Определение № 3379 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3379 гр. Варна, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501356 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418, ал.4, вр. с чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №4014/29.05.2026г. от „Ти би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, чрез юк.С. против разпореждане №1472/18.05.2026г., по ч.гр.д. №310/2026г. по описа на РСПровадия, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.

417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника М. В. И. с ЕГН **********, адрес *************************************** за договорна лихва в размер на 367,68 евро за периода от 25.10.2025 г. до 25.03.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 70,85 евро за периода от 25.10.2025 г. до 29.04.2026 г ., дължими по договор за потребителски кредит № ******************* г.,

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Оспорва направения от ПРС извод относно вероятната неравноправност на клаузата за договорна лихва. Обосновава липсата на пречка банката да кредитира закупуването на застрахователна премия. Намира, че в ЗПК изрично е предвидено, че застрахователна премия е възможна допълнителна услуга, свързана с договора, но счита, че размерът на премията следва включи в ГПР само ако застраховането представлява задължително условие, без което кредиторът не би отпуснал заемната сума. В конкретния случай потребителят е направил свободен избор за получаване въпросната услуга и тя не е представлява задължително условие за кредитирането.

Позовава се на разпоредбата на чл. 19 от договора, в която е посочено, че потребителят не задължен да сключи застрахователен договор, а също и да възможността за отказ от застраховката. При кандидатстване за кредитирането, осъществено дистанционно, потребителят е имал възможност сам да „включва‘ и „изключва“ задължението за застрахователна премия при всяка една от стъпките в кандидатстването. Акцентира, че формиращите ГПР величини са ясно посочени на потребителя. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното 1 разпореждане издаването на заповед за изпълнение.

На осн. чл. 413,ал. 2 от ГПК производството е едностранно, поради което насрещна страна не е конституирана.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника

М. В. И. с ЕГН **********, адрес

*************************************** за вземания, съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, по договор за потребителски кредит № ******************* г.,

В чл. 7.1 от представения договор за кредит е посочено, че размерът на кредита е 6300,00 лева и още, че общият размер на финансирана от кредитора застрахователна премия е 1679,40 лева, от които 1379,70 лева застраховка BANK пакет 3 кредит плюс сметка и 299,70 лева застраховка BANK пакет 3 сметка. Общият размер на кредита е посочен като 7979,40 лева, от което следва, че застрахователна премия е предоставена под формата на кредит, заплащането е разсрочено и е включено в размера на всяка погасителна вноска. В чл.7.2.3. е предвидено, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19,средствата, с които се финансира застрахователната премия по конкретната застраховка се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател. Съгласно чл. 10 от договора в ГПР са включени единствено годишния лихвен процент, посочен в чл. 9.1. В случаите, когато Потребителят е избрал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, застрахователната премия е част от общия размер на кредита (главница).

Застрахователната премия е разход за допълнителна услуга (застраховка), като сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, поради което застрахователната премия не е част от общия разход по кредита, включен при изчисляването на ГПР.

Учреденото между страните отношение има характеристиките на договор за потребителски кредит. Ето защо в отношенията между страните, приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, съобразно които в случай, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7-9, според чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се счита за недействителен.

Съгласно изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Г П Р се изчислява по формула съгласно приложение № 1 от ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно § 1, т. 1 ДР н а З П К „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да 2 заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат наприлагането на търговски клаузи и условия. Съгласно тълкувателните мотиви на решение на СЕС по C‑714/22, ако допълнителните услуги, съпътстващи кредитирането са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването на кредит, същите следва да се включат като част от ГПР. Решението е основано на т 3 б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 28.04.2008г.

За преценката да л и присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма, е необходима предпоставка за отпускане на кредита, следва да бъдат изследвани всички обстоятелства по сключването на договора, а не само съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

В процесния договор изрично е предвидено, че че при сключването му, потребителят не е длъжен да сключва застраховка (чл. 19), а може да го направи по свое желание и усмотрение, без това да е задължително условие за сключване на самия кредитен договор. Същевременно в преддоговорния процес, представен в частната жалба чрез извлечение от приложението за кандидатстване, не става ясно, че потребителят кандидатства и за допълнително кредитиране, с което ще финансира застрахователния пакет. Напротив, на потребителя е предложено да кандидатства за кредитиране за определена сума и фиксиран срок, а предложението за кредитирането на застраховка е прието чрез избор на отметка „ защита на кредита и на смеките“ ( стр.

7 от ЧЖ), без яснота за конкретния финансов ангажимент, който поема. Самото договорно съдържание, съгласно договор за потребителски кредит № ******************* г., също не указва ясно целта на кредитирането. Видно от договора за кредит и Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, застраховането е предложено на клиента чрез самия кредитор като представител на застрахователя, а предмет на застраховането е финансовия риск на кредитора. Самият договор не съдържа разпоредби относно застраховането, а същите са поместени в друг документ.

Съдът намира, че кръстосано предлагане на два продукта- кредитен и застрахователен поражда голяма вероятност потребителят да не е в състояние да възприеме последиците от множеството изявления, които е направил в хода на кредитирането. При сделка между неравнопоставени субекти, каквито са потребителите и доставчиците на кредитни и застрахователни услуги, добросъвестността изисква посредникът да разясни и предложи съдържание на клаузи, които да са разбираеми за потребителя. Затова при добавянето към заема на допълнителни суми, които не са предвидени като цена на допълнителни услуги, а като част от усвоената главница по кредита, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на кредита. Следва в договора, а и в предоговорния процес, ясно да бъде посочено, че чрез опускания кредит се финансират и допълнителни застрахователни услуги.

Застрахователната премия е разход за потребителя, независимо от това, дали се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали от потребителя на търговецакредитор и последният я превежда в полза на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на 3 премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез допълнителни разходи. В случая предвид изложените по-горе съображения съдът приема, че разходът за застраховка не е поет въз основа на информиран избор на потребител, поради което и следва да се отрече нейния доброволен характер. Ето защо и на осн. чл. 11 от ЗПК застраховката следва да се отчита като разход при изчисляване размер на ГПР. Този разход е известен на кредитора към датата на сключване на договора, поради което и същият е следвало да го оповести надлежно. В случая, обаче в чл. 10 от договора изрично е посочено, че този разход не се включва в ГПР.

Поради тези съображения и вземайки предвид констатираните отклонение от чл.

19, ал.1 ЗПК при формиране на стойността на ГПР в договор за потребителски кредит № ******************* г., валидността на сделката следва да се отрече, с аргумент от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. При тези аргументи, в полза на кредитора не следва да с издава изпълнително основание за вземания, надхвърлящи чистата стойност на главницата. По този начин е процедирал и заповедният съд, чийто разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1472/18.05.2026г., по ч.гр.д. №310/2026г. по описа на РС-Провадия, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Ти би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника

М.

В.

И. с

ЕГН

**********, адрес

*************************************** за договорна лихва в размер на 367,68 евро за периода от 25.10.2025 г. до 25.03.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 70,85 евро за периода от 25.10.2025 г. до 29.04.2026 г ., дължими по договор за потребителски кредит № ******************* г.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4