Решение № 792 от 02.07.2018, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

792 Година 02.07.2018 Град

С.З.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори май Година

2018 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2591 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата

Г.Т.П. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че с н.а. за дарение ---62/2015 г. придобила от майка си Е.С.П. 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор ***, с адрес: ---, който самостоятелен обект се намира в сграда ---, разположена в поземлен имот с идентификатор ---, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: --- кв.м, с прилежащи части: избено -, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **,-, под обекта: ***, и над обекта: -, като даритЕ.та си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на същия имот. Този имот бил придобит от майка й и ответника по време на брака им със заповед № СД-124/14.06.1988 г. по чл. 100 ЗТСУ и заповед за отчуждаване и обезщетяване № СД-230/03.10.1988 г. С решение ---37/16.07.2004 г. по гр.д. ---32/2004 г. на СтРС бракът им бил прекратен с развод. С това решение процесният имот бил предоставен на майка й за ползване. От момента на влизане в сила на същото решение, живеела в този имот, като по време на брака между майка й и ответника също живяла в него. След приключване на делото ответникът напуснал жилището и оттогава не бил живял в него. Освен това лично ищцата го уведомявала многократно, че владеела имота за себе си, респективно неговата идеална част, и никога не го била допускала в него. Той никога не бил имал ключове за апартамента и избеното помещение. Нито за входната врата на жилищната сграда. Откакто навършила пълнолетие през - г., живеела в процесния имот и фактически го владеела изцяло, за което многократно уведомявала ответника, че владеела имота за себе си, респективно неговата ½ идеална част, че го владеела против волята и съгласието му. Никога не го била допускала да владее или ползва имота. Никога не бил оставял негови вещи в него. Това й владение продължило повече от 20 години. Ответникът знаел, че бил пропуснал възможността да заведе иск за делба срещу майка й, което можел да стори до 2014 г. Било му известно, че ако заведял такъв иск, щяло да бъде направено възражение за придобиване на неговата ½ идеална част по давност. За това преценил, че ще я ипотекира и заблуди лицето, което му давало кредит, че бил неин собственик и незаконосъобразно щял да получи пари. Ако бил завел иск за делба, можел да получи тази сума, а се задоволил да получи 15000 лева по ипотечен акт № 40/2016 г. Заемодател му била Н.С.К. с постоянен адрес в Х., -, а кредитът бил със срок за изплащане от един месец и предвидена неустойка за неплащане в размер на 50 % от заетата сума. Ясно било, че договорът бил сключен, за да можела заемодатЕ.та да заведе процедура за придобиване на ½ идеална част от имота чрез публична продан, както и станало. С постановление от 18.11.2016 г. по изп.д. № **на ЧСИ К.А., Н.С.К. придобила ½ идеална част от имота на основание публична продан.

Извършени били описаните в уточняващата молба процесуални нарушения от съдебния изпълнител. След извършване на публичната продан, за която даже не било оставено съобщение на входната врата на жилището, за да не разберяла какво става, постановлението за възлагане било вписано и Н.С.К. завела срещу нея иск за делба. Делото било заведено под № 5807/2016 г. на СтРС и по нейно искане било спряно до приключване на спора по настоящото дело. Била жертва на схема за измама, да се получели средства от имота, който не бил собственост на ответника. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давност на 1/2 идеална част от описания имот. Претендира разноски.

Ответникът

К.И.К. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като недопустим и неоснователен, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Ответникът и свидетЕ.та П. (майка на ищцата) са сключили граждански брак на --- г. От този брак имат две дъщери - Й.К.И. и В.К.И. (л.

10). От първия си брак същата свидетЕ. има още две деца, сред които и ищцата, нейна дъщеря (св. П.). По време на брака им, ответникът и свидетЕ.та П. придобили с представената допълнителна заповед № СД ---24/14.06.1988 г. по чл. 100 ЗТСУ (отм.), в режим на съпружеска имуществена общност, процесния апартамент с идентификатор ***, който е бил и семейното им жилище (л. 5-6 и 8). Бракът им е бил прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, с влязлото в сила на - г. решение по гр.д. ---132/2004 г. на СтРС (л. 9-12). Със същото това жилище е било предоставено за ползване на свидетЕ.та П.. От бракоразводното решение е видно още, че в това жилище същата свидетЕ. и ответникът са живели само с двете си дъщери до фактическата им раздяла през май 1998 г., когато ответникът го напуснал и в него останали да живеят до приключване на 21.06.2004 г. на съдебното дирене по бракоразводното дело само свидетЕ.та П. и двете й дъщери от брака й с ответника (л. 10). Именно поради това същото жилище е било предоставено за ползване на тази свидетЕ. след развода (л. 11-12).

