Определение № 57 от 18.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. София, 18.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Джурковски

Членове:

А. Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Н. Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000600040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

С определение по протокол № 876 от 21.12.2022 г. на СОС, 7-ми първоинстанционен наказателен състав, постановено по НОХД № 576/2022 г. по описа на същия съд, е оставено без уважение искането /на защитника адвокат Ж. и на подсъдимия С./ за прекратяване на съдебното производство заради допуснати съществени процесуални нарушения във вреда на правото на защита на подсъдимия.

Срещу така постановеното на основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК определение в законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от адвокат А. Ж., упълномощен защитник на подсъдимия М. М. С., с оплаквания, че е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в проведеното разпоредително заседание, в което са били ограничени правата на подсъдимия и на неговия защитник да правят оспорвания и възражения; да се записват точните думи на защитника и обвиняемия от съда в протокола; за забавяне на изготвяне и обявяване на протокола с определението и предоставяне към 29.12.2022 г. за запознаване. Формулират се и оплаквания, че атакуваното определение не е обявено, постановено и връчено на подсъдимия в съответствие с нормите на НПК, както и че делото е трябвало да се разпредели отново на случаен принцип на безпристрастен съдия.

В жалбата се поддържат и всички изложени мотиви в проведеното разпоредително заседание пред СОС за отвод на съда и за нарушения на закона, които, според защитника, са основание за прекратяване и спиране на делото и връщането му на досъдебната фаза поради неизвършено привличане и разпит на подсъдимия по новото обвинение.

Отправя се молба за отмяна на атакуваното протоколно определение от проведеното на 21.12.2022 г. разпоредително заседание, с което се отказва прекратяване и спиране на делото 1 поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, и поради незаконност на обвинителния акт по НОХД № 576/2022 г. по описа на СОС-НО и да бъде прекратено производството по делото и същото да бъде изпратено за продължаване от досъдебната фаза с указания по тълкуване и прилагане на закона за всяко едно обвинение в престъпление и за отстраняване на допуснатите съществени процесуални пороци в досъдебната фаза на производството, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Апелативен съд-София, след като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на атакуваното определение и законосъобразността на извършената на досъдебното производство процесуална дейност, намери следното:

В подадената от защитника на подсъдимия М. С. частна жалба, инициирала настоящото въззивно производство, на първо място са заявени оплаквания, че атакуваното определение е постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон в проведеното разпоредително заседание, изразяващи се в ограничаване правата на подсъдимия и на неговия защитник да правят оспорвания и възражения. В обосновка на това оплакване се развиват доводи за незаписване от страна на окръжния съд в протокола от разпоредителното заседание на точните думи на защитника и на самия подсъдим, както и за извършени от първостепенния съд незаконни действия и бездействия при съставянето на съдебния протокол от разпоредителното заседание с цел ограничаване правото на защита на подсъдимия в това заседание и същевременно изразяващи пристрастни действия в полза на обвинението. В тази връзка е отправена молба до въззивния съд да бъде допуснато изслушване, поправка и допълване на протокола от проведеното разпоредително заседание с всички изявления на страните, участвали в процеса. По повод горното оплакване в жалбата е отправена и молба да се свали и приложи на магнитен носител пълния звукозапис от проведеното на 21.12.2022 г. съдебно заседание за установяване на пропуските в протокола и на закононарушенията, извършени от първоинстанционния съд.

Относно отправеното до въззивния съд искане за изслушване, поправка и допълване на протокола от проведеното разпоредително заседание следва да се отбележи, че настоящата инстанция не е компетентна да извършва така претендираните действия. Тази претенция на защитника не е съобразена с разпоредбата на чл. 312 от НПК, уреждаща реда за поправки и допълнения в протокола и предвиждаща, че исканията в този смисъл следва да се отправят към съда, изготвил съответния протокол – първо към председателя на състава, а при негов отказ да бъдат уважени исканията – от състава на съда в закрито заседание. По аргумент от тези съображения неоснователна се явява молбата на защитника, отправена до въззивния съд, да се свали и приложи на магнитен носител пълния звукозапис от проведеното на 21.12.2022 г. съдебно заседание за установяване на твърдяните пропуски в протокола.

Дейността по провеждането на разпоредителното заседание за предаване на съд и за подготовката на съдебното заседание по своята същност е контролна по отношение на 2 дейността, извършена на досъдебната фаза, и подготвителна по отношение следващия стадий - съдебното заседание на първата инстанция. От тази непосредствена задача на дейността в този стадий следва извода, че в разпоредителното заседание не се обосновава и доказва обвинението, нито се реализира защита по него. Това обаче не означава, че в разпоредителното заседание отсъства състезателност. Напротив, в разпоредителното заседание са налице страни, които принципно могат да отстояват пред съда противоположни тези - че са налице, респ., че не са налице условията за предаване на съд. Затова и тук важи изискването страните да имат еднакви възможности да обосноват собствената си теза и при условия, които да не ги поставят в по-неблагоприятно положение от положението на насрещната страна, както и еднакви процесуални възможности, така, че всяка страна да може да възрази на тезата на другата страна. В случая твърдяните в жалбата оплаквания от процесуалната дейност на първостепенния съд визират именно лишаването на подсъдимия и на защитника му от възможности да излагат и обосноват собствената си теза и по този начин поставянето им в по-неблагоприятно положение в сравнение с представителя на прокуратурата. Съобразявайки данните от първоинстанционното съдебно производство и в частност съдържанието на съдебния протокол от проведеното на 21.12.2022 г. разпоредително заседание, САС намира, че окръжният съд по никакъв начин не е ограничил правото на подсъдимия и на неговия защитник адвокат Ж. да изложат становищата си по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248 ал.1 от НПК, и в частност по въпроса дали на ДП са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В тази връзка на подсъдимия и на защитника му изрично е била предоставена възможност да вземат становище по горните въпроси, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, като на практика те са изложили своите тези и виждания по законосъобразността на проведеното ДП, както и възраженията си в тази насока /пространно развити от защитника/, като всички тези действия на адвокат Ж. и на подсъдимия С. са били надлежно отразени в съставения протокол от разпоредителното заседание. С оглед на това въззивният състав категорично счита, че в случая не е нарушен процесуалния стандарт, осигуряващ упражняването на процесуалните права на подсъдимия и защитника му в разпоредителното заседание, поради което и оплакванията за ограничаване правото на защита на подсъдимия в това заседание и за проявени от окръжния съд пристрастни действия в полза на държавното обвинението са напълно неоснователни.

