че е образувано по жалба на И. Т. П. срещу Заповед № РД-968/26.09.2019 г. на кмета на Община С., с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на неподходяща по местонахождение ограда, представляваща метална врата, поставена в имот публична общинска собственост – улица, разположена по протежението на границата между УПИ II-473 и УПИ ***, с която се ограничава достъпа до УПИ *** от кв. 1 по плана на гр. С.. Производството е приключило с Решение № 1046 от 19.06.2020 г., с което е отменена оспорената заповед.

Видно от приложеното адм. д. № 3041/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, образувано е по жалба на И. Т. П. срещу Заповед № РД-1189/03.11.2020 г. на кмета на Община С., с която е наредено отваряне на временен път в частта от проектираната съгласно действащия регулационен план на гр. С. улица-тупик, кв. ***, разположена по продължението на границата между УПИ *** и УПИ ***, по продължението на тази улица от 46-тия до 64-тия метър, считано от началото на улицата – кръстовището с ул. „В.“ до края на улицата, съгласно предвижданията на регулационния план – северната регулационна граница на УПИ ***, с цел осигуряване на достъп до УПИ *** от кв. *** по плана на гр. С.. С Решение № 1685/17.08.2021 г., потвърдено с Решение № 11743/16.12.2022 г. по адм. д. № 10691/2021 г. по описа на ВАС, е отменена оспорената заповед.