Определение № 714 от 20.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Благоевград, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20251200601254 по описа за 2025 година

Пред ОС Благоевград, производството по делото е образувано по реда на чл.

306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК във вр. с чл.345 от НПК, като е иницирано по частната жалба на Т. А. А., с ЕГН- ********** от град П.- подсъдим по НОХД № 337/2023 год. по описа на Районен съд - П., и е за проверка на Определение № 364 от 29.09.2025 г., постановено по посоченото дело.

С цитираното определение подсъдимия А. е осъден да заплати на пострадалия Н. Х. Н., от с.Самуилово, сумата от 1500 лв., представляваща сторени разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение за повереника на Н. в хода на производството по нохд № 337/2023 год.

Недоволен от така постановеното определение на съда останал подсъдимия А., който в частната си жалба до ОС Благоевград твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като производството по посоченото погоре дело пред РС П. е приключило с одобряване на постигнато писмено споразумение за решаване на делото, което е изготвено съгласно изискванията на разпоредбата на чл.381,ал.5 от НПК, като съгласно т.6 на същия текст в споразумението са били включени и сторените по делото разноски. Според подсъдимия този въпрос- за разноските не може да бъде пререшаван с определение по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК, като сочи и в подкрепа на това му твърдение е посоченото в разпоредбата на чл.383,ал.2 и 3 от НПК, където изрично е посочено кои въпроси могат да се решават с определение след постигане на споразумение и неговото одобряване от съда. Моли атакуваното определение да бъде отменено.

Срещу въззивната частна жалба на подсъдимия А. е постъпило писмено становище от адв.И., в качеството й на защитник на подсъдимия Н., в което същата излага доводи за неоснователност на жалбата, мотивирайки се с това, че одобреното от съда писмено споразумение за решаване на делото, съгласно разпоредбата на чл.383,ал.1 от НПК има последица на влязла в сила присъда, 1 поради което и произнасяне по разноските в процесуалната хипотезата на чл.306,ал.1 т.4 от НПК не представлява пререшаване на въпросите за разноските по делото. Още повече, че в случая се касае за разноски за заплащане на адвокатски хонорар от страна на пострадалия, който в последствие не е участвал в производството по делото, тъй като съда е приел, че са налице предпоставки за разглеждане на същото по особените правила- по реда на глава 28 от НПК.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в частната въззивна жалба, становището на адв.И., запозна се с атакуваното определение и относимите към настоящето производство доказателства, намира следното:

Въззивната частна жалба, депозирана от подсъдимия Т. А. А. е депозирана в срока за обжалване на атакуваното определение за разноските, поради което е и допустима за разглеждане. По същество тя е частично основателна, поради следното:

Пред РС П. производството по нохд №337/2023 год. е образувано по внесен от РП Благоевград, ТО П. обвинителен акт срещу подсъдимия Т. А. А., с обвинение за престъпление по чл.131,ал.1 т.1 във вр. с чл.130,ал.2 от НК, с пострадало лице- Н. Х. Н..

С разпореждане на съда /от 22.05.2023 год./ за насрочване на разпоредително заседание по делото на пострадалия е дадена възможност да предяви граждански иск и /или да се конституира като частен обвинител по делото, както и да упълномощи повереник, който да го представлява по делото. С молба от 14.06.2023 год. пострадалия се е възползвал от правата си, като на 24.06.2023 год. е представил и адвокатско пълномощно, от което е видно, че е упълномощил повереник- адв. А. И. от САК. На 20.11.2023 год. е представен по делото и договор за правна защита /от 15.11.2023 год./, сключен между пострадалия и адв.И., като в т.2.1 на същия е посочено, че уговореното между договарящите възнаграждение е в размер на 1500 лв., заплатено изцяло от Ноколов. Предпет на договора е „осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие на клиента по нохд.№337 от 2023 год. на РС П.“.

Разпоредително заседание по делото е проведено на 16.11.2023 год. и с определение по същото РС е оставил без уважение исканията на адв.И. нейният доверител да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител, тъй като е приел, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК.

На 23.04.2024 год. производството пред РС е приключило с определение за одобряване на постигнатото между подсъдимия и РП писмено споразумение за решаване на делото, като с него е решен и въпросът за разноските, сторени в хода на ДП в размер на 255.60 лв., което са в тежест на обвиняемия А..

На 21.08.2025 год. с нарочна писмена молба до РС П. адв.И. е поискала подсъдимия А. да бъде осъден да заплати и разноските сторени от пострадалия за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съобразно посоченото в представения договор от 15.11.2023 год./ както и за д.т. и депозит 2 за вещо лице, но жалба срещу тази част на определението не е депозирана/.

РС се е произнесъл с атакуваното определение, като е присъдил тези разноски в тежест на подсъдимия и е посочил в атакуваното определение, че следва да се уважат в пълния им размер, тъй като съда няма право да преценява прекомерност на възнаграждението, тъй като се касае за наказателно производство.

