Решение № 77 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100505568 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №3351 от 26.02.2024г., постановено по гр.дело №57951/2023г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в, са отхвърлени предявените от ищеца „Й.Б.“ЕАД с ЕИК:**** срещу ответника З. В. И. с ЕГН:**********, искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 258,09 лева- главница за неплатени месечни абонаменти такси, използвани услуги, лизингови вноски, дължима сума за мобилно устройство и неустойки по фактури за периода от 25.05.2021г. до 24.07.2021г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 13.07.2020г. и Договор за лизинг към него от 13.07.2020г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 08.01.2021г. и Договор за мобилни услуги от 27.04.2021г, ведно със законна лихва за период от 27.06.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№354429/2023г. на СРС, 138 състав.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Й.Б.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че абонаментни такси се претендирали само по договора за мобилни услуги относно номер +****, а съдът приел за безспорно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по този договор. В договора били посочени избрания от ответника абонаментен план и размера на месечната абонаментна такса. Мобилният оператор изпълнил задълженията си, като осигурил достъп на абоната до мрежата си и претендирал такси за период, през който 1 договорът не бил прекратен, а такси от абоната не били заплатени. Претендирали се също така изцяло незаплатени лизингови вноски през срока на действие на договора за лизинг, а не разлика между стандартни и преференциални лизингови вноски. Договорът за лизинг не бил прекратен предсрочно, а поради изтичане на срока, за който е сключен. Твърди също така, че с представените по делото заявления за пренасяне на номера в мрежата на друг мобилен оператор, сключените с ищеца допълнителни споразумения за мобилни номера +**** и +**** били прекратени предсрочно по инициатива на ответника, поради което се дължали и претендираните неустойки. Неустойката по договора за мобилни услуги относно мобилен номер +**** се дължала поради неплащане на месечните абонаментни такси от ответника, а не поради прекратяването му. Неправилно била отхвърлена и претенцията за част от направената отстъпка в цената на мобилно устройство по договора за мобилни услуги за номер +****, която претенция била съобразена и с периода, през който ответницата изпълнявала точно задълженията си по договора. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че ищецът не е доставял услуги поради прекратяване действието на договорите. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решениепотвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съгласно клаузата на чл.2 от Глава IV от представените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК допълнителни споразумения към договор за мобилни/фиксирани услуги от 13.07.2020г. /л.15 и следващи от заповедното производство/, неустойка се дължи единствено и само при прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по вина или инициатива на потребителя или при 2 нарушение на задълженията му по договора или други документи свързани с него, в това число приложимите общи условия, за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване.

Приложените към становище вх.№40313 от 08.02.2024г. /л.28 от първоинстанционното дело/ два броя заявления за пренасяне на мобилни номера в мрежата на „А1 България“ЕАД не са подписани от ответницата. Дори и да бяха подписани обаче, в същите ответницата само изразява съгласие договорите с „даряващия доставчик“ да бъдат прекратени и упълномощава „А1 България“ЕАД да отправи волеизявлението за прекратяване от нейно име до ищеца. Липсват каквито и да било доказателства кога и дали изобщо такова волеизявление е било отправено. Следователно по делото не се установява от събраните доказателства дали, кога и на какво основание договорите са прекратени. При това положение и при доказателствена тежест на ищеца, не са установени необходимите предпоставки за изискуемост на претендираните с исковата молба суми.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не е направил разноски и му е предоставена безплатна правна помощ, поради което на адв.Д.Й.Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който е и минималния съгласно НМРАВ, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №3351 от

№57951/2023г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в.

26.02.2024г., постановено по гр.дело

ОСЪЖДА „Й.Б.“ЕАД с ЕИК:**** да заплати на адв.Д.Й.Ч. от САК сумата от 400лв.

(четиристотин лева)- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3