След това в същото жилище заживяла и ищцата, която била допусната да живее в него от свидетЕ.та П. (св. Т.), за да си помагат взаимно (св. П.).

През 2009 г. свидетЕ.та П. установила връзка с настоящия си съжител, при когото обаче се пренесла да живее едва на 15.12.2016 г., за да гледа болната му баба, въпреки което по два-три пъти в седмицата продължавала да посещава и това жилище, от което все още не си била изнесла багажа (св. П.). През март 2015 г., след като се оженила, същото жилище напуснала и В. И., дъщеря на ответника и свидетЕ.та П.. След 15.12.2016 г. в този апартамент останали да живеят ищцата с двете й деца (св. Т. и П.).

На 08.01.2015 г. ответникът изпратил на свидетЕ.та П. и ищцата представената от пълномощника й нотариална покана (л. 29). В същата заявил, че притежава половината от процесния апартамент, а не е допуснат да го ползва и желае ищцата с децата й да го напусне, за да може поне дъщеря му В. И. да го ползва нормално, като поканил ищцата да му плаща докато го освободи 200 лева месечен наем считано от една година назад, за ползването с децата й на този апартамент, като й определил и срок от един месец да го напусне. А тъй като свидетЕ.та П. притежавала само половината от същия апартамент, а реално ползвала целия и решавала кой да го обитава, я поканил да му плаща 100 лева месечен наем, считано от една година назад. Със същата покана ответникът поискал да му бъде предоставен достъп до жилището, за да преглежда стопанисването му и вижда дъщеря си и поканил ищцата и свидетЕ.та П. да се явят на 15.01.2015 г. в нотариалната кантора на посочения в поканата нотариус, за да уредят отношенията си (л. 29).

На 08.07.2015 г., с н.а. 162/2015 г., свидетЕ.та П. дарила на ищцата собствената си ½ идеална част от този апартамент, като си запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване на същата част от него (л. 4).

В този нотариален акт същата свидетЕ. и ищцата заявили пред нотариуса, че този апартамент е „съсобствен с трето лице“ (л. 4).

На 15.06.2016 г. ответникът ипотекирал с н.а. № 40/2016 г. своята ½ идеална част от този апартамент, за обезпечение на получен от Н.С.К. заем от 15 000 лева, който се задължил да върне в срок от 1 месец (л. 4 от приложения дбуликат на изп.д. ---687/2016 г. на ЧСИ К.А.). На 29.07.2016 г., въз основа на този ипотечен акт, Недялка Канева се снабдила с издадени й по ч.гр.д.

№ 3571/2016 г. на СтРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, за принудително събиране от ответника на предоставената му в заем сума от 15 000 лева, със законната лихва от 27.07.2016 г. до изплащането й, както и сторените по това дело разноски (л. 2-3 от изп.д. ---687/2016 г.). На 10.08.2016 г., въз основа на същия изпълнителен лист, Недялка Канева подала молба и било образувано приложеното в дубликат изп.д. ---687/2016 г. на ЧСИ К.А.. На 15.08.2016 г. по същото е било наложена възбрана на ипотекираната от ответника ½ идеална част от процесния апартамент (л.

20 от изп.д. ---687/2016 г.). На 20.09.2016 г. ищцата подала по същото изпълнително дело молба, в която заявила, че на 31.08.2016 г. в дома й дошъл „човек от името на ЧСИ“, за да направи опис на „..½ идеална част от жилището, в което живея и съм собственик на другата ½ идеална част…“.

Допълнила, че „…исканият от Вас опис е на ½ идеална част на К.И.К., който е ипотекарен длъжник и Вие сте съдия изпълнител по производството…“, и „…като собственик на ½ идеална част от жилището…“, поискала от ЧСИ да й предостави препис от решението на съда (л. 48 от изп.д. ---687/2016 г.). Подобна молба, с която признала извънсъдебно към датата на подаването й, че е собственик по дарение от майка си само на ½ идеална част от процесния апартамент, ищцата е подала по същото изпълнително дело и на 15.02.2017 г. (л. 74 от изп.д. ---687/2016 г.).

