Решение № 213 от 29.11.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. ХАСКОВО, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Р.В.Н. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500391 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.В.Н., пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, срещу Решение №260188/01.04.2021г., постановено по гр. дело №125/2020г. по описа на РС- Хасково, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от „Теленор България” ЕАД, против И.Е.Б. от гр.*** иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК за сумата от 1804,16лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.09.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед по чл.410 ГПК №1405/01.10.2019г. по ч.гр.д.№2847/2019г. по описа на РС-Хасково.

С въззивната жалба се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Твърди се, че съдът неправилно разпределил доказателствената тежест с доклада по делото, като указал на ищеца „Теленор България“ ЕАД да установи автентичността на оспорените от ответника процесни договори. Счита, че тежестта за доказване на това обстоятелство следва да бъде възложена на ответника по делото, съгласно чл.193 ал.3 изр.1-во ГПК. Твърди, че по делото са представени писмени доказателства относно наличието на облигационни отношения между страните, възникнали от процесните договори. Намира, че произнасянето на съда в обратен смисъл, при направено оспорване от ответника само на част от тях, води до нарушаване на диспозитивното начало в процеса.

Отделно от това излага и аргументи за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. Счита, че съдът не е обсъдил в мотивите си посоченото от ищеца допълнително основание за изискуемост на лизинговите вноски, свързано с настъпването на техния падеж, поради изтичане срока на процесния Договор за лизинг от 03.10.2017г.. Твърди, че 1 задълженията на ответника за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси, стойност на ползвани мобилни услуги и лизингови вноски произтича от сключените договори, а фактурите само индивидуализират техните размери. Подкрепя доводите си със съдебна практика. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск по чл.422 ГПК. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, както и за заповедното производство.

В срок е постъпил писмен отговор от особения представител на въззиваемияадв.К.Н., с който се излагат доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

Намира, че първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните. Твърди, че в общите условия към процесните договори за мобилни услуги са залегнали неравноправни клаузи, касаещи неустойката, чиято нищожност е била правилно установена и мотивирана с решението на РС- Хасково. Моли съда да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт. Претендира възнаграждение за особен представител във въззивното производство.

В проведените пред въззивната инстанция открити съдебни заседания страните поддържат чрез депозирани писмени становища процесуалните си позиции, заявени на етапа на размяна на книжа. От своя страна, настоящият въззивен състав след като констатира, че РС- Хасково действително е допуснал процесуално нарушение, като не е разпределил доказателствената тежест правилно, съгласно чл.193 ал.3 ГПК, указва в проведеното на 29.09.2021г. открито съдебно заседание на назначения за особен представител на ответника адв.Н., че именно негова е тежестта да докаже истинността на документите, които оспорва. Доколкото възлагането на експертиза е допустимо да бъде извършено служебно от съда, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт, въззивната инстанция назначава вещото лице инж.В.М., което да изготви съдебнографическа експрертиза на подписите в процесните договори, като отговори на въпроса дали същите са изпълнени от ответника И.Е.Б. в съответните графи, при използване на сравнителен материал от подписа на лицето, съдържащ се в подадените от него до Сектор БДС при ОДМВР-*** заявления за издаване на български документи за самоличност.

Изготвената и представена от вещото лице СТЕ относно авторството на подписите в процесните договори не се оспорва от страните и е приета от въззивния съд в проведеното на 27.10.2021г. открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Окръжен съдХасково намира обжалваното решение за валиден съдебен акт. Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Най-сетне, въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд за неоснователност на предявените искове и намира обжалваното решение за неправилно, а депозираната против него въззивна жалба за основателна.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от "Теленор България" ЕАД ЕИК 130460283 срещу И.Е. Б. ЕГН ********** от гр.***, с която е предявен иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за сумата от 1804,16лв., формирана от:

1/неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 23.01.2016г. с предпочетен номер ***; 2/неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 13.06.2017г. с предпочетен номер ***; 3/неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 03.10.2017г. с предпочетен номер *** и 4/неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.10.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.09.2019г. до окончателното изплащане.

