Решение № 2856 от 07.05.2020, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

07.05.2020 година, град София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през 2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 4947 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 259470 от 03.11.2017 г., постановено по гражданско дело № 24500 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав, бил прекратен брака, сключен между Е.Б.К.-Г. и Б.Г., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М.Б.Г., родена на *** г. на майката Е.Б.К.-Г., с право на бащата Б.Г. да вижда и взема детето на територията на Република България, както следва – за Коледата на всяка нечетна календарна година, считано от 16.00 часа на 23 декември до 16.00 часа на 26 декември; за Нова година на всяка четна година за времето от 16.00 часа на 29 декември до 16.00 часа на 3 януари;

Пролетната ваканция на всяка нечетна календарна година от 16.00 часа на първия ден на ваканцията до 16 часа на последният й ден, така както е обявена от МОН за съответната учебна година; Зимната ваканция на всяка четна календарна година от 16.00 часа на първия ден на ваканцията до 16.00 часа на последния й ден; лятната ваканция на всяка календарна година от 16 часа на първия ден от месеца до 16 часа на последния ден на месеца, по време, не съвпадащо с годишния платен отпуск на майката, по предварителна договорка между страните, като вземането и връщането на детето става от и в дома на майката, както и всеки първи и трети вторник и четвъртък от месеца от 18 до 19.30 часа да разговарят по вайбър, скайп или телефон; определил местоживеенето на детето при майката, осъдил Б.Г. да заплаща на дъщеря си М.Б.Г., чрез нейната майка и законен представител Е.Б.К.-Г. месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на влизане в сила на решението относно родителските права до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като отхвърлил исковата претенция в останалата й част до пълния предявен размер от 500 лева, както и за времето от завеждане на исковата молба до влизане на решението в сила, а също и за времето от една година преди завеждане на исковата молба, като неоснователни; предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. **********, собственост на трето лице, на Е.Б.К.-Г. за срок една година, считано от влизане на решението в сила; постановил, след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име К.; оставил без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски, като осъдил Б.Г. да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лева държавна такса при решаване на делото за развод, както и сумата от 504 лева държавна такса върху присъдената в полза на детето издръжка; осъдил Е.Б.К.-Г. да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лева държавна такса при решаване на делото за развод.

С Решение № 312593/12.01.2018 г., постановено по горното дело по реда на чл. 250 от ГПК съдът отказал да допълни решението си по искането на Е.Б.К.-Г., като задължи съпруга да освободи семейното жилище на страните в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

Недоволна от така постановеното решение останала Е.Б.К.-Г., ищец по в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото в частите му относно постановения режим на лични отношения на детето с бащата, както и в отхвърлителните му части досежно издръжката на детето над присъдения размер от 350 лева до претендирания такъв от 500 лева и за минало време, както и началния момент, от който се дължи издръжката , с оплаквания за неправилност. Излага подробни съображения. Тази страна останала недоволна и постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение, което също обжалва с оплаквания за неправилност. В писмения си отговор оспорва жалбата на другата страна като неоснователна, като развива подробни съображения за това. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбите й и остави жалбата на другата страна без уважение, като отмени решенията на съда в обжалваните от нея части и постанови режим на лични контакти на бащата с детето М., съобразно предложения в жалбата й, осъди същия за издръжката на детето в размер на 500 лева, считано за една година назад от датата на предявяване на исковата молба и осъди ответника да освободи семейното жилище.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивните си жалби и пледира за тяхното уважаване, оспорва жалбата на другата страна като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по допуснатата съдебно психологична експертиза, за които не представя списък.

Не прави възражения по представения от насрещната страна списък на разноските.

Недоволен от така постановеното решение останал и ответника Б.Г., който обжалва същото в частта относно определения му режим на лични отношения с детето М. и мястото на провеждането им, като излага подробни съображения за пороците на решението в тези му части. Оспорва жалбите на другата страна като неоснователни, като излага своите съображения за това в постъпилите отговори на същите. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част, като определи режим на лични отношения с детето, според предложеното в жалбата му и остави жалбите на другата страна без уважение.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалби, както и заявените в отговорите си на въззивните жалби на другата страна становища, като пледира решенията на първоинстанционния съд да се потвърдят в обжалваните от първоначалната ищца части и отмени в обжалваните от него части, като се уважи изцяло въззивната му жалба.

