Определение № 1510 от 29.10.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1510 гр. Плевен, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500775 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал.1, вр. чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Виакон България“ ЕООД, ЕИК:*** чрез процесуален представител адв. Т. Т. от САК срещу Определение №3702 от 08.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 1746/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което на основание чл. 130 ГПК предявения от жалбоподателя иск е оставен без разглеждане, поради недопустимост.

Жалбоподателят поддържа, че съдът незаконосъоразно и неправилно е оставил иска без разглеждане, като погрешно е приел, че с исковата молба се прави искане за присъждане на разаноски по посочените в обстоятелствената част търговски дела. Поддържа, че е предявил иск по чл.45 ЗЗД, а не такъв за присъждане на разноски. В заключение моли съдът да отмени определението на РС-Плевен и да постанови друго, с което да разпореди разглеждането на производството по общия ред.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от страна на жалбоподателя в настоящото производство „Виакон България“ ЕООД, ЕИК:***. В исковата молба се съдържат твърдения, че вследствие на поведението на ответника по иска ищецът е претърпят имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разноски в посочен в исковта молба размер, каквато е и цената на иска.

Исковата молба е била депозирана в Плевенски районен съд, като въз основа на нея е образувано гр.д.№1746/2024г. по описа на ПлРС.

След запознаване с материалите по делото, съдията-докладчик е приел, 1 че рискът е недопустим, позовавайки се на императивната разпоредба на чл.78, ал.10 от ГПК, съгласно която на третото лице помагач не се присъждат разноски, като то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Приел е, че в случая и предвид участието на ищцовото дружество именно в горното качество в развилия се процес по т.д.№ 60/2024год. по описа на ПлОС, разгледано във връзка с процесуалните права, които третото лице – помагач има и във връзка с които е налице съдебна практика, то за ищеца не е налице възможност да претендира разноски за участието си в посоченото по-горе производство като трето лице-помагач, независимо то изхода на делото. Поради горното съдът е оставил така предявения иск без разглеждане. На осн. чл.78, ал.4 от ГПК е осъдил ищеца да заплати в полза на ответника по иска сторените в производството разноски в размер на 600лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Плевенски окръжен съд счита, че така постановеното определение е неправилно, поради следните съображения:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, депозирана от ищеца в производството, същият твърди, че е претърпял имуществени вреди, вследствие поведението на ответника, които се изразяват в напрвени съдебноделоводни разноски. В петитума на исковата молба ищецът също претендира претърпени имуществени вреди, чието обезщетяване иска от ответника. В този смисъл първоинстанционният съд погрешно е приел, че исковата претенция на ищеца е такава за присъждане на разноски, поради което погрешно е приел, че искът на ищеца е недопустим. Възможността на ищеца да иска възстановяване на имуществени вреди, както и техният произход, размер, конкретните действия на ответника са все въпроси по основателността на иска и касаят въпроса по същество на делото, а не по неговата допустимост.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата претенция по същество.

По отношение на релевираното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за настоящото производство, то същото следва да се остави без разглеждане с оглед разпоредбата на чл.81 от ГПК. Същото ще бъде съобразено при окончателното произнасяне от първоинстанционния съд.

Настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3702 от 08.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 1746/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за продължаване на съдопроизводствените действия от съда съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3