Решение № 454 от 28.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. ******, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.А В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130101717 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове за собственост по чл. 124 ГПК, от Д. Д. Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 8, ет. 2, ап. 5, К. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 12, П. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 12, Т. П. О., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ****** № 10, М. П. Л., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 92, вх. А, ет. 1, ап. 2 срещу Г. П. Г., ЕГН ********** и Д. В.

С., ЕГН **********, двамата с адрес с. ****** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот дворно място - УПИ № IV-94 находящ се в с. ******, община ******, кв. 17 по плана на с. ****** одобрен със заповед № 129/23.05.1934г., с площ от 3325кв.м., при граници на имота имоти: улица, улица, УПИ VI-94, УПИ II- 93 и УПИ III- 94.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба: Собственици са по наследство от К. Г. К., роден на 15.06.1902г. и починал на 28.06.1965г. на дворно място с площ 2070 кв.м., включено в УПИ № III - 94, в кв. 17 по плана на селото и дворно място с площ 3325кв.м, включено в УПИ № IV - 94, в кв. 17 по плана на селото. Посочените имоти К. К. владял непрекъснато, открито и явно от 1922г. до смъртта си през 1965г. След смъртта му неговите наследници- родителите на ищците, а впоследствие ищците продължили владението му. Сочи се, владението им да е осъществявано, ползвайки двете дворни места като общ двор без граница между тях, разделен териториално между съсобствениците, като всеки обработвал съответната част, без да пречи на другите. В тях през различно време отглеждали люцерна, лозови насаждения и овощни дръвчета. Това фактическо положение продължило до преди 5 години, когато поради напредналата си възраст ищците разредили посещенията си в имотите. Ангажиментите по имотите, тяхната обработка, охрана и пр. предоставили на грижите най - вече на М. П. Л., тъй като той живеел в жилище, находящо се в непосредствена близост до тях. Това му давало удобство да се грижи за тях, без да пътува, да осъществява непрекъснато и постоянно наблюдение.

1

Твърди се, че периодично останалите ищци посещавали имотите и поддържали връзка с М. за необходимостта от предприемане на по- специални грижи за тях. Сочат имотите да са оградени общо с телена мрежа и жив плет, а от към пътя имало метална порта, която се заключвала със самоделно устройство.

В края на 2023г. получили уведомления от община ******, че ответникът твърди да е владял имотите повече от 10 години като собствени, поради което предприел стъпки да се снабди с КНА за собственост за тях. Незабавно подали възражение до община ****** и нотариус М. Я.. Впоследствие установили, че е издаден в полза на ответника КНА от 20.02.2024г. под № 76, том 1, peг. № 599, дело № 67/2024г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение. Подали и жалба до РП ******, ТО ******. С посочените нотариални актове ответникът бил признат за собственик на дворно място, находящo сe в с. ****** община ******, област ******, с площ от 3320кв.м., включено в УПИ № IV – 94, кв. 17 по плана на селото.

Твърдят, че не познават ответника и никога не са го виждали в дворното място. До пролетта на 2024г. мястото видимо не било променяно, не се установявали следи от това някой да е влизал в двора и да е предприемал действия по неговата обработка, ремонт на ограда и пр. Едва през април – май 2024г. установили, че някой е навлизал в имота, варосал е стеблата на овощните дървета, почистен е бил дворът от сухите треви и клони, за което незабавно информирали РУ- ****** и било образувано ДП № 2049/2024г. Тъй като не са прекъсвали владението спрямо имота, считат за обективно невъзможно ответникът да е реализирал в своя полза 10-годишна придобивна давност. Заявяват, че до настоящия момент никой не е оспорвал или прекъсвал упражняваната от тях фактическа власт спрямо имота, нито е осъществявал такава. С наличието на титул за собственост за имота им от ответника обосновават сега правния си интерес от търсената защита.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Г. е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че ищците са му далечни роднини, като неговата баба С. е била сестра на К. Г. П.. Познава част от ищците, но не са се виждали от много години. Твърди, че бащата на баба му С. и брат й К. П., е бил собственик на едно голямо дворно място, от което в момента били обособени няколко недвижими имота. Процесното дворно място сочи винаги да е било стопанисвано от баба му до 70-те години на миналия век, след това до 2004г. от нейния син – баща му, а от 2004г. и до сега от него. Сочи наследодателят на ищците да не е имал документ за собственост на имота, а след разделянето на голямото дворно място с пл. № 94, процесният имот- УПИ IV-94 да се е владял от неговата баба С..

Оспорва имотът да е бил във владение на наследодателя на ищците, както и в тяхно.

Твърди, че никой от ищците не е стъпвал в него и не е стопанисвал каквато и да е обособена част от него. За М. П. Л., твърди, че живее в гр. ****** и макар да има имот в съседство, никога не е полагал грижи за процесния имот. Твърди, че повече от 20години, първо с родителите си, след това самостоятелно, а през последните години и със съпругата си, поддържат двора и овощните дървета. Както процесното място, така и съседното му били незастроени. Сочи ищците никога да не са ги посещавали и обработвали. Твърди, че докато родителите му са се грижели за мястото, той им е помагал, а десетина години преди смъртта им, той поел грижите за имота и всички в селото знаели, че имотът ще бъде за него. След смъртта на родителите му, започнал самостоятелно да се грижи за имота, а след сключване на граждански брак съвместно с нея. Никой не оспорвал владението му, нито това на наследодателите му.

