Решение № 2785 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2785 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100512659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 30.07.2024г. постановено по гр.д. № 52883/2019г. по описа на СРС, 161. състав, Я. В. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на осн. чл.150 от ЗЕ сумата от 5728,37 лв. – главница за цена на доставена за периода м.05.2015г. – м.04.2017г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.

София, бул. ****, аб. №295852, ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2019г. до изплащане на вземането, на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 790,51 лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за периода 15.06.2016 – 07.08.2018г. и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1606,34 лв. разноски, сторени в процеса.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Я. В. А., ЕГН ********** искове с пр. осн. чл.186, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 23 лв. главница за дялово разпределение за периода м.05.2015г. – м.04.2017г. и за сумата от 5,30 лв. мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 15.09.2016г. – 07.08.2017г., както и исковете с пр. осн. чл.150 от ЗЕ над сумата от 5728,37 лв. до пълния предявен размер от 5761,68 лв. и мораторна лихва върху главниците за ТЕ над 790,51 лв. до пълния размер от 795,11 лв.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника Я. В. А., чрез назначения особен представител адв. М. - САК, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че по делото е останало недоказано количеството доставена топлинна енергия. Освен това, счита исковете за погасени по давност. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД /преди – „Бруната“ ООД“/ не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се посочи следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи 2 условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От съвкупната преценка на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства /декларация по чл.14 ЗМДТ, лично подписан от ответника в качеството му на етажен собственик протокол от проведено ОС на ЕС, справка по лице от СВп за периода 1992г. - 08.02.2020г./ – се установява, а не е и спорно между страните, че потребител на топлинната енергия за имота за процесния период е именно жалбоподателят. Във въззивната жалба липсват доводи за неправилност или необоснованост на този извод на първоинстанционния съд.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран около въпроса за доказването на количеството доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот. По този въпрос, въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на СРС, че следва да се кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, заключението на съдебно-техническата експертиза.

Заключението е изготвено въз основа на проверени от вещото лице писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице – помагач, които не са били оспорени от ответника. От писмените доказателства и заключението се установява, че монтираният измервателен уред в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и е бил технически изправен, а топлинната енергия за отопление на имота е определена в съответствие с приложимите нормативни правила и актуални цени на топлинната енергия за периода. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие. Съгласно представените констативни протоколи не е бил осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и на двете редовни дати за отчет, и за двата отоплителни сезона, включени в отчетния период. Вещото лице е посочило, че ТЛП е извършило дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл.61 от Наредба №16- 334 за топлоснабдяването, в сила до приключване на отчетния период.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд изцяло кредитира експертното заключение по съдебно-техническата експертиза относно количеството и стойността на топлинната енергия, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални 3 справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на „Топлофикация София“ ЕАД. След прилагане на резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период е 5728,37 лв., колкото е приел и СРС. До този размер искът е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Относно претенцията за мораторна лихва във въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания, а и същата се установява по размер от изслушаното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и пълно, и при съобразяване на възприетия от съда размер на главницата от 5728,37 лв. – по реда на чл.162 от ГПК, размерът на длъжимата мораторна лихва е правилно определен на сумата от 790,51 лв.

Що се касае до наведеното възражение във въззивната жалба за погасяване по давност на предявените с исковата молба вземания – такова възражение не е било своевременно заявено пред първата инстанция /ответникът не е подал отговор на исковата молба/, поради което същото е преклудирано и не подлежи на разглеждане за първи път от въззивния съд.

Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД. Същата е сторила разноски за депозит за възнаграждение на особен представител на въззивника в размер на 400 лева /204,52 евро/, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 51,13 евро на основание чл.

78, ал. 8 ГПК или общо 255,65 евро, които следва да й бъдат присъдени. С оглед изхода от спора във въззивната инстанция и съобразно указанията, дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят Я. В. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 66,66 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.07.2024г., постановено по гр.д. № 52883/2019г. по описа на СРС, 161. състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Я. В. А., ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 255,65 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Я. В. А., ЕГН:********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 66,66 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Далсия“ ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5