Решение № 8900 от 07.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8900

Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА канд № 20267050701742 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. Д. Я., депозирана чрез адв. Ц. Б. от АК - ******, срещу Решение рег.№ 493 от 27.04.2026 г., постановено по АНД № 4260 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0819-003075 от 08.08.2025 г., издадено от С. М. С. - ******** в ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което на М. Д. Я., [ЕГН], на основание 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер [рег. номер]. (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбите на ЗАНН. Иска се отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото, с което да бъде отменено обжалваното решение и съответно потвърденото с него НП.

Жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, излага пространни аргументи за отмяна на въззивното решение. Излага доводи, че решението на ВРС е необосновано, защото в него били направени недопустими технически изводи без наличието на специални знания. Излагат се и аргументи, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. Жалбата съдържа и упреци към въззивния състав, че в конкретния случай е изградил фактическите си изводи на непълни и несигурни свидетелски показания, предположения и субективни възприятия.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалните му представители, с което се поддържа жалбата и се иска от касационната инстанция да отмени обжалваното решение на ВРС, като се иска от съда да присъди в полза на касатора сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение Ответникът по касацията - Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к Л.-А., която оспорва жалбата и моли за оставане в сила на обжалваното решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция представител на Окръжна прокуратура – Варна не се явява.

Настоящият касационен състав на Варненския административен съд, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател срещу НП № 25-0819-003075 от 08.08.2025 г., издадено от С. М. С. - ****** в ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което на касатора, на основание 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер [рег. номер]. (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да потвърди НП, въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

На 10.07.2025 г. св. Д. И. Р. бил на работа като ******** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, като изпълнявал служебните си задължения в [населено място], на Крайбрежната алея, до буна 102.

Около 23,06 часа на същото място лек автомобил [Марка] с рег. № ****** бил изведен извън контрол от М. Я. чрез презавиване и форсиране. Презавиването и форсирането довели до загуба на сцеплението на част от колелата, което от своя страна довело до напречно движение автомобила на завоя под влиянието на тежестта и инерционния момент.

Св. Д. И. Р. съставил срещу касатора АУАН за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който последният подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

На 08.08.2025 г. С. М. С. - ****** в ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издала обжалваното НП.

За установяване на изложената фактическа обстановка въззивният съд изслушал и кредитирал изцяло показанията на актосъставителя св. И. В. И. и на свидетеля по акта- Д. И. Р., последният очевидец на деянието. Аргументирано отхвърлил достоверността та показанията на св. И. П. А.: на първо място поради това, че се намира в приятелски отношения с жалбоподателя; на второ място поради противоречието на неговите показания с показанията на св. И. И. и св. Д. Р. и изготвената по случая докладна записка и на трето място поради това, че участъка на станало събитието е зона, в която лятно време, независимо от часовия диапазон се движат много пешеходци, което не позволява управлението на МПС с висока скорост, особено преди навлизането в кръгово движение. Кредитирал и писмените доказателства по делото- справка за нарушител/водач; докладна записка, заповед на министъра на вътрешните работи и АУАН.

За да потвърди НП, въззивният съд приел, че при издаването му в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирал, че АУАН и НП са съставени при спазване на процесуалните правила при стриктно спазване на сроковете и процедурите по ЗАНН. Преценил, че двата акта съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи, съгласно приложената по АНП заповед.

ВРС счел, че административнонаказващият орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП. Направил извод и за правилна преценка относно приложимата в случая санкционна норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДВП , както и за подкрепеност на административното обвинение по чл.104б, т.2 от ЗДвП от събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени доказателства. Изчерпателно съдът отговорил на всички възражения наведени в жалбата.

В обобщение ВРС приел, че НП е законосъобразно издадено, като го потвърдил по отношение на наложените с него на Я., на основание 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК. Поради това и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Поради това и по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

За изчерпателност, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН и е достигнато до правилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административонаказателното производство. Настоящият съдебен състав споделя това становище, като констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното по преписката заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, която в т.3.11 оправомощава началниците на Сектор ПП при ОД на МВР да издават НП). Същото е и становището на касационния състав по отношение на компетентността на актосъставителя. Съгласно т.1.3.1 и т.2 от цитираната по-горе заповед, полицейските органи от Сектор ПП, какъвто е св.И., са компетентни да съставят актове за нарушения на ЗДвП. Описаното в АУАН и НП място на нарушението налага категоричен извод за териториална компетентност на издателите на АУАН и НП.

Касационният състав намира, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Отдава в теорията и съдебната практика е наложено разбирането, че съществени са само тези нарушения, които пряко рефлектират върху правото на наказания субект да разбере в какво е обвинен. Обвинението, формулирано в АУАН и НП е недвусмислено и позволява на касатора да разбере в какво е обвинен, както от фактическа, така и от правна страна, а именно в това, че като водач на МПС, на 10.07.2025 г. около 23:06 часа в [населено място], на Крайбрежната алея, до буна 102, която алея представлява път за обществено ползване, е извършил рязка маневра чрез презавиване и форсиране на управляваното от него МПС, като по този начин го извел извън контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на част от колелата - нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Затова касационната инстанция приема, че е спазено от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Касационният състав намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения по АУАН не са постъпили и спорни обстоятелства в хода на АНП не са установени.

Касационният жалбоподател е санкциониран на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на ч чл.104б, т.2 от ЗДвП.