Решение № 232 от 08.06.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 1500/2024
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. ****, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130101500 по описа за 2024 година
Предявени са евентуално съединени искове от Е. М. О., ЕГН ********** с адрес гр.
****, ул. **** № 10 срещу Е. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ***** № 29а, Д.
М. А., ЕГН ********** с адрес гр. ****, жк. **** № 8, ет. 1, ап. 3, И. И. А., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ***** № 29А и И. И. М., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ***** № 29А, както следва: с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност до размера от 1/4ид.ч. на договор за покупко- продажба по НА № ****/16.07.2020г., том III, рег.
№ 2596, дело № 348/2020г. на нотариус рег. № 225 на НК, с който Е. М. О. и Д. М. А., прехвърлят на Е. М. М. 1/2ид.ч. от недвижим имот представляващ УПИ ХХIХ-307, кв. 24 по КРП на гр. **** одобрен със заповед № 3440/11.12.1979г., находящ се в гр. ****, ул. **** № 10, при граници на имота: улица, УПИ XXXII-308, УПИ XXXI-310, 313, УПИ XXX-311 и УПИ XXVIII-306, цялото с площ от 240кв.м., ведно с първи жилищен етаж от построената в него сграда със ЗП от 60кв.м., състоящ се от три стаи и кухня и 1/2ид.ч. от стопанска постройка със ЗП от 12кв.м., поради невъзможен предмет, а в евентуалност иск с правно основание чл. 30 ЗЗД срещу Е. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ***** № 29а, И.
И. А., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ***** № 29А и И. И. М., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ***** № 29А за унищожаване на същия договор поради сключването му под въздействието на заплаха.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Притежавал е по наследство собствеността върху 1/2ид.ч. от недвижим имот представляващ дворно място УПИ ХХIХ-307 в гр. ****, цялото с площ от 240кв.м., както и на първи жилищен етаж от построената в него сграда със ЗП от 60кв.м., състоящ се от три стаи и кухня и 1/2ид.ч. от стопанска постройка със ЗП от 12кв.м.
Твърди, че договорът е нищожен поради липса на предмет, доколкото към датата на сделката, обектът предмет на разпореждане не е бил обособен като самостоятелен такъв, съгласно изискванията на благоустройствените закони. Посочва, че етажите в сградата не са били обособени като самостоятелни съгл. изискванията на ЗУТ. На етажа нямало самостоятелен санитарен възел и баня, нито самостоятелен вход. В тази връзка се сочи, че макар къщата да има два етажа, те не са самостоятелни обекти и били конструктивно 1 свързани един с друг, без възможност за обособяването им като отделни такива съгл. чл. 202 ЗУТ, респ. 62 ЗТСУ.
На следващо място, ако сделката не страда от горния порок, твърди, че волята му при сключването й е била опорочена, защото: Ответницата е упражнила спрямо ищеца принуда за сключването й. Говорела му „подписвай, че ще видиш какво ще стане“, бил блъскан и обиждан с думите „прост, изкуфял, че не разбирал нищо, не можел да разбере сделката, че е за негово добро, защото сестра му ще го вземе да го гледа и няма да е сам, а иначе нямало кой да го гледа и ще остане сам, без опора и ще го изхвърлят от имота“, за да се стигне до сключване на сделката. Посочва, че това поведение на ответницата продължило две седмици преди сключване на сделката и най- вече в деня на сключването й. В момента на подписване на сделката бил объркан, нямало с кого да се посъветва, бил с високо кръвно и под стрес.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Е. М. М. чрез назначения му от съда особен представител. Исковата молба се сочи да е нередовна.
Срещу основателността на претенциите се излагат следните съображения: Оспорва договорът да страда от сочените пороци.
Твърди, че предмет на сделката е била 1/2ид.ч. от дворното място и от първия етаж от къщата, като оспорва първият етаж да е продаден в цялост.
Оспорват се и всички твърдения спрямо ищеца да са отправяни закани, обиди, принуда, внушения и пр. Прави възражение за изтекла 3г. погасителна давност.
Искането е за отхвърляне на претенциите. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника Д. М. А..
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответниците И. И. А. и И. И. М.. Исковете се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес, евентуално като неоснователни.
Срещу неоснователността се исковете се излагат следните доводи: Прехвърлените ид.ч. от имота се сочи да са реално определени. Позовава се на ТР № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на евентуалния иск се твърди, че ищецът не е страдал от психично заболяване, пречещо му да се противопостави на насилие упражнено над него или препятстващо го да действа съобразно волята си. Не се сочело и състояние на временна или трайна неспособност да разбира и ръководи действията си, обосноваващи унищожаемост на договора. Твърденията при изповядване на сделката, волята му да е заместена от сестра му се оспорват, като се сочи на сделката да е присъствал сегашният му процесуален представител, който да го е подпомагал при сключването й.
Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В открито съдебно исковата молба и отговорите се поддържат от процесуалните представители на страните.
Ищецът уточнява твърденията си като посочва, че етажът от къщата предмет на разпоредителната сделка е строен като маза, сутерен и поради това принадлежност към втория етаж. Къщата се сочи да е придобита от ищеца и сестра му по наследство от родителите им.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа 2 и правна страна:
Предявени са обективно съединени в евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 1 ЗЗД и чл. 30 ЗЗД.
Основателността на главния иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти от фактическия състав на правото, а именно: сключване на процесния договор и това, че страда от твърдяните пороци, а именно, че етажите в сградата предмет на сделката не са обособени като самостоятелни съгл. изискванията на ЗУТ; факта, че ответницата е употребила спрямо него психическа и физическа принуда срещу живота и здравето му мотивирала го да сключи сделката. Ответникът дължи доказване на своите правоизключващи и правопогасяващи възражения и в частност, че сключеният договор е действителен, а при сключването му продавачът е формирал валидна воля за сключване на договора за покупко- продажба.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:
С договор за покупко- продажба обективиран в НА № ****/16.07.2020г. по нот.д. № 348/2020г. на нотариус рег. № 225 на НК Д. М. и Е. О. са продали на Е. М. 1/2ид.ч. от дворно място , с площ от 240кв.м., представляващо УПИ XXIX- 307 по плана на гр. **** на адм. адрес гр. ****, ул. **** № 10, ведно с първи жилищен етаж от построената в него сграда със ЗП от 60кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, както и 1/2ид.ч. от стопанска постройка със ЗП от 12кв.м. При изповядване на сделката, продавачите са се легитимирали като собственици въз основа на НА № 1, том II, нот.дело № 566/1960г. от 29.10.1960г. на Провадийски районен съдия, за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, с който М.С.О. / М.С. О./ е признат за собственик на 94кв.м. придаваеми части към собственото му дворно място- имот пл. № XII- 318, кв. 28, както и типов договор сключен с М. О. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, парцел XII, кв. 28 за построяване на жилищна сграда съобразно одобрен план.
М. О. е починал на 02.09.2014г. и оставил лица призовани към наследяване по законД. А. и Е. О. /деца/.
Между страните не е имало спор, че Д. М. и Е. О. са придобили по наследство от родителите си имотът и построеното в него. Правата им в съсобствеността са равни, т.е. по 1/2ид.ч.
Към датата на сключване на договора ответницата Е. М. е била в граждански брак с И.М., поч. на 21.10.2024г. и оставил лица призовани към наследяване, освен съпруга, но и две деца ответниците И. А. и И. М..
По повод оспорването на ищеца жилищният етаж да отговаря на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост и да е годен обект на разпоредителна сделка, по делото са ангажирани специални знания на в.л. по допусната СТЕ.
Съобразно заключението на в.л. инж. О. и уточненията дадени при изслушването му се установява, че: Жилищната сграда е изградена на база строително разрешение № 203/25.03.1981г. издадено на М. О. по одобрен архитектурен проект, протокол № 203/25.03.1981г. за дадена строителна линия и определено ниво, и архитектурен проекттипов за сгради тип № 8- обяснителна записка, разпределение на първи и втори етаж и вертикален разрез. В него момент действаща е била Наредба № 5 за правила и норми на териториално и селищно устройство, изд. от Министерство на строежите и архитектурата, обн. ДВ бр.6902.09.1977г. и бр. 70/06.09.1977г., изм. и доп. ДВ бр. № 99/1985г. и ДВ бр. № 52 и 64/1986г., относими от която са нормите на чл. 35-39, чл. 49, чл. 53- 55. Към момента, действаща е Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони от 2003г. на МРРБ, относими от която са нормите на чл. 97, 3 чл. 99, чл. 106 и чл. 110. Съгласно архитектурния проект жилищната сграда е изградена като еднофамилна на два етажа. На първи етаж са разположени гараж и две групи преходни складови помещения, всяко със самостоятелна връзка с двора. На втори етаж са входно антре, дневна с кухненска ниша и малък склад към нея, две спални, баня- тоалет, тераса и балкон, с подход по външно стълбище откъм двора. Към момента на огледа на в.л., първият етаж е разпределен, както следва: входно антре- коридор със самостоятелен вход от двора и връзка с двете стаи на етажа и гаража; самостоятелна стая с вход от коридора; втора стая с вход от коридора, имаща преходна връзка с кухнята; кухня и гараж с врати откъм улицата и врата осигуряваща топла връзка с коридора на първи етаж. Светлата височина на помещенията е 2,22-2,24м., при норматив от 2,50м. към 1981г. и 2,60м. сега. Първият етаж е разположен на кота 0, достъпен откъм улицата през гаража и откъм двора. Етажът е електрои водоснабден. В архитектурния проект няма заложени баня и тоалет и обособяването на такава според в.л. изисква направа на изолация на едното от помещенията, при което от него не би останала голяма площ. Проектът е бил спазен, като извършените преустройства касаят пригодяване за живеене на складовите помещения. Заключението на в.л. е, че обектът не е самостоятелен такъв в сградата, нито по правилата към момента на изграждане, нито по тези действащи сега. Възможно е като такъв да се обособи само гаражът чрез затваряне на вратата между гаража и коридора. За да се извършат преустройства на етажа, според в.л. е необходим инвестиционен проект, с проучване на конструкцията на сградата.
За установяване, респ. опровергаване твърденията за наличие на порок във волята на ищеца при сключване на сделката, страните са ангажирали гласни доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели- Ф. М. /дъщеря на ищеца/ и М.Я.
/без родствени връзки със страни по делото/ се установяват следните релевантни за спора факти:
Св. М. посочва, че знае от баща си, че леля му искала да продава наследствената от дядо й къща. Това се говорело от няколко години, дори дядо й бил жив. По думите на дядо й долният етаж бил за леля й, а горния за баща й. Свидетелката не била съгласна с това, защото друга къща нямали. В дена на сделката се видяла с баща си и той отново й споделил, че леля му иска да продава къщата, разплакал се. Тя отново му казала да не го прави. В крайна сметка двамата подписали нотариален акт. По думите на баща й, в деня на сделката идвали 15 циганина да го водят да подписва сделката при нотариус. Казал й, че в него момент не се чувствал добре, но те насила са му помогнали да стане и да отиде да подпише.
Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0d7ddb8-0636-4a6e-9046-9d3520b63455