Въззивната инстанция намира определението на РС за правилно в частта, в която е прието, че подсъдимия следва да заплати и сторените от пострадалия разноски за адвокатски хонорар, като изразява несъгласие с доводите на РС, че не може да преценява прекомерност, а в предвид начина по който е протекло производството пред РС /като доводи за това ще се изложат по-долу/.

На първо място следва да се отговори на жалбоподателя на твърдението му, че липсва възможност при решаване на делото с определение за одобряване на споразумение, въпросът за разноските да се реши и с нарочно определение по реда на чл.306 от НПК. Този му довод е неоснователен, поради следното:

Няма спор, че разпоредбата на чл.381, ал.5 от НПК сочи изрично въпросите, които следва да се решат със споразумението. Видно от последното, страните са се споразумели подсъдимия да заплати разноските, които са сторени в хода на ДП по делото. Въпросът за разноските сторени от пострадалия, който не е конституиран като страна не са били решени. В този смисъл липсва процесуална пречка решаващия съд да се произнесе по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК, тъй като именно това е реда при който съда може да се произнесе с определение /а не с присъдата или споразумението/, както и процесуални ред по който може да се решава въпроса за разноски, за които няма произнасяне.

Тъй като поначало въпросът с посрещането на разноските и размерът на същите да се решава от съда /или от органите на ДП/- чл.187-190 от НПК, то разпоредбата на чл.189 от НПК предвижда процесуалната възможност съдът да реши въпроса за разноските или с присъдата или с определение. По аналогия на това и когато съдът решава делото с одобряване на споразумение, липсва процесуална пречка в производството в което съдът решава делото със споразумение да реши въпроса за разноските с нарочно определение, когато това не е решено със споразумението. Твърдението на подсъдимия, че в производството по глава 29 от НПК, съдът да не може да постановява нарочно определение за разноските, тъй като такъв ред не е предвиден по чл.383,ал. 2 и 3 от НПК не е основателно. Цитираната норма предвижда „последиците от споразумението“ или задължението на съда да се произнесе с определение в посочените две хипотези, тъй като не може този въпрос да се решава между страните в самото споразумение. Не стои така обаче въпроса с разноските и невярно се явява твърдението на жалбоподателя, че с атакуваното определение съдът „пререшавал“ въпроса с разноските. Видно е, че това не е така, тъй като до постъпване на молбата на адв.И. за присъждането на разноските, въпроса именно за тези разноски не е решаван. По аналогия на това, че съдът може да се произнесе с определение и за непроизнесените разноски е и хипотезата в която е налице служебен защитник и въпросът с разноските за него пак се решава с определение едва след като влезе в сила решението за разноските на Националното бюро за правна помощ.

3

С оглед на така изложеното,въззивния съд намира, че решаващия такъв процесуално правилно е постановил атакувания си съдебен акт, решавайки въпроса с определение по реда на чл.306,ал.1 т.4 от НПК., като обаче намира, че атакуваното определение следва да се измени и да се намали размера на присъдените разноски, поради следното:

Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа /загл. Изменено 2005 год./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на ”'легитимни цели".

Посоченото тълкувание на СЕС е задължително за всички съдилища и се прилага без оглед вида и характера на развилото се съдебно производство, поради което и съдът е задължен да вземе отношение по този въпрос, без да е ограничен от определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение, които могат да послужат на съда единствено като ориентир при разглеждане на искането по същество /в настоящия казус този минимален размер, съобразно цитираната наредба – чл.13 ,ал.1 т.2 е 1000 лв./ В процесния случай претендираният размер на адв.И. е 1500 лв., които в договора за правна защита и съдействие представляват възнаграждение за процесуално представителство по делото пред РС П.. Видно от последното обаче, още от разпоредителното заседание искането на адв.И. за конституиране на пострадалия като страна в процеса е оставено без уважение, поради което и тя вече не е участвала в производството по делото. Поради това според настоящия състав размера на възнаграждението следва да бъде намален, защото посоченото производство е приключило без участието на пострадалия и повереника му / който е изготвил и депозирал молба за конституиране на страни по делото и становище по настоящето/. Ето защо в тежест на подсъдимия Н. следва да се възложи заплащане на разноски за адвокатски хонорар не в размер на 1500лв, както е присъдил РС, а на 1000 /хиляда/ лева, като тази сума съдът намира да е справедлива, с оглед сторената целокупна преценка на коментираните дотук обстоятелствата, имащи отношение към характера и предмета на производството, както и извършената процесуална дейност на представителя на пострадалото лице..

Водим от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2 НПК, Окръжен съд - Благоевград,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ИЗМЕНЯ Определение № 364 от 29.09.2025 г., постановено НОХД № 337/2023 год. по описа на Районен съд – П., като НАМАЛЯВА размера на присъдените в тежест на подсъдимия Т. А. А., с ЕГН- ********** от гр.П., разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от Н. Х. Н. , с ЕГН********** от 1500 лв. на 1000/хиляда/ лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Благоевград, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: