Решение № 25 от 31.01.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Русе, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500744 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. Г. от гр.Русе против решение №260542/21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 1493/2020 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“- гр.София пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.226 от КЗ /отм./, както и евентуално съединения иск против УМАЛ „Канев“ АД- Русе за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по изложените в жалбата съображения. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени. Претендира и разноските за производството.

Ответникът по жалбата ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ – гр.София не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК и не взема становище по основателността на жалбата.

1

Ответникът по жалбата УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе е подал отговор, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявения от жалбоподателя против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ – гр.София пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.226 от КЗ /отм./, евентуално съединен с иск против УМБАЛ „Канев“ АД-Русе за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че през периода 18.03.2015 г.- 15.04.2015 г. в Отделение Неврохирургия и Отделение за интензивно лечение на заболявания с хирургична насоченост на УМБАЛ „Канев“ АД-Русе е проведено лечение на ТГМ с лекуващ лекар д-р ДН

При приемането на пациента за лечение е поставена диагноза:

Травматичен хроничен субдуларен хематом в дясно и придружаващо заболяване Алтериална хипертония. Към момента на постъпването ТМ е на 82 години, в крайно тежко общо състояние, в последния клиничен стадий на заболяването- стадия на мозъчна компресия и вклиняване от субдуларния кръвоизлив /хематом/ с изразени нарушения в степента на съзнанието, дезориентиран за време и място, разширена дясна зеница, левостранна централна хемипареза. Оценката на общото състояние на пациента по ГКС- 8 т. / при норма 15 т./ в състояние на декомпенсация на основното му заболяване: Хроничен субдуларен хематом в стадий на изчерпани 2 компенсаторни възможности на главния мозък от компресията със смутена регулация на мозъчния ствол върху сърдечносъдовата система. Диагнозата е уточнена след извършване на необходимите лекарски прегледи, лабораторни изследвания на кръв и урина, ЕКГ, рентгенови изследвания на бели дробове и череп, КТ на глава. Предприето е медикаментозно лечение и е опериран по спешност като синът му Г. Т. Г. е дал писмено съгласие за това. Оперативното лечение е предприето при силно повишен оперативен риск по витални индикации. В такива случаи без приложено хирургично лечение винаги настъпва смърт за пациента в рамките на часове.

На пациента са извършени четири неврохирургични операции, които завършват с последващо временно подобрение в общото и в неврологичното състояние въпреки неспиращото кървене от травмираните мозъчни съдове, обуславящи рецидивите на субдуралните кръвоизливи и мозъчен оток.

Операциите са предприети с оглед данни за рецидив на хематома и хидром вляво, констатирани при проследяване на състоянието му и провеждане на съответни изследвания и при повишен риск, обусловен от възрастта, основното и придружаващите заболявания. На пациента е приложено и медикаментозно лечение като са включени антибиотици, коркитостероиди за снижаване на мозъчния оток, препарат за мозъчната перфузия, невротропни – за поддържане на реологията и коагулитета на кръвта с оглед профилактика от тромбози в мозъчните съдове, кръвоспиращи, витамини и др. Извършени са капкови вливания на водносолеви и глюкозни разтвори, лекарства за поддържане на алкалното равновесие в кръвта и в храносмилателната система, периодични кръвопреливания на кръв, кръвна плазма и др. На 06.04.2015 г. е извършена консултация от републикански неврохирург д-р РН На 15.04.2015 г. ТМ умира в Отделението по неврохирургия. При огледа и аутопсията са установени: Хроничен и подостър субдуларен кръвоизлив в дясно супратенториално, подостри мозъчни кръвоизлеви и размекчение на мозъчната тъкан в дясна крайномозъчна хемисфера; Оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Двустранна конфлуираща бронхопневмония. Плеврални изливи двустранно. Оток на белите дробове. Причината за смъртта на пациента са възпалителните изменения на мозъка и обвивките, гноен менингит, както и на белите дробове, развили се като усложнение от вътречерепните рецидивиращи кръвоизливи, 3 които влизат в следоперативния риск.

Комбинацията от напредналата възраст на пациента / 82 г./, еволюция на ЧМТ с развитие на тежък мозъчен оток, остър субдуларен кръвоизлив, наложил повторна оперативна интервенция, възпалителни промени, гноен менингоенцефалит и двустранна бронхопневмония съвместно обуславят неизбежния фатален изход. Не е налице пряка причинно- следствена връзка между извършените оперативни интервенции и смъртта на пациента.

Съществува косвена такава между проведените хирургични интервенции и тежкия продължителен следоперативен период, свързано с високия оперативен и анестизиологичен риск и възникналите усложнения.

Изложените факти са установени както с медицинската документация и писмените доказателства приети по делото, така и със СМЕ. С експертизата се установява също, че на ТМ са извършени всички задължителни лабораторни, рентгенови и други изследвания, необходими за уточняване на диагнозата и общото състояние на пациента преди приема му в лечебното заведение, след което са проследявани по клинични показания според състоянието на болния многократно всички необходими и изискуеми от действащия регулаторен стандарт по неврохирургия и добрата медицинска практика, най- важните от които са: КТ изследвания на глава, рентгенова графия на бели дробове, ЕКГ, лабораторни изследвания на кръв и урина, както и специфични в условията на реанимацията следене на газовия анализ на кръвта, кръвния анализ по отношение на общия белтък и по фракции, нивото на уреята, на кръвната захар, електролити, диуреза, следене на гастроентералната дейност и др. В медицинската документация са вписани минали заболявания с приема на лекарствата без представени документ.

Експертите сочат, че причината за извършените оперативни интервенции е изразеният компресивен синдром на главния мозък от травматичен хроничен субдуларен хематом в дясно в стадий на декомпенсация. Увреденото общо и неврологично състояние, оценено с 8 т. по скалата на Глазгоу при максимални 15 т. на рухваща хемодинамика, дезориентан за време и място, сензомоторна афаназия, разширена дясна зеница и левостранна централна хемипареза са фактори, въз основа на които е извършена оценка на риска и предприета спешна животоспасяваща операция. Лечението му е своевременно, започнато от Спешно отделение с хирургична консултация, назначаване на 4 необходимите изследване за диагностициране и лечение. Извършено е непрекъснато проследяване на състоянието на пациента и е проведено правилно и своевременно лечение. Видът на операцията правилно е избран според състоянието на пациента и вида на болестните промени. Експертите сочат, че пациентът през определени период изпада в състояние на психомоторна възбуда с викове и некоординирани движения в непаретичните крайници, при които виковете са чуват извън болничната стая.

По повод настъпилата смърт на пациента ТМ е образувано ДП №720/2015 г. по описа на РОП, прекратено с постановление от 23.12.2019г. поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Установено, че Г. Т. Г. е син на ТМ, починал на 15.04.2015 г. Между тях е имало близост, подкрепяли се. Г.Г. тежко изживява смъртта на баща си, за него тя е изненадваща и настъпила много бързо, преживял го тежко, тъй като имал други очаквания и това влошило неговото състояние. И към момента не се чувства добре, не иска да посещава дома на баща си в гр.Борово, където преди ходел всяка седмица.

Към момента на смъртта на пациента ТМ е налице валидна застраховка „Отговорност на лекари и медицински персонал“, сключена със застрахователна полица № 342340600L20878 и спецификация към нея с лимит на отговорност за хирурзи и неврохирурзи 25 000 лв. и срок на действие от 20.10.2014 г. до 19.10.2015 г., сключена между МБАЛ Русе АДРусе и ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс груп“- гр.София със застрахователно покритие- Клауза Б- за всички претенции, произтичащи от едно събитие, настъпило през срока на действие на полицата, независимо от това кога е предявена такава претенция в рамките на предвидената в закона погасителна давност.

При правилно установена фактически обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по съображения, че проведеното лечение не само отговаря на добрата медицинска практика, но е било и единственото възможно и подходящо с оглед състоянието на пациента, което е било високорисково за летален изход. Прието е, че не е установена и пряка причинно- следствена връзка между проведеното лечение и настъпилата смърт на пациента.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

5

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.469 от КЗ.

Определената от съда правна квалификация на главния иск е неправилна, но това няма за последица недопустимост на обжалваното решение.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешна правна норма, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск, а хипотеза на неправилно приложение на материалния закон.

Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това последици по чл.270, ал.3, пред. последно от ГПК за обезсилване на постановеното по непредявен иск решение и връщане на делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане, е налице само, когато съдът се е произнесъл извън очертания от страните предмет на спора. При произнасяне на съда съобразно заявените от ищеца факти, но при неправилна правна квалификация на спорното право, е налице неправилно приложение на материалния закон, което не води до недопустимост на решението и не е основание за негото обезсилване. Въззивният съд като съд по същество следва да даде правилната правна квалификация на спора и да го реши по същество. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение №941/30.12.2019 г. по гр.д.№ 1673/2008 г. на ВКС, решение №431/20.12.2011 г. по гр.д.№455/2011 г. на ВКС.

Въззивният съд след като съобразява изложените в исковата молба фактически твърдения и петитума, приема, че правилната правна квалификация на главния иск е по чл.226 от КЗ /отм./- пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Искът е допустим като предявен от процесуално легитимирано лице.

Жалбоподателят и ищец в първоинстанционното производство е син и законен наследник на ТМ, починал на 15.04.2015 г. Същият е сред кръга лица, визирани в ТР №1/2016 на ОСНГТК на ВКС, които имат право на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия близък.