Решение № 158 от 04.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500319 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София /по-нататък само Комисията/, срещу решение № 58/27.04.22г. по гр.д. № 188/21г. на ОС-Разград, с което са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество против А. А. С. и Б. И. А. с правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ, на стойност 112 773.10 лева, представляващо незаконно придобито имущество от А. А. С. и Б. И. А., както следва:

- на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал.2, т. 1, във връзка с чл. 141 и чл. 149 от ЗПКОНПИ от А. А. С., ЕГН ********** - сумата в размер на 15 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, находящи се в строителните граници на гр. Завет, общ. Завет, обл. Разград, а именно: ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1131, с площ от 690 кв.м. от квартал 79 по плана на града, одобрен със заповед №280 от 31.05.1979 г., с адрес по удостоверение за данъчна оценка ул. “Люлин“ № 10, при граници и съседи: улица „Люлин“, УПИ IX-131 и ПИ № 132, ведно с 1 построените в имота жилищна сграда, с декларирана застроена площ по данъчна оценка 90 кв.м., подобрения и трайни насаждения, съгласно горецитирания план за частта от поземления имот е отреден УПИ № X-1131, с площ от 720 кв.м., от квартал 79, с неуредени регулационни отношения и ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1131, с площ от 660 кв.м. от квартал 79 по плана на града, одобрен със заповед № 280 от 31.05.1979 г., с адрес по удостоверение за данъчна оценка ул. „Люлин“ № 10, при граници и съседи: улица „Люлин“, УПИ X-131 и УПИ VIII-1130, ведно с построената в имота жилищна сграда /стопанска постройка по документ за собственост/, с декларирана застроена площ по данъчна оценка 90 кв.м., подобрения и трайни насаждения, съгласно горецитирания план за частта от поземления имот е отреден УПИ № IX-1131, с площ от 690 кв.м., от квартал 79, с неуредени регулационни отношения, за придобиването на които не е установен законен източник, отчуждени с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 187, дело № 3/10.01.2020 г. (Акт № 36, том 1, дело № 36, вх. рег. №69/13.01.2020 г. на СВ – Кубрат);

- на основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 и чл.

149 от ЗПКОНПИ от Б. И. А. - сумата в размер на 5 190 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 21154942 в „Банка ДСК” ЕАД, за която не е установен законен източник;

- На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от А. А. С. и Б. И. А., с цена на иска 92 583.10лв., в това число: сумата в размер на 84 974.92 лв., представляваща получени парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за получаването на които не е установено законно основание; и сумата в размер на 7 608.18 лв., представляваща придобити средства от престъпление, невъзстановени и непреобразувани в друго имущество, за получаването на които не е установено законно основание.

Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Поддържа се, че материалният закон е бил приложен неправилно, тъй като цитираните от първоинстанционния съд четири съдебни решения и едно определение на ВКС, не съставляват задължителна съдебна практика, а от друга страна не е съобразено друго и най-актуално решение на 2

ВКС – Решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Излагат се съображения относно съдържанието на понятията в приложимия ЗПКОНПИ, отнасящи се до основателността на предявените искове – „значително несъответствие“, „имущество“, „нетен доход“. Поддържа се, че законът изисква съпоставяне на имуществото като съвкупност за целия проверяван период с размера на нетния доход, а не само наличното имущество към края на проверявания период, а още по-малко стойността на притежаваното в началото на проверявания период имущество с неговата стойност в края на периода. Поддържа се, че на отнемане подлежат и незаконно придобитите парични средства, дори и същите да не са налични в патримониума на ответниците. Разглежда се характера на парите като платежно средство (налично или безналично) и като средство за натрупване на богатства, поради което те представляват имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Когато имуществото липсва или е отчуждено, то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата равностойност, което е приложимо и към заместимите, но непотребими движими вещи, каквито са парите. Счита се, че съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ исковете са осъдителни, а не конститутивни, поради което не е необходимо ищецът да сочи „откъде да бъдат отнети в полза на държавата“. Сочи се, че основният спорен въпрос по настоящото дело е относно доходите на ответниците, техният произход и размер. В тази връзка се излага, че ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, с която да са оспорили твърденията на Комисията и не представят доказателства, които да оборват същите. Цитират се направените изявления на ответниците пред съда, че не се оспорва това, което се твърди в исковата молба, но тези пари не са налични, защото са изхарчени за децата и ако може сумите да се изплащат на части. Предвид конкретно установените по делото факти и съобразно вариант І или ІІ от заключението на СИЕ (които според Комисията следва да бъдат кредитирани), законните доходи на ответниците за проверявания период възлизат според всеки от вариантите съответно на 10 154.46 лв. или на 9 822.31 лв.; обичайните и извънредните им разходи са били съответно 105 166.67 лв. или 100 084.09 лв., при което нетният доход е в отрицателна величина съответно от минус 95 012.21 лв. или минус 90 261.78 лв. Придобитото през проверявания период имущество от ответниците възлиза на общо 111 437.84 лв., при което несъответствието е в 3 размер на съответно 206 450.05 лв. или 201 699.62 лв. Изложени са подробни съображения защо не следва да се кредитират варианти ІІІ и ІV от заключението на СИЕ, тъй като в същите не са включени получените и признати от ответниците суми, получени чрез системите за бързи разплащания. Комисията не твърди същите да са налични в патримониума на ответниците, но на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи равностойността на липсващото имущество. Претендира се отмяна на решението и уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок не са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещните страни А. А. С. и Б. И. А..

