Определение № 367 от 24.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500274 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 2653/24.04.2025 г., подадена от адв.

П. К., като пълномощник на Н. В. Ю., против определение № 340/02.04.2025 г. по гр.д. № 454/2022 г. по описа на ОС - Габрово, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, с което било прието, че ищецът не бил посочил „какви конкретни действия водачът е извършил“, с които да е нарушил чл.20, ал.2, изр. първо от ЗДвП и кои действия са в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Твърди се, че в изпълнение на указанията на съда с нарочна молба от 21.02.2025 г. ищецът е посочил, че водачът на специализирания автомобил, марка и модел „Киа Сийд“ П. П. се е движел с несъобразена със състоянието и конкретните условия на пътя, с характера и интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост, скорост, като по този начин нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. първо от ЗДвП, вследствие на което е блъснал пресичащата пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката му на движение Н. Ю.. Излагат се съображения, че конкретният механизъм на ПТП не касаел редовността на исковата молба и обстоятелствата относно настъпването му подлежали на доказване в хода на съдебния процес, като цитира съдебна практика в тази насока. Твърди се още, че окръжният съд не 1 бил дал ясни и конкретни указания които да бъдат изпълнени, а препратил към мотивите на определение № 833/30.12.2024 г. на АС – Велико Търново.

Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна – ЗД „БУЛ ИНС” АД за неоснователност на подадената жалба. Изложени са съображения, че производството следва да бъде прекратено, тъй като по абсолютно същия спор, между същите страни, за същото искане и на същото основание имало вече постановено съдебно решение - решение № 260023 от 03.11.2020г. по гр.д. 25/2020г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, потвърдено с решение № 107 от 29.07.2022г. по в.т.д. 1/2021 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, недопуснато до касационно обжалване с определение № 741 от 18.04.2023г. на ВКС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид направените с нея оплаквания, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството пред ОС – Габрово е образувано по искова молба на Н.

В. Ю., чрез пълномощника й адв. П. К., срещу ЗД „Бул инс“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД , както следва: за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лева /частичен иск от 200 000лева/, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на 25.06.2018г., около 17,00 ч., в гр. Дряново, причинено виновно и противоправно от водача на специализиран автомобил, марка и модел „Киа Сийд“ с рег.№ СВ 39****, чиято отговорност е обект на застраховане по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател - ЗД „Бул инс“ АД към датата на произшествието и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1671,86 лв., вследствие същото ПТП, както и заплащане на законната лихва върху двете обезщетения, считано от 02.07.2018г. до 2 окончателното им изплащане.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищцата твърди, че на 25.06.2018г., около 17,00 ч., в гр.Дряново по ул.“Досьо Стойнов“ № 4-6, се е движил специализиран автомобил, марка и модел „Киа Сийд“ с рег.№ СВ 39****, управляван от П. С. П., който нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.първо от ЗДвП и блъснал пресичащата пътното платно Н. В. Ю., вследствие на което същата е претърпяла множество телесни увреждания /подробно описани в исковата молба/, довели до нейната инвалидизация. Посочено е още, че с влязло в сила решение по АНД № 202/2020г. по описа на РС - Габрово водачът П. е бил признат за невинен в извършването на ПТП – то, от което са настъпили увредите за ищцата, поради нарушаване на правилата за движение за движение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.73 ал.1 ППЗДвП и чл.5 ал.1 т.2 от Наредба № I-141 от 18.09.2022г..

Видно обаче от постановлението за привличане на обвиняемия П., обвинението за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП било по изр. второ. В случая се твърдяло, че било извършено нарушение по изр. първо от чл. чл.20 ал.2 ЗДвП, вследствие на което настъпило увреждащото ищцата ПТП.

С определение № 252/09.04.2024 г. по гр.д. № 454/2022 г. по описа на ОС - Габрово е било прекратено производството по делото, на основание чл.299, ал.2 ГПК, поради наличие на спор, разрешен с влязло в законна сила решение № 260023 от 03.11.2020г. по гр.д. № 25/2020г. по описа на Окръжен съд Габрово, с което са отхвърлени предявените от Н. В. Ю., действаща със съгласието на майка си, против ЗД „Бул инс“ АД исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, вследствие същото това ПТП, настъпило на 25.06.2018г., в гр. Дряново, за което водачът П. С. П. на специализирания автомобил, марка и модел „Киа Сийд“ с рег.№ СВ 39****, бил признат за невинен с влязло в сила решение по АНД № 202/2020г. по описа на РС - Габрово.