От полученото по това изпълнително дело на 09.11.2016 г. писмо от О. е видно още, че за разлика от ответника, който към 02.11.2016 г. е нямал непогасени публични задължения за данъци и такси битови отпадъци за процесния апартамент, ищцата и свидетЕ.та П. са имали неплатени такива за същия имот (л. 62 от изп.д. ---687/2016 г.). Това обстоятелство се потвърждава и от представените от пълномощника на ответника приходни квитанции. От тях е видно, че ответникът е плащал от 2006 г. до 2014 г. дължимите от него данъци и такси битови отпадъци за притежавана от него ½ идеална част от процесния апартамент (л.

112-118). Доводите за противното на пълномощника на ищцата, че тези квитанции не удостоверявали това, са неоснователни. Макар върху тях да няма подпис на платец, е налице такъв на получилият плащането за О. неин служител. А след като е така и същите квитанции се намират и представят по делото в оригинал от ответника, това несъмнено доказва, че именно той е платил посочените в тях публични задължения за неговата идеална част от процесния апартамент (аргумент от чл. 77, ал. 1 ЗЗД).

С протокол от

26.10.2016 г. на ЧСИ, за купувач на неговата ½ идеална част от същия имот, срещу която е било насочено изпълнението по изпълнителното дело, е обявен взискателят Н.С.К. за сумата от 47304 лева. А тъй като ЧСИ приел, че вземането й по изп.д. ---687/2016 г. и присъединеното към него друго изп.д. ---980/2016 г. (което не е приложено) било по-голямо от тази цена, й възложил с постановление от 18.11.2016 г. притежаваната от ответника ½ идеална част от процесния имот (л.

65 от изп.д. ---687/2016 г.). Върху това постановление е отразено, че е влязло в сила на 29.11.2016 г. Следователно. От тази дата Н.С.К. е придобила с него правото на собственост върху притежаваната от ответника ½ идеална част от процесния апартамент (чл.

496, ал. 2 ГПК).

На 13.12.2016 г. същата предявила против ищцата иск за делбата му, като за разглеждане му е образувано и висящо към настоящия момент гр.д. № 5807/2016 г. на СтРС (л.

30). На 20.03.2017 г. ищцата е подала по същото дело отговор, а на 09.05.2017 г. е предявила по делото процесния иск (л. 2 и 30).

Съдът не кредитира показанията на посочените от нея свидетели Т. (дъщеря на ищцата) и П. (майка на ищцата) в останалата им част, в която дават показания, че ищцата живеела в процесния апартамент още преди развода на майка й и ответника, както и че след развода им многократно уведомявала лично, по телефона или чрез свидетЕ.та П., ответника, че била завладяла неговата идеална част от този апартамент и поради това не го допускала в него. В тази им останала част, показанията на тези свидетели са не само непоследователни, нелогични и вътрешно противоречиви, но противоречат и на бракоразводното решение (от което е видно, че по време на фактическата раздяла на ответника и свидетЕ.та П. през май 1998 г., до приключване на съдебното дирене по бракоразводното дело на 21.06.2004 г., в същото жилище са останали да живеят само тази свидетЕ. и двете й дъщери от ответника), на н.а. за дарение (в който свидетЕ.та П. и ищцата сами са признали, че процесния апартамент е съсобствен към датата на това дарение с трето лице (респективно ответника – б.р.), а не между ищцата и тази свидетЕ.) и на посочените молби на ищцата в изпълнителното дело (в които тя също е признала към дата на подаването им на 20.09.2016 г. и на 15.02.2017 г., че е собственик по дарение от майка си само на ½ идеална част от процесния имот, а собственик на останалата ½ идеална част от него е именно ответникът – л. 48 и 74 от същото). А тази непоследователност, нелогичност и противоречивост в показанията на тези свидетели в посочените им части, в съчетание с близката им родствена връзка с ищцата (нейни дъщеря и майка), оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност в същите части (чл.

Разпечатката съдържа 40 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0da85e2-7c5b-4129-a0a3-b0417a81dad6