Решение № 579 от 02.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Перник, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720101431 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на В. Н. К. срещу Б. Б. И., с която се иска при условията на чл. 32, ал. 2 ЗС да бъде разпределено ползването помежду им на съсобствения им недвижим имот, съставляващ семейното им жилище, находящо се в с. *******. Изложени са подробни съображения, че страните са се намирали във фактическо съжителство и имат две деца, с искане общото жилище да бъде предоставено за ползване изключително на ищцата, която упражнява и родителските права върху непълнолетните деца на страните, тъй като с поведението си ответникът има основна вина за влошаване на взаимоотношенията им.

Развити са доводи за упражнявано от ответника насилие спрямо ищцата, поради което същата се страхува и към настоящия момент живее под наем в различно жилище заедно с децата.

В срока за отговор ответникът посочва, че жилището съставлява два самостоятелни обекта, закупени общо от страните по време на съвместното им съжителство в режим на обикновена съсобственост, като същите на практика се ползват по отделно от страните и отговарят на изискванията за самостоятелен обект. Моли да бъде постановено решение, с което ползването на имуществото бъде разпределено в идентичен смисъл, съгласно установеното фактическо положение, като в хода по същество пред съда са развити съображения, че собствеността на физическите лица е конституционно гарантирана и не би могла да бъде разпределена изключително на молителката в производство като настоящото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран по реда на спорната съдебна администрация с искане по чл. 32, ал. 2 ЗС за съдействие за определяне начина на ползването на съсобствените между страните самостоятелни обекти, използвани като семейно жилище.

Според дефинитивната норма на § 1 от ДР на СК, „семейно жилище“ е жилището, 1 което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, като по въпроса за ползване на семейното жилище съдът се произнася при допускане на развод между съпрузите на осн. чл. 56, ал. 1 СК. В конкретния случай, въпреки използваната от страните терминология, макар закупените от тях самостоятелни обекти да са използвани за жилищни нужди на семейството, доколкото страните са се намирали във фактическо съжителство, а не в брачно правоотношение, процесните обекти нямат характера на „семейно жилище“ по см. на § 1 ДР на СК с произтичащите от това последици по чл. 56 СК.

В настоящия случай е неприложима възможността „семейното жилище“ да се предостави изключително на молителката като родител, упражняващ родителските права върху децата, доколкото процесният случай не касае последиците на развод, а уреждане на имуществени взаимоотношения между лица, намирали се във фактическо съжителство. Разпределението на ползването недвижимото имущество, придобито от фактическите съжители в състояние на обикновена съсобственост, би могло да се осъществи в рамките на производство по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.

Разпределението на ползването на съсобствената вещ по принцип следва да се извърши като всеки съсобственик получи за ползване реална част, съответстваща на квотата му в съсобствеността. По реда на чл. 32, ал. 2 ЗС може да се разпредели ползването на две или повече съсобствени вещи, при което е възможно всеки съсобственик да получи за изключително ползване отделна вещ. Предоставеното по този ред ползване представлява реализация на правото на съсобственика да ползва общата вещ съобразно предназначението й.

В рамките на производството от приобщените писмени доказателства – нотариални актове за дарение и продажба, както и заключение на СТЕ, се установиха твърденията, че страните са обикновени съсобственици на СОС с идентификатор ****** и СОС ********, при равни квоти по ½ ид.ч., дарени общо и закупени заедно от страните по време на общото им съжителство и използвани за жилище на страните и общите им деца. Доколкото в актовете за собственост не е уговорено друго, квотите на страните са равни по арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Съгласно кредитираното като компетентно изготвено заключение на СТЕ, двата обекта са разположени на един и същи – първия, етаж от двуетажна жилищна сграда със сутерен, като неправилно кадастърът е отразил, че са отделни сгради и Сграда 1 и Сграда 2 са една сграда. Двата самостоятелни обекта могат да се ползват отделно, имат самостоятелни входове, помещения и санитарни възли, като ги дели една обща стена на етажа. Установено е, че ищцата фактически ползва СОС ****** с площ 55 кв.м., а ответникът фактически ползва СОС ******** с площ 54 кв.м. В идентичен смисъл е и предложения от вещото лице вариант за разпределение на ползването.

При установената фактология, при съобразяване на броя, вида и предназначението на самостоятелните обекти, както и установеното фактическо ползване, съдът намира, че ползването на самостоятелните обекти следва да разпредели именно по начина, по който същите фактически се ползват и към настоящия момент, предложен и от вещото лице.

Както бе посочено, възможността семейното жилище да се предостави изключително на родителя, упражняващ родителските права върху децата, съществува при развода, но не и в хипотеза на прекратено състояние на фактическо съжителство. Искането на молителката ползването на двата обекта да бъде предоставено изключително на нея не би могло да се реализира в рамките на настоящия процес, тъй като съществува друг правен ред – доброволен и съдебен, за прекратяване на състоянието на съществуваща съсобственост, респ. възможност за реализиране на конкретното й искане за изключително ползване на имуществото.

Същевременно въпросът за начина на използване на общата вещ от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение. Настоящото съдебно решение, с което се разпределя ползването, не формира 2 сила на пресъдено нещо между страните по въпроса за собственическите им права, тъй като не решава спор за собственост.

По разноските:

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация, като съдебното решение ползва всички страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Доколкото депозитът за вещо лице в размер на 200 лв. е бил внесен единствено от ищцата, ответникът следва да репарира на молителката 100 лв. – разноски за вещо лице, съобразно квотите на страните в съсобствеността.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.2.1, разположен на първия етаж в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ******* находящ се в с. *******, съгласно Заповед за одобрение на КККР № 14-300-5-1/09.08.2004 г. на началник на СГКК – Перник, с площ 55 кв.м., с предназначение жилище, на В. Н. К..

РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.1.2, разположен на първия етаж в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ******* находящ се в с. *******, съгласно Заповед за одобрение на КККР № 14-300-5-1/09.08.2004 г. на началник на СГКК – Перник, с площ 54 кв.м., с предназначение жилище, на Б. Б. И.

ОСЪЖДА Б. МОГОМИЛОВ И., ЕГН********** да заплати на В. Н. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лева – разноски пред Районен съд Перник за депозит за вещо лице, съобразно квотите в съсобствеността.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3