Решение № 55 от 19.07.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Шумен , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500233 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 260032 от 04.03.2021г. по гр.д.№ 815/2017г., поправено с решение 260066 от 08.04.2021г., НПРС е признал за установено спрямо Ф. Д., Б. З. Х.. и С.С. Х., че З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.. и С. К. са собственици по наследство на по 1/20 ид.ч., Д. Й. и Д. М. са собственици на по 1/30ид.ч., а С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т на по 1/60ид.ч. от следния недвижим имот: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „Каршъ Аркасъ“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, като е осъдил Б. З. Х.. и С.С. Х. да предадат на ищците владението на съответните идеални части от имота. Със същото решение е отхвърлил предявените от Д.

Й. и Д. М. срещу Ф. Д. установителни претенции за собственост, както и от Д. Й. и Д. М. срещу Б. З. Х.. и С.С. Х. ревандикационни претенции в останалата им част /в часттите над 1/30ид.ч. до 1/20ид.ч. от имота/ , и е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №108, т.ХІІ, рег.

№6852, д.№1659/2012г. на нотариус с рег.№* до размера от 7/15ид.ч..Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ответниците Б. З. Х.. и С.С. Х., които го обжалват в частта, с която предявените срещу им искове с правно основание чл.108 от ЗС са уважени. Излагат, че същото в тази част се явявало неправилно по същество, с оглед събраните по делото доказателства. В нарушение на процесуалните правила съдът 1 приел, че било налице изменение на иска чрез замяна на първоначалния ищец Х. Г. като страна по делото, който е починал преди завеждане на исковата молба. Не била налице хипотезата на правоприемство в хода на делото. Сочат също, че по отношение на всички ищци не било налице право на иск по отношение на права върху земеделска земя, тъй като както към момента на депозиране на исковата молба, така и към настоящия момент ищците не били български граждани., а граждани на РТурция, която е извън ЕС. И по същество на спора материалният закон не бил приложен правилно – праводателят им Д. се позовал на придобиване на правото на собственост върху процесния имот по давност пред нотариус на 01.08.2012г., когато вече бил български гражданин и с признаването му за собственик, останалите сънаследници загубили от своя страна правото си на собственост. Съгласно чл.3б, ал.2 от ЗСПЗЗ, придобитите по наследство земеделски земи от чужденци следвало да бъдат прехвърлени от тях в тригодишен срок от откриване на наследството, което не било направено от ищците, като впоследствие правото им на собственост било загубено с позоваването от Далеорманлъ на придобивна давност. Молят съда да обезсили, евентуално отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което претенциите на ищците с правно основание чл.108 от ЗС срещу им бъдат изцяло отхвърлени.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбоподателите Б. З. Х.. и С.С. Х. са подали въззивна жалба рег.

№262218/26.04.2021г., като са посочили, че атакуват решение №260066 от 08.04.2021г. постановено по реда на чл.247 от ГПК, но видно от съдържанието на същата, в нея не се съдържат оплаквания досежно липсата на предпоставки за допускане на явна фактическа грешка, а на практика се изразява несъгласие по същество- с приетото от съда досежно квотите на страните.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

На 21.05.1997г. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, №31, т.VІІІ, д.№1691/1997г. на нотариус при НПРС, издаден въз основа на решение №0009/15.02.1995г. по преписка №546И/04.08.1992г. на ПК-К., по силата на което на наследниците на Р.М.А. е възстановено правото на собственост върху нива от 46.716дка, в местността “Каршъ Аркасъ”, ІІІ категория, съставляваща имот №078003 по плана за земеразделяне на с.К. при граници: имот кад.№000039,имот кад.№000042, имот №078001 и имот №078002.