Ето защо, сочи да е придобил имота по давностно владение, което му право е било и надлежно признато от нотариус в производство по чл. 587 ГПК.

2

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. е депозирала писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.

Знае, че ищците са роднини на съпруга й по бащина линия, но не ги познавала. От съпруга си знае, че неговият прадядо е баща на К. П.- наследодател на ищците, а бабата на съпруга й негова сестра.

Оспорва твърденията ищците да са владяли имота като наследници на К. К., поради това, че никога не са виждали някой от тях в имота. Твърди, че още приживе родителите на съпруга й са му дали имота да го стопанисва. Първоначално са го обработвали заедно с него, но още преди да починат са го оставили на него, като са си помагали взаимно. След смъртта им той обработвал имота, за което му помагала и тя. Всички в селото знаели, че това е неговото място, оставено от родителите му. Оспорва ищците да са стопанисвали каквато и да е част от имота, да са го посещавали и обработвали, вкл. чрез М. Л.. Твърди в последните години само тя и съпругът й да обработват мястото, да се грижат за овощните дървета и да берат плодове от тях. През всичките тези години сочи никой да не е оспорвал собствеността им.

Ето защо, сочи да е придобил имота по давностно владение, което му право е било и надлежно признато от нотариус в производство по чл. 587 ГПК.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, който е допустим. Ищците обосновават правния си интерес от търсената защита като твърдят, че те са собственици на процесния имот въз основа на осъществявано давностно владение и наследствено правоприемство от родителите си, а те от К. К.. Позовават се на фактическо състояние. Затова доказването, че спорното право им принадлежи е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и обуславя произнасянето по съществото на спора. Предмет на иска е отричаното от ищците и претендирано от ответника право, което обуславя и интереса от предявяване на отрицателния установителен иск, включва се в предмета на доказване, но не и в предмета на иска. При уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще се изчерпи с отричане на правото на собственост на ответниците, без това да означава, че собственици на вещта са ищците, но ще запази фактическата им власт с произтичащите от това последици.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците дължат доказване твърденията си, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на сочените права върху имота имайки качество на наследници на К. К.; опровергаване на легитимиращото на КНА № 76/2024г. чрез установяване твърденията имотът да е останал в наследството на К. К. и те като негови наследници да са го посещавали и полагали грижи, вкл. чрез ищеца М. Л., изключващи възникване на сочените от ответника права. При успешно провеждане на тези факти, ответниците дължат доказване собствените си положителни твърдения за факти, от които черпи изгодни правни последици и в частност, че се легитимират като собственици на имота на основание давностно владение, които права са удостоверени с КНА № 76/2024г.; че наследодателят на ответника 3

/баба му и родителите му/ са установили през 70-те години еднолична фактическа власт и че само те са се грижили за имота.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С КНА № 76/20.02.2024г., поправен с НА № 89/23.02.2024г. на нотариус рег. № 773 на НК ответникът е признат за собственик на процесния имот по давностно владение. В рамките на производството по обстоятелствена проверка, нотариусът е извел този си извод на база показанията на разпитаните пред него свидетели Ж. Г., С.И. и Н.Н..

В издадената от община ****** скица, имотът е записан на К. Г.. Ищците са твърдяли имотът да е наследствен от него, а ответниците от бащата на К. Г. и С. К.а, последната наследодател на ответника.

К. Г. П. е починал на 28.06.1965г. Имал е деца- Т. Х.ва, поч. на 16.04.1994г., К. Г., поч.

10.10.1990г., Г.В., поч. на 11.05.1963г. и Р.М., поч. на 31.01.1986г. Наследници на Т. Х.ва е Д.

Р. /ищец/, на К. Г. са К. К. и П. К. /ищци/, на Г.В. са Т. О. и М. Л. /ищци/, и на Р.М. е М.Д..

За установяване, респ. опровергаване на твърденията за упражнявана от тях фактическа власт върху имота от значение по делото са ангажираните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите водени от ищците П. П. и Р. Г. /първи братовчед на ищците/, респ. И.Д. и Н.Н., водени от ответника.

В показанията си свидетелите П. П. и Р. Г. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. П. е родом от с. ******, като от 12г. живее в бащината си къща в селото. Къщата му била в края на селото, на около 150м. от процесния имот. Често минавал покрай имота, защото се грижел за болен човек в съседство. Преди това посещавал редовно селото, защото имали лозя и ходел да помага. Посочва, че познава дядо К., починал преди около 60г.

Познава ищците и ответниците. Описва имота да е около 2,5-3декара. Намирал се в края на селото, от двете страни граничещ с улици. Бил ограден с плет от тръни, на места с мрежа, но от към улицата с плет. Имало врата, но не знае дали се заключва. Оградата не била променяна, откакто помни имота. В него се гледало люцерна. Имало и джанки, саморасли.