Претендира сторените разноски, за които представя списък.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са допустими.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите, досежно прекратяването на брака, вината на съпрузите за разстройството на брака и дължимите в тази връзка държавни такси, упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище, както и относно фамилното име на жената след развода.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Е.Б.К.-Г. срещу Б.Г. брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК -за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжът, съединен с небрачни искове за ползване на семейното жилище, фамилното си име след развода, мерките относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете М., негово местоживеене и издръжката му от бащата, включително и за една година назад от датата на предявяване на исковата молба.

Ответникът Б.Г., който в срока по чл. 131 от ГПК, предявил насрещен иск, също заявил становище за прекратяване на брака, но по вина на жената, като оспорвал основните факти и обстоятелства от исковата молба и навеждал свои твърдения. Молел съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с насрещната страна, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на жената, като му се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М., а на майката се определи широк режим на лични отношения с детето и същата се осъди да му заплаща издръжка в размер на 200 лева.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части,

Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните били съпрузи и родители на детето М., родена на *** г., като от брака си нямали родени други деца.

Съгласно представено удостоверение, детето завършило с отличен успех първи клас на Частно основно училище „Дружба“ в гр. София.

Доходите на майката, според представената служебна бележка, били в размер на 400 лева месечно.

Между страните не било спорно, че същите са разделени от 2015 г., от когато всеки живеел в страната си по произход.

Изслушани поотделно страните заявили, че детето се отглежда от майката в България, като според нея определените привременни мерки се изпълняват, а според бащата това не било така, тъй като той имал трудности да идва в страната ни.

По реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, малолетната М. заявила, че се вижда с баща си, но й е скучно с него и няма желание да ходи с него в Турция. Споделило, че присъствало на ситуация, в която баща й отправил заплахи към майка й и от това й станало неприятно. Малолетната заявила, че баща й я принуждавал да каже, че иска да отиде с него в Турция, като й намеквал, че ще я отвлече. Не харесвала баба си по бащина линия, защото докато били в Турция, тя не се грижела за нея, а също и баща й не се грижел за нея. Искала обаче да се вижда с баща си и нямала против това да става при определения привременен режим.

По делото била допусната съдебно психологична експертиза, според кредитираното заключение на която, детето нямало незадоволени потребности в семейството, като естествената му потребност да общува с родителя, който не го отглежда е задоволена, тъй като двамата общували при определения режим за контакти. Детето се намирало в конфликт на лоялност към своите родители, тъй като отношенията им били силно изострени. Майката не препятствала контактите на детето с бащата, но не желаела те да се осъществяват на територията на Турция, тъй като се страхувала, че детето няма да й бъде върнато. Това била и причината за силно влошените отношения между родителите.

При самото дете, независимо от раздялата на родителите, не се наблюдавали емоционални проблеми, макар да имало изразен негативизъм към бащата, породен както от конфликта на родителите, така и от нежеланието му да бъде откъсвано от обичайната си среда и приятели.

В представения доклад на Международна социална служба е изразено становище, че ответникът можел да бъде добър баща, тъй като притежава необходимите качества за това, като е в състояние да посреща нуждите на своята дъщеря и да се грижи за нея по най-добрия начин, тъй като живее в сигурен и спокоен квартал, населен с високо образовани хора, с високи доходи.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя в цялост установената от

Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата обаче следва да се допълни с анализ на свидетелските показания досежно момента на раздялата между съпрузите, обстоятелствата, при които станало това, респективно участие на бащата в издръжката на детето след раздялата на страните и представените писмени доказателства, касаещи извършени от въззивника Г. плащания за издръжката на детето М.. Свидетелката Ц. няма преки впечатления за живота на страните и детето в Турция в периода 2013-2014 г., а показанията й в тази й част пресъздават споделеното й от сестра й и от детето М.. Тази свидетелка не сочи и конкретен момент, от който страните са разделени, а грижите за малолетната са поети само от майката, като заявява незнанието си за това дали бащата е давал издръжка на детето след това или не.

Разпечатката съдържа 45 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0d8762f-a154-4b94-a785-af5915dce1ae