По делото са приложени гр.д. № 25/2020г. по описа на Окръжен съд Габрово, ведно с в.т.д. № 1/2021 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, ведно с гр.д. № 4330/2022г. по описа на ВКС, както и АНД № 202/2020г. по описа на РС – Габрово, ведно с досъдебното производство.

С определение № 833/30.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 499/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено горепосоченото определение на 3 първоинстанционния съд, като е прието, че окръжният съд се е произнесъл по една нередовна искова молба и че едва след отстраняване на нередовностите й, следва да прецени дали са налице предпоставките на чл.299 ГПК. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия - оставяне без движение на исковата молба и даване на указания на ищцата за отстраняване на нередовностите й по чл.127, ал.1, т.4 ГПК - какви конкретно действия водачът е извършил, с които да е нарушил точно тази разпоредба, посочена в исковата молба /чл.20 ал.2 изр. първо ЗДвП/, които са в пряка причинна връзка с настъпилите вреди и кои от различните обстоятелства, предвидените в чл.20 ал.2 изр. първо ЗДвП не е съобразил водачът на автомобила.

С разпореждане № 60/29.01.2025 г. по гр.д. № 454/2022 г. по описа на ОС - Габрово, първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищцата, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, пълно, точно и ясно да се изложи обстоятелствата, на които основава претенцията си, съобразно мотивите на определение № 833/30.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 499/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Указани са последиците от неизпълнение на тези указания в срок. Разпоредено е връчване на ищцата, както на разпореждането на окръжния съд, така и на определението на въззивния съд.

В предоставения по чл. 129, ал.2 ГПК срок е постъпила молба от Н. В.

Ю., чрез пълномощника й адв. П. К., в която изрично е посочено, че виновният водач на лекия автомобил се е движил с несъобразена със състоянието и конкретните условия на пътя, с характера и интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост, скорост, с което нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. първо от ЗДвП /в молбата – уточнение погрешно е посочено чл.21, ал.2, изр. първо ЗДвП/, в резултат на което блъснал пресичащата пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката му на движение ищца. Развити са съображения, че делото не е идентично с приключилото такова – гр.д. № 25/2020 г. на ОС – Габрово. Направени са доказателствени искания.

С обжалваното в настоящото производство определение, ОС – Габрово е приел, че с направените уточнения на исковата молба не са изпълнени указанията на съда, като не са отстранени нередовностите на исковата молба, тъй като не са посочени какви конкретно действия водачът е извършил, с които 4 да е нарушил чл.20, ал.2, изр. първо от ЗДвП и кои действия са в пряка причинна връзка с настъпилите вреди, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Спорното материално право е предмет на правния спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право /основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/, носителите на правоотношението /страните в процеса/. Нередовност на исковата молба по чл. 127, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава, когато изложените от ищеца обстоятелства за спорното право /основанието на иска/ са непълни, недостатъчни или вътрешно противоречиви до степен, непозволяваща на съда да очертае предмета на делото или когато не съответстват на заявеното искане до съда /петитум/ - чл. 127, ал.1,т.5 ГПК. След отстраняване от ищеца на констатираното от съда несъответствие, съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото /в този смисъл решение № 222 от 06.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2959/2015 г., I т. о., решение № 348 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 473/2010 г., III г. о. и др./.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че исковата молба, ведно с молбата – уточнение към нея, съдържат достатъчен обем от обстоятелства, съответстващи на отправеното искане до съда и позволяващи индивидуализиране на спорното право, предмет на делото, видно от изложението на фактическата страна по спора. Следователно исковата молба се явява редовна и в този смисъл първоинстанционният съд е следвало да пристъпи към проверка на останалите предпоставки /положителни и отрицателни/ относно съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, а не да прекратява производството, поради неотстраняване на нередовностите й в срок.

Изхождайки обаче от задължителните разрешения, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, които са в насока, че въззивната инстанция, осъществяваща контрол за правилността на актовете, 5 подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да изложи самостоятелно становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира, че като краен резултат обжалваното определение за прекратяване на производството по делото е правилно, поради това, че предявените искове са недопустими /в този смисъл и определение № 4406/20.12.2022 г. по ч.гр.дело № 4239/2022 г. на ВКС, III г.о./.

Предявените искове са недопустими, на основание чл. 299, ал.2 ГПК, по следните съображения:

Съгласно т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Аргументи в този смисъл досежно силата на пресъдено нещо се съдържат и в ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.