Лишени от основание са и оплакванията в жалбата, че атакуваното определение не е било обявено, постановено и връчено на подсъдимия в съответствие с нормите на НПК, както и за забавяне изготвянето и обявяването на протокола с определението и предоставяне към 29.12.2022 г. за запознаване. По повод тези оплаквания следва да се отбележи, че видно от съдържанието на протокола от проведеното на 21.12.2022 г. разпоредително заседание определението, с което СОС се е произнесъл по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, е било обявено публично в присъствието на подсъдимия С. и на неговия защитник адвокат Ж. в съответствие с разпоредбата на чл.248 ал.6 от НПК. А доколкото процесуалният закон е поставил изискването определението, с което първоинстанционният съд се произнася по 3 въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, да бъде обявявано публично, което в случая е било сторено, не съществува процесуално задължение за съда отделно от това да връчва препис от определението на участвалите страни и в частност на подсъдимия и на неговия защитник.

С публичното обявяване на определението в присъствието на страните се счита, че същите са уведомени за съдебния акт, поради което законът не поставя допълнително изискване този съдебен акт да им бъде и нарочно връчван. А съгласно разпоредбата на чл. 342 ал.1 от НПК, която е приложимата в случая с оглед препращащата норма на чл. 249 ал.3 изр. 1 от НПК, доколкото процесното определение не е постановено в закрито заседание, а в открито разпоредително такова, то именно от публичното му обявяване започва да тече и срокът за неговото обжалване, което е допълнителен аргумент, че определението по чл. 248 ал.1 от НПК в случая не е следвало да бъде връчвано изрично на подсъдимия. Отделен и съвсем различен е въпросът ако подсъдимият и неговият защитник са поискали от съда да им предостави препис от протокола и от определението. В настоящия случай такова искане обаче не е било правено, поради и което окръжният съд логично не е предоставял нарочни преписи от протокола и от определението на подсъдимия и защитника му.

Неотносими към предмета на настоящото произнасяне са оплакванията във въззивната частна жалба за забавяне изготвянето и обявяването на протокола с определението, респективно, че към датата на подаване на жалбата протоколът не е бил готов. Срочността на изготвяне на протокола за съдебното заседание от съдебния секретар е изцяло технически въпрос, който е ирелевантнен за правилността и законосъобразността на обективирания в него съдебен акт, поради което е напълно безпредметно да бъде обсъждано обстоятелството дали протоколът от разпоредителното заседание, проведено на 21.12.2022 г., е бил изготвен в срока по чл.55 ал.1 т.1 от ПАС. А обстоятелството дали в този срок /тридневен/ протоколът е бил на разположение на страните и в частност на защитника и на подсъдимия има отношение единствено към осъществяването и реализирането на правото на жалба на тези страни срещу обективирания в протокола съдебен акт, но не и към обосноваването на неправилност и незаконосъобразност на самия обжалван акт, доколкото фактът на предоставяне или непредоставяне на протокола е последващ съдебния акт и като такъв няма никакво отношение към въпросите, предмет на обсъждане в самия съдебен акт. С оглед така изложеното и при условие, че в случая защитникът на практика е реализирал правото си на жалба срещу постановеното в РЗ определение по въпроса по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, то изцяло несъстоятелно е оплакването за грубо нарушаване на правото на защита и на справедлив и безпристрастен съдебен процес заради забавяне изготвянето на протокола и непредоставянето му на подсъдимия и защитата му.

Напълно неоснователни са и заявените в жалбата претенции, че първоинстанционното дело е трябвало да се разпредели отново на случаен принцип на безпристрастен съдия и че в случая е налице основание за отвод на съдебния състав на СОС. Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.9 от Правилник за администрацията в съдилищата след прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 249 НПК (връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснато на ДП съществено нарушение на процесуални правила, довело до 4 ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници/ повторно внесеното в съда дело се образува под нов номер и се възлага за разглеждане на първоначалния съдия-докладчик. Затова след новото внасяне на делото в СОС правилно и законосъобразно същото е било разпределено на първоначалния съдия-докладчик. По тези съображения в настоящия казус не е налице и основание за отвод на първоинстанционния съдебен състав поради негова предубеденост, изводима от факта, че в същото наказателно производство вече се е произнасял в разпоредително заседание по въпросите по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, при което не е уважил искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП.

Разпечатката съдържа 20 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0d45f7d-b47e-43a3-82d6-51d15391806c