Определение № 300 от 30.03.2017, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /30.03.2017г., гр. Провадия

Провадийски районен съд, II състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

Районен съдия: Елена Стоилова докладва гражданско дело №

177 по описа на съда за 2017 година:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т.Р.Я., ЕГН ********** срещу Н.Т.Т., ЕГН **********.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът Н.Т.Т. сключили граждански брак на 24.09.2008 год. в град Провадия, за което бил издаден акт за граждански брак №0055. Бракът бил сключен след продължително съвместно съжителстване. От брака си имат едно дете - Божидар Н.Т., роден на *** год. През всичките години на съвместния им живот и понастоящем съпругът ѝ работил като шофьор на тежкотоварен автомобил с периодически отсъствия от дома, поради пътувания извън страната. През годините на съвместното им съжителстване ищцата също работела непрекъснато. От пролетта на 2013 година семейството се установило да живее в град Ахим, Германия, където той продължил да работи като шофьор, а след раждане на детето, тя започнала работа като обслужващ персонал в дом за стари хора. През време на бременността и отглеждане на детето, ищцата изцяло се отдала на домакинството и полагала грижа за бита на семейството. Продължила да прави това и след като настанили детето в детска ясла, а тя започнала работа. В последните години съпругът ѝ непрекъснато изявявал необосновани претенции спрямо нейната грижа и внимание към него. Проявявал изключителна дребнавост относно разходване на средствата за издръжка на семейството, ограничавал покриването на разходите за нуждите на семейството. Той не отчитал нейния принос със средствата от заплатата ѝ и физическите ѝ грижи за семейството по никакъв начин, считайки, че тя не допринася за благополучието на семейството, което често изтъквал. Омаловажавал и незачитал това, което тя правела за семейството и предизвиквал скандали по най-незначителни поводи и без поводи. Проявявал грубо отношение към нея без каквото и да е основание, отправял ѝ обиди и закани за саморазправа. Ищцата се чувствала защитена от неговите физически нападки само благодарение на обстоятелството, че живеели в една къща със семейството на брат ѝ, от което ответникът бил до някъде респектиран. В случаите, когато не успявал да овладее агресията си, освен обидите и заплахите, ѝ нанасял побои, понякога и в присъствие на детето им.

Това силно разстройвало Божидар и макар невръстно, детето изживявало стреса от случващото се между тях, което обаче не възпирало съпруга ѝ да постъпва по този начин. В първите години на брака тези прояви били инцидентни и тя подценила това отношение към нея, отдавайки го на напрегнатия им живот. Скоро след раждане на детето обаче случаите на скандали, грубости и агресия зачестили и прераснали в побоища и системен психически тормоз. Случвало се съпругът ѝ с думи да изрази съжаление за агресивното поведение спрямо нея, но фактически той не осъзнавал унижението, потъпкване на достойнството ѝ и страха, който поддържал у нея, и изисквал от съпругата си отношение към него, все едно нищо не се е случвало. Тя многократно правила опити да води разговори за задълбочаващата се криза в отношенията им и въздействието върху детето, но той не осъзнавал това, тъкмо напротив, смятал и изтъквал, че с упражняване на физическо насилие ще я принуди да се подчинява безусловно на неговите правила и изисквания за семейно съжителстване. На 30 януари 2016г. те се завърнали за гостуване на родителите им в България. Вечерта, в дома на нейните родители в град Провадия, той предизвикал скандал по повод намерението ѝ да сподели с тях за непреодолимата криза в техните отношения и решението ѝ да прекратя брака, което не било изненада за него, т.к. такъв разговор били водили неведнъж. Ответникът ѝ нанесъл побой с юмруци и шамари по главата и тялото в присъствие на родителите ѝ и детето, а при опита на баща ѝ да я предпази от ударите, съпругът ѝ го отблъснал и баща ѝ получил контузии по тялото. Детето било силно разстроено и тя досега чувствала неспокойствието му. Брачните отношения между съпрузите били продължително време дълбоко и непоправимо разстроени поради това негово поведение към семейството, липсвала взаимна любов, разбирателство и доверие и продължаването на брака им било безполезно за тях и не в интерес на детето. Ищцата желае да прекрати брака с развод по вина на ответника. Съпругът ѝ се завърнал да живее и работи в Германия. От работата си като шофьор получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 2100 евро. Получавал също и детските надбавки на детето от 190 евро. В момента тя живеела в гр. Провадия в дома на нейните родители, където били осигурени добри условия за живеене за нея и детето. Родителите ѝ оказвали материална помощ в отглеждане на детето. До настаняването му в детска градина и намирането на работа, тя щяла да разчита на тяхната материална помощ и морална подкрепа. Ищцата и съпругът ѝ не притежавали семейно жилище. Последното, в което живеели като семейство и ползвали под наем, било в град Ахим, Германия.