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт.

В с.з. пред въззивната инстанция изложеното становище на Комисията се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената на 01.07.21г. искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за отнемане на имущество от ответниците А. А. С. и Б. И. А., за което се твърди, че е незаконно придобито през периодите на извършените срещу двамата проверки – тази срещу ответника е била от 26.11.2009г. до 26.11.2019г. и тази срещу ответницата е била от 05.09.11г. до 26.11.19г. В исковата молба е посочено, че въз основа на постъпило на 20.11.19г. уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от РП-Кубрат (приложено на л. 71-73 от делото) за привличане в качеството на обвиняеми на лицата А. А. С. и Б. И. А. по ДП № 32/18г. по описа на ОСлО при ОП-Разград за това, че през периода от 16.11.17г. до 21.11.17г. в Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с три неустановени лица, както и с още 2 лица с установена самоличност ответниците са осъществили престъпния състав на престъплението „измама“ по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо гражданин на Република Турция, с което са му причинили имотна вреда в общ размер на 4 440 евро с левова равностойност от 8 683.89 лв., заплатена чрез 6 парични 4 превода (от тях 3 в полза на Б. А. на обща стойност 1 340 евро и 1 в полза на А. С. на стойност от 1 500 евро). Тъй като престъплението е посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ, с протоколи с № № ТД 04ВА/УВ-16359/26.11.19г. (приложено на л. 92 от първоинстанционното дело) и ТД 04ВА/УВ-16360/26.11.19г. (приложено на л. 131 от делото) са били образувани проверки срещу двамата ответници за установяване на значително несъответствие в тяхното имущество.

С присъда № 21/10.07.20г. по НОХД № 4/20г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 28.07.20г. двамата ответници А. А. С. и Б. И. А. са били признати за виновни в извършването на престъплението, за което им е било повдигнато обвинение, като е прието, че от същото двамата са придобили средства в общ размер на 7 608.18 лв., които не са били възстановени на пострадалия (присъдата е приложена на л. 151-161).

С Решение № 657/17.03.21г. и Решение № 658/17.03.21г. на Комисията са били образувани производства за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество съответно от А. А. С. и от Б. И. А.. С Решение № 1833/30.06.21г. и Решение № 1834/30.06.21г., Комисията е решила да внесе искова молба за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу двамата ответници (л. 31-69).

Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на проверките двамата ответници са били във фактическо съпружеско съжителство. Това се установява и от справките, сочещи на идентичност на регистрираните адреси на двамата ответници (л. 167-169), както и от писмо от 03.12.20г. на РУ „Полиция“-Кубрат (приложено на л. 170). Ответницата е родила през периода на проверката дъщеря Д. Б. А. на 23.06.13г. и син Е. Б. А. на 22.07.18г. (л. 167), за които ответникът А. сочи, че са и негови деца (изявления в с.з. на 22.11.21г. – л. 269). Комисията сочи, че не е установила ответниците да са имали налично имущество към началните дати на проверките спрямо всеки от тях.

Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка по отношение на С., за целия проверяван период от 26.11.2009г. до 26.11.2019г., общият размер на доходите, приходите или източници на финансиране на ответника е 9 872.55 лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 106 540 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 96 667.45 5 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а стойността на придобитото имущество (пари, движими и недвижими вещи) възлиза на 109 773.10 лв., от които: за придобиване на недвижими имоти в размер на 12 000 лв.; вноски по банкови сметки в размер на 5 190 лв.; непреобразувани парични преводи от трети лица в размер на 84 974.92 лв. и средства от извършеното престъпление в размер на 7 608.17 лв. При това е посочено, че е налице несъответствие в размер на 206 440.55 лв. в имуществото на проверяваното лице, което е значително по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., за което се предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник на средства.

Наведените спрямо ответницата А. твърдения са, че в резултат от извършената проверка за целия проверяван период от 05.09.2011г. до 26.11.2019г., общият размер на доходите, приходите или източници на финансиране на ответницата е 9 524.20 лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 100 071 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 90 546.80 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а стойността на придобитото имущество (пари, движими и недвижими вещи) възлиза на 109 773.10 лв., от които: за придобиване на недвижими имоти в размер на 12 000 лв.; вноски по банкови сметки в размер на 5 190 лв.; непреобразувани парични преводи от трети лица в размер на 84 974.92 лв. и средства от извършеното престъпление в размер на 7 608.17 лв. При това е посочено, че е налице несъответствие в размер на 200 319.90 лв. в имуществото на проверяваното лице, което е значително по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., за което се предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник на средства.