Решение № 3712 от 25.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3712

Варна, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА канд № 20267050700427 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. Д., чрез адв. И. Г., против Решение № 1503/18.12.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 4966/2025 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0003647/20.03.2025 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора на основание чл.178а, ал.7, т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,.

С решението са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 130 /сто и тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че нарушението е недоказано и нормата посочена като нарушена е неотносима към процесното нарушение. Релевират се доводи, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилна преценка на доказателствата, което обуславя незаконосъобразност на съдебното решение. Отправя се искане за отмяна на решението на ВРС и за постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени издаденото НП с присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. С писмена защита с.д. № 5636/19.03.2026 г. от адв. И. Г. като пълномощник на касатора поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли решението на ВРС да бъде отменено на изложените в касационната жалба основания и да бъде постановено ново, с което се отмени процесното НП. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмено становище с.д. № 5062/12.03.2026 г. оспорва подадената жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност на решението на ВРС, поради което отправя искане за оставянето му в сила с присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че фактическата обстановка е правилно установена, а именно, че не е извършена важна част от годишния технически преглед. При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което ВРС правилно го е потвърдил. По изложените съображения моли, първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба от Д. И. Д., против НП № 23-0003647/20.03.2025 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на основание чл.178а, ал.7, т.3 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че служители на ДАИ, извършили комплексна проверка относно спазване на законодателството в пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр. Варна, [улица]. При проверката, след преглед на документация и видеозапис, било установено, че на 19.12.2024г. бил извършен преглед на техническата изправност на МПС - л.а. „Мерцедес С320“ с рег.№[рег. номер], при който Д., като технически специалист, участващ в комисията за извършване на периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност на превозното средство, не е изпълнил задължението си за проверка на закрепване на кормилната кутия, като не е завъртял кормилното колело от едно крайно положение до друго крайно положение, докато превозното средство е било над канал, така че тежестта на колелата да пада върху повърхността. Прегледът приключил със заключение „допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“. Приобщени били протокола от извършения преглед; видеозапис и др. По повод установеното бил съставен АУАН срещу Д. за нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била дадена правна квалификация на същото, като в обстоятелствената част било конкретизирано задължението по чл.31 ал.1 по Приложение 5 част 1 т.2.1.2 от Наредбата. В графата за възражения Д. не вписал такива. Възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка. На 20.03.2025г. било издадено НП, видно от съдържанието на което АНО изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН. На нарушението била дадена различна правна квалификация по Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС- по чл.44 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №32/16.11.2011г. на МТИТС вр. Приложение 5 част 1 т.2.1.2, б.“а“ от Наредба №32/16.11.2011г. на МТИТС и Д. бил санкциониран на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка ВРС приел за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства - протокол от извършен преглед; видеозапис; заповеди и др. и гласните такива- св. Р., който пряко и непосредствено е възприел съдържанието на видеозаписа, отразяващ проведения технически преглед, както и представените при проверката документи. ВРС кредитирал показанията на св. Р., тъй като същите кореспондират със съдържанието на видеозаписа и писмените доказателства по делото.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд приел, че отговаря на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са били допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото доказателства ВРС е приел, че е безспорно установено, извършването на процесното административно нарушение, правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗДвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за изчерпателни и обосновани, предвид което в съответствие с чл.221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Неоснователни са доводите на касатора касателно неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП се наказва с глоба 1500 лв. технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Нормата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. предвижда, че при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба.

В чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е указано, че периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5.

В Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, част І, т. 5.2.2. е предвидено, че се извършва визуална проверка на двете страни на всяко колело при поставено над канал или върху подемник превозно средство.

Предвид горната нормативна установеност, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на техническия специалист от комисията, която извършва периодичен технически преглед, наказващият орган следва да установи елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, а именно: неизпълнение на някое от вменените задължения, чрез неизвършване на проверка на изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на ППС, които подлежат на преглед по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

В случая в съставения АУАН и обжалваното НП нарушението е описано ясно - не е извършена проверка на двете страни на всяко колело. По този начин касаторът е осъществил нарушение именно на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. и правилно е била ангажирана отговорността му по чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП. Дадената правна квалификация на деянието е съответна на нарушението. Неоснователни са възраженията на касатора, че е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността му. Съгласно методиката по Приложение №5, т.5.2.2. от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е задължително при извършване на визуална проверка на двете страни на всяко колело, превозното средство да е поставено над канал или върху подемник. Действително в методиката не е налице изрично вменено задължение тази проверка да се осъществи, чрез влизане в канала от техническия специалист, който да извърши същата оттам, но за да се провери вътрешната част на всяко колело, следва проверяващият да има визуално възприятие за вътрешната част на колелото, което може да стане от канала, над който е поставено превозното средство. Предвид горното са неоснователни и твърденията релевирани в касационната жалба, че в случая е следвало да се повдигне обвинение за нарушаване на изискванията на технологичната карта по чл. 19, ал. 4 от Наредба № Н-32. В нормата на чл. 19, ал.4, т.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е предвидено, че технологичната карта за работата на техническите специалисти по чл. 18, ал. 1, т. 4 се изготвя поотделно за всяка линия за извършване на периодични преглед и проверки на ППС и съдържа последователност за извършване на периодичния преглед на ППС, същност на проверките, изпълнител, използвани уреди, съоръжения и средства за измерване. В одобрената технологична карта е предвидена последователност за извършване на прегледа, но в процесния случай административнонаказващият орган не твърди, че има неспазване на такава поредност от страна на касатора, а твърди, че техническият специалист е допуснал бездействие като не е извършил проверка на всяко колело.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не е представляван от юрисконсулт или лице с юридическа правоспособност. Представеното по делото становище е в качеството на административнонаказващ орган - началник на Областен отдел „АА” –Варна, съгласно заповед №49/27.02.2026г., с която Т. К. е определен да изпълнява служебните задължения на К. Р. П. – началник на областен отдел „АА”-Варна към Главна дирекция „АИ”, считано от 27.02.2026г. до завръщане на титуляра, но не повече от 30 дни.