Със съпругът ѝ били обсъждали необходимостта от съгласието му, което той подготвял да направи изрично и в необходимата форма, за да можело детето да пътува само с майка си към България и обратно в Германия. Това се налагало и поради обстоятелството, че детето имало здравословен проблем и било под медицинско наблюдение на Клиника в град Бремен относно вродена аномалия на стъпалото на дясното краче. След последния инцидент на 30 януари било невъзможно този въпрос да бъде уреден на добра воля от негова страна. Предвид обстоятелството, че бащата на детето продължавал да живее и работи в Германия, както и че там живеел брат ѝ и неговото семейство, пътуването на детето с нея за посещения на роднините им, както и за среща с баща му, били възпрепятствани от необходимото негово съгласие детето да на пуска страната ни. Възпрепятстването на детето да пътува извън пределите на страната, в т.ч. и за да не се прекъсва емоционалната му връзка с неговите роднини и за в бъдеще при неговото израстване, нарушавало правата и интересите му, които родителят, на когото било възложено упражняването на родителските права, следвало да изпълни като основна грижа в съответствие с чл.18 ал.1 от Конвенцията за защита правата на детето. Предвид създалата се невъзможност ответникът да даде съгласието си за издаване на паспорт и за излизане на детето извън пределите на Р България и ограниченията, които то създавало, ищцата моли неговото съгласие на родител да бъде за местено с решение на съда по силата на Семейния кодекс.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения с Н.Т.Т. граждански брак, за което бил издаден акт за граждански брак №0055/24.09.08г. на ОНС Провадия, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника на основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на детето детето Бо­жидар Н.Т., родено на *** год., чрез неговата майка и законен представител Т.Р. Тунчева месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Моли да бъде предоставено упражняването на родителските права на детето Божидар Н.Т., роден на *** год. на нея, като съдът определи местоживеене на детето при майката и режим на лични отношения между бащата Н.Т.Т. и детето Божидар Н.Т. както следва: всяка втора и четвърта събота от 10 часа до 18 часа в неделя, три дни по време на Коледните или Новогодишните празници, три дни по време на Великденските празници и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Желае съдът да не се произнася за ползване на семейното жилище, тъй като страните нямат такова на територията на Р България. Моли след брака да носи предбрачното си фамилно име Я.. Не претендира ответникът да ѝ заплаща издръжка. Ищцата моли на основание чл.127а от Семейния кодекс, съдът да постанови решение с което да бъде заместено липсващото съгласие на ответника Н.Т.Т. по отношение на детето Божидар Н.Т. да бъдат издадени международен паспорт и други документи, както да бъде заместено липсващото съгласие на ответника детето да пътува извън пределите на Р България в страните на ЕС само със своята майка Т. Тунчева, както и да пътува със родителите на майката в Германия и след нейното изрично съгласие за това.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника. В него се изразява становище по допустимостта и основателността на обективно съединените брачни и небрачни искове, които били допустими, но неоснователни, поради което ответника оспорва изцяло изложеното в молбата, като твърди, че визираните от ищцата обстоятелства не отговаряли на обективната истина. Брачните отношения между двамата били дълбоко и непоправимо разстроени, като понастоящем между тях не съществувало взаимно доверие и уважение, чувство за общност, единство и близост, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. В този смисъл ответникът не се противопоставя на искането за прекратяване на брака, като оспорва, че визираното по-горе негово състояние е продуцирано от реализираното от него поведение и твърди, че изключителна вина за настъпилото разрушаване на брачния съюз и лишаването му от съдържанието, възложено му от морала и закона, имала ищцата. Ответникът отрича достоверността на твърденията на ищцата за осъществени от него провинения спрямо семейството, в частност проявено неуважение и грубо отношение към нейната личност и принос, агресивност, претенция за ограничаване разходите за дома. Твърди, че реализираното от ищцата в продължение на години поведение и психически натиск спрямо него, довело до настоящото състояние на отношенията им. Получаваните от съпругата му трудови възнаграждения, тя ползвала изключително за собствени нужди, като с тези, които той реализирал, заплащали разходите на семейството.

Така с годините тя се приучила да разчита изключително на неговата финансова подкрепа, която се превърнала в единствен доход за семейството. Получаваните от ответника парични средства винаги били във висок размер, тъй като работата, която осъществявал, била свързана с чести задгранични пътувания, за които получавал компенсация - регулярни командировъчни обезщетения. С цел по-добрата им обезпеченост и възможности за приличен живот, семейството пребивавало около година в Република Чехия, а по-късно се установило и в Република Германия.

Смяната на различни държави, непознаването на съответния национален бит и неползването на езика, изолирали социално Т., но решенията за тези промени вземали съвместно, след продължителни разговори, преценка на обстоятелствата и отчитане на приоритетите им. Постепенно съпругата му се вкопчила в него, обсебила цялото му съществуване, като в дните за почивка изисквала стопроцентовото му внимание, разчитала само на възможностите му и той изцяло поел отговорността за обезпечеността на семейството. С парите, които изкарвал заплащал наема на жилището, който не бил малък, режийните за ток, вода и газ, купувал храната, дрехите, обувките, лекарствата, от които имали нужда, като Т. дори не знаела къде се плащат разходите, колко струват продуктите, откъде да се набавят. През целия им съвместен живот те изживели многократни очаквания на бебе и загуба на плода. Ответникът счита, че именно тези загуби оказали върху тях огромно влияние и променили характерите им, което повлияло и на отношенията помежду им.

Раждането на сина им след години мъчително очакване отначало променило съществено живота им, като възродило отношенията им и преподредило приоритетите им. Ответникът намалил работното време, започнал да работи само през нощта, за да помага през деня на съпругата си при отглеждането на детето. Много скоро обаче тя възвърнала сприхавостта на характера си, като непрестанно демонстрирала недоволството си от него, укорявайки го за несъществени неща, правела му незаслужени забележки, че не помага достатъчно, обиждала го. Той отдавал апатичното ѝ поведението към семейството на тежките моменти, които преживяла във връзка с неуспелите бременности. Твърди, че може да се е случвало да повиши тон, но никога не бил крещял, не я удрял и унижавал. Напротив, конфликтите инициирала тя, въпреки условията, които сами създали за живота си.