С доклада по делото РС- Хасково възложил тежестта за доказване истинността на оспорените от особения представител на ответника договори за мобилни услуги и лизинг на ищеца по делото. Първоинстанционният съд приел, че от събраните доказателства не може да се направи извод за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника за предоставяне на мобилни услуги, тъй като възраженията на назначения особен представител 2 на ответника относно автентичността на оспорените договори и допълнителни споразумения били основателни. В допълнение съдът изложил съображения за нищожност на клаузите от процесния договор за лизинг, установяващи задължение за неустойка, в случай на прекратяване на договора, в размер на месечните абонаментни такси до края на срока му. Най-накрая съдът направил извод, че от представените по делото фактури не ставало ясно как са формирани конкретните суми по тях, включително и тези за вземания за минали периоди. С атакувания съдебен акт предявеният иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК е отхвърлен изцяло.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, настоящата въззивна инстанция приема за установено следното:

Между страните не се спори, че за претендираната сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1405/01.10.2019г. по ч.гр.д.№2847/2019г. по описа на РСХасково, която е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което в законоустановения за това срок от заявителя кредитор е предявен иск срещу длъжника за установяване на вземането по издадената заповед.

В хода на първоинстанционното производство се установява, че между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги от 23.01.2016г. за предпочитан номер *** при стандартен месечен абонамент в размер на 6.99 лева. На 13.06.2017г. между същите страни е сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочитан номер *** при стандартен месечен абонамент от 17.99 лева. На 03.10.2017г. между страните е сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочитан номер *** при стандартен месечен абонамент от 20.99 лева, като на същата дата е сключен и Договор за лизинг на устройство марка APPLE, модел IPhone 7, 128 GB, Black, на стойност 1724.77 лева с ДДС, при месечна лизингова вноска от 74.99 лева, платими съгласно уговорен погасителен план, за срок от 23 месеца. Потребителят е запознат с общите условия към всеки един от процесните договори, обстоятелство удостоверено чрез подписани от същия декларации в този смисъл.

По процесните договори са издадени от страна на ищеца фактури:

1/№7264407704/10.11.2017г., включваща вноска за лизинг и задължения от предходен период с ДДС, за сумата от 129,02 лева, платима до 25.11.2017г.;

2/№7265784592/10.12.2017г. за сумата от 255.87 лева, включваща вноска за лизинг и задължения от предходен период с

ДДС, платима до

25.12.2017г.;

3/№7267110937/10.01.2018г. за сумата от 578,18 лева, включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, вноска за лизинг и задължения от предходен период с ДДС, платима до 25.01.2018г. и 4/№7268577891/10.02.2018г. за сумата от 2135,23лв. включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, вноска за лизинг и задължения от предходен период с ДДС, платима до 25.02.2018г..

Описаната фактология е коректно изложена от първоинстанционния съд и напълно съобразена с приетите по делото писмени доказателства, но неправилно интерпретирана от правна страна.

Производството по иска за установяване съществуването на вземането по реда на чл.422 ГПК, се характеризира със свои специфики. Производството по този установителен иск се развива в предметните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение.

Исковият съд дължи служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на производството с правно основание чл.422 ГПК- дали заявеното в исковата молба вземане съответства на това, за което на ищеца е издадено изпълнително основание, налице ли е съвпадение на страните в заповедното и исковото производства, спазен ли се срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК и този за предявяване на установителен иск. Безспорно е, че производството, развиващо се по реда на чл.422 ГПК е продължение на заповедното, в хода на което е била издадена заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение. Спорът е единствено за съществуването на вземането.

С оглед приетите по делото писмени доказателства, настоящият състав на въззивния съд приема за безспорно установено, че в процесния период ответникът, в качеството на потребител, е ползвал мобилни услуги, предоставени му от ищеца, в качеството му на мобилен оператор, въз основа процесните договори за мобилни услуги и 3 споразумения към тях за предпочетени мобилни номера: ***,*** и ***. Конкретно по договора от 23.01.2016г. размерът на неплатените абонаментни такси и мобилни услуги за периода 10.10.2017г.- 09.12.2017г. е в размер на 22.86 лева, по допълнително споразумение към договор от 13.06.2017г. размерът на неплатените абонаментни такси и мобилни услуги за периода 10.10.2017г.-09.12.2017г. е в размер на 39.17 лева, а по допълнително споразумение към договор от 03.10.2017г. размерът на неплатените абонаментни такси и мобилни услуги за периода 10.10.2017г.- 09.12.2017г. е в размер на 44.61 лева. За посочените суми ответникът не твърди, нито представя доказателства, че абонаментните такси и мобилни услуги са били заплатени, поради което съдът приема, че са дължими.