Решение № 85 от 09.01.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. Пловдив, 09.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХ състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14302 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Е.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. - ****, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1461.12 лева, дължима по запис на заповед от ****** с падеж на предявяване и предявен за плащане на **.**.**** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изп.д. № ***/**** г. по описа на ****, рег. № **** на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответника срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изп.д. № ***/**** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ.

Излагат се твърдения, че претендираното от ответника вземане по изпълнителния лист е погасено по давност с изтичане на тригодишен срок от последно извършеното изпълнително действие, което било на **.**.**** г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и до **.**.**** г. не са извършвани други изпълнителни действия, както и други действия, които да водят до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че от дата **.**.**** г. не са извършвани никакви изпълнителни действия и на **.**.**** г., съгласно посочената разпоредба делото се е перемирало по силата на закона. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ давността за погасяване на вземането по издадения запис на заповед е изтекла най- късно на **.**.**** г..

Отделно от това, счита, че ответникът не е надлежен носител на вземането по издадения изпълнителен лист, доколкото липсвал договор за цесия, както и ищецът не е уведомен за прехвърляне на вземането, поради което същото няма действия спрямо него.

С оглед изложеното, за ищцата се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.

Ищецът с исковата молба представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

За вземането в размер на 1461.12 лева, предмет на настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания ЕАД, с който се оспорва иска по същество. Твърди се, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, както следва: на датата **.**.**** г. е разпоредено налагане за запор на трудовото възнаграждение на ищцата, на **.**.**** г. първоначалния взискател е поискал изпращане на напомнително писмо до работодателя, поради неизпълнение на запора, като на **.**.**** г. съдебния изпълнител е разпоредил изпращането му.

На **.**.**** г. взискателят е поискал извършване на изпълнително действие – насрочване на опис на движими вещи на адреса на длъжниците, с което е прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Следващите изпълнителни действия, извършени от взискателя са на **.**.**** г., на **.**.**** г., на **.**.**** г., на **.**.**** г. – представляващи налагане на запор на трудови възнаграждения и на **.**.**** г. – е направено искане за насрочване на опис на движими вещи. С оглед изложеното се твърди, че не е налице твърдяното от ищеца бездействие в срока на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Наред с това оспорва твърдението, че не е надлежен кредитор и не е носител на материалното право по изпълнителното дело. Твърди се, че в изпълнителното производство е депозирана молба с датата **.**.**** г., с която е представен договор за цесия от **.**.**** г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Агенция за събиране на вземания ЕАД, както и съответните приложения, удостоверяващи правоприемството, от които е видно, че вземането по издадения изпълнителен лист е прехвърлено надлежно на ответника по делото. Твърди се, че ищцата е била уведомена за прехвърлянето, както и че същата е знаела за прехвърлянето, доколкото сумите от трудовото й възнаграждение са постъпвали по сметка на ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1461.12 лева, дължима по запис на заповед от **.**.**** г. с падеж на предявяване и предявен за плащане на **.**.**** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изп.д. № ***/**** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ.

За да бъде допустим така предявения иск е необходимо претенцията на ищеца да се основава на факти и обстоятелства настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Такива факти са изложени, а именно настъпила погасителна давност на вземането предмет на заповедта за изпълнение и настъпило частно правоприемство за вземането след влизане в сила на заповедта. С покана за доброволно изпълнение /л.175/, заповедта за изпълнение е връчена по месторабота на ищеца Е.В.

П. на **.**.**** г. и същата е влязла в законна сила на **.**.**** г., което не се оспорва от страните, а и изрично се признава от ищеца, като няма данни да е подадено възражение срещу заповедта по чл.414, ал.1 ГПК или по чл.423 ГПК, както и да е предявен иск по чл.422 ГПК.

Ч.гр.д. №

6704/2009 г. по описа на ПРС е унищожено, поради изтичане на 5- годишен срок за съхранение.

При предявен отрицателен установителен иск тежестта на доказване е обърната и се носи от ответника, който следва да докаже съществуването на вземането си, неговото основание и размер.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане, с оглед което ищецът следва да докаже предпоставките за настъпване на погасителната давност, а именно изтекъл период от време, който води до погасяване на изискуемото право на ответника, а в тежест на ответника е да установи извършване на изпълнителни действия в рамките на определения в закона срок, с които се прекъсва или спира давността.

С оглед възраженията на ищецът, че вземанията по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са прехвърлени на ответника, както и поради липса на уведомление до длъжника за извършената цесия, ответникът следва да докаже надлежно прехвърляне на вземането и получено уведомление от длъжника за прехвърленото вземане.

По възражението за изтекла погасителна давност:

По делото е безспорно, че ищецът Е.В.П. е солидарно задължена, в качеството си на поръчител по запис на заповед от **.**.**** г. с падеж на предявяване и предявен за плащане на **.**.**** г., издадена от М. Г. П. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД за сумата в размер на 1461.12 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.

Тази специална разпоредба, предвидена в Търговския закон, изключва приложението общите разпоредби на ЗЗД, относно давностните срокове.

Безспорно между страните е обстоятелството, че падежът по записа на заповед е настъпил, като записа е предявен за плащане на **.**.***** г., от която дата започва да тече тригодишната погасителна давност.

Давността изтича на **.**.**** г., ако не е била спирана или прекъсвана. При прекъсване на давността, новата давност започва да тече от извършването на действието, с която тя е прекъсната.

Безспорно между страните е че за вземането в размер на 1461.12 лева по запис на заповед от **** г. с падеж на предявяване и предявен за плащане на **** г., а и от приетите по делото изпълнителен лист и заповед за изпълнение /л.45 и л.46/, се установява, че в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 6704/2009 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист от **.**.**** г.

Съгласно мотивите на ТР№*/*****г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 417 от ГПК), не може да прекъсне давността за погасяване на вземането, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист. Това разрешение се основава на императивните норми на чл.

115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени.

С оглед изложеното, съдът приема, че до образуване на изпълнителното производство давността не е спирана и прекъсвана.

Относно спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№*/****г. на ОСГТК на

ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

В настоящия случай, съдът приема, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е подадената молба от **.**.**** г. на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД /л.43/ за образуване на изп.д. № ***/**** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ срещу ищцата Е.В.П. и другия длъжник по изпълнителния лист – М. Г. П., доколкото в нея кредиторът е направил искане да бъдат приложени конкретни изпълнителни способи.

Следващото изпълнително действие, което съдът приема, че прекъсва давността е налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата от **.**.**** г.

/л.88 - гръб/, извършването на което изпълнително действие е безспорно между страните.

В тази връзка съдът не споделя изложения довод от страна на ответника, че направеното искане да се изпрати напомнително писмо до работодателя за наложения запор от **.**.**** г. /л.48/ представлява действие по изпълнението, което води до прекъсване на давността, доколкото такова действие е налагането на запора.

Следващото изпълнително действие, довело до прекъсване на давностния срок е молба за опис на движими вещи от **.**.**** г. /л.110/, която молба прекъсва давността, доколкото взискателят е поискал прилагането на определен изпълнителен способ.

Насрочването на опис на движими вещи с разпореждане от **.**.**** г. на ЧСИ /л.110 - гръб/ също прекъсва давността.