Съгласно препис-извлечение от акт за смърт , удостоверение за съпруг и родствени връзки от 15.06.2017г., акт за раждане №4/1945г., акт за раждане №23/25.02.1955г., документи за наследници, издадени от РТурция, удостоверения за наследници №377/15.06.2017г., за родствени връзки, извлечения от регистри за гражданско състояние, 2 удостоверения за идентичност на лица с различни имена, препис-извлечение от смъртен акт №256/05.11.2012г., решение 2014/1133 на 10-ти граждански помирителен съд-И.,/, се установява, че Р.М.А. е починал на 11.05.1978г., като към момента на откриване на наследството, негови наследници по закон са- А.Р.М., Ф.Р.М., М.Р.М., Ш. Д.-низходящи от първа степен, както и З.Р., С.Р., З.Р. и С.А.Р. - деца на починалия преди общия наследодател син А.Р.М., поч. на 30.10.1972г./удостоверение за наследници №404/24.09.2012г./. Синът на Р.А. - А.Р.М. е поч. през 2002г., като е оставил за свои наследници дъщери П. Д. и Н. М., както и Д. М. и Н. М., деца на починалия преди него син А.З... М.Р.М./поч. през 2007г./ е оставил за свои наследници А.Г.., С. Г.. и С. К./ищци/, и Х. Г., всички низходящи от първа степен. Х. Г. е починал на 09.12.2014г. и е оставил за свои наследници С. Г.., З. Г.. и Н.

Ю..т.

Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №108 том 12 рег.№6852 дело №1659/2012г. на нотариус с рег.№*, Ш.

Д., на 01.08.2012г. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.К., общ.К., обл.Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 46715 кв.м., с трайно предназначение на земята-земеделска, с начин на трайно ползване – нива, -с адрес село К.,местност “Каршъ Аркасъ”,при граници:имот №№***, *** и имот №***.

Не е налице спор между страните, а и видно от приложените при съставянето на акта документи, описаният имот е идентичен с възстановения на наследниците на Р.А. с решение №9/15.02.1995г. на ПК-К..

С последващ акт от същата дата - нотариален акт №109, том ХІІ, рег.№6853, дело №1660/2012г. на нотариус с рег.№34/6/, Д. е продал имота на ответника Б. З. Х.. за сумата от 6 200.00лв.. Към момента на изповядване на сделката Б.Х. е бил в граждански брак с отвнетница С.С. Х..

По делото е представен и договор за наем от 01.10.2007г., сключен между Ш. Д. и С.Х.Ч., в който е отразено, че Д. предоставя на Ч. процесната нива за ползване за срок от една стопанска година. Представени са и две служебни бележки, първата издадена от Н.И.Х., че в периода 2011-2012г. обработвал процесния имот и платил за него рента еднолично на Д., а втората от С. Ч.-че за периода 2007-2011г- обработвала процесния имот и платила рента еднолично на Ш. Д.. По естеството си тези документи са частни свидетелстващи-съдържат изявление на лица, които не са страни в производството и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предмет на първоинстанционното производство са положителни установителни искове за собственост, предявени: от З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.., С. К., Д. Й. и Д. М., че са собственици по наследство на по 1/20 ид.ч., а С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т на по 1/60ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „Каршъ Аркасъ“ в землището на с. К., общ.

3

К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, срещу Ф. Д./правоприемник на Ш. Д./, както и ревандикационни претенции предявени от З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.., С. К., Д. Й., Д. М., С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т срещу Б. З. Х.. и С.С. Х. за признаване за установено правото им на собственост и предаване владението по отношението на сочените по-горе идеални части от имота.

Въззивна жалба е постъпила само от ответниците по ревандикационните искове срещу решението в частта, с която последните са уважени, поради което и единствено тези претенции се явяват предмет на настоящото въззивно производство.

За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ-този имот да се владее от ответниците, и на трето - да се владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на положителните предпоставки, а ответниците-че владеят на правно основание.

Досежно първата от тях: Ищците излагат конкретен юридически факт, въз основа на които се легитимират като собственици на съответните идеални части от имота наследствено правоприемство от общия наследодател Р.М.А..

Действително, от събраните по делото доказателства/ удостоверения за наследници, за родствени връзки, извлечения от регистри за гражданско състояние/, се установява, че ищците С. Г. и З. Й. са низходящи от втора степен на наследодателя Р.А. поч. през 1978г., син на починалия преди последния негов син-А.Р./поч. през 1972г./. Ищците П. Д. и Н. М. също са низходящи от втора степен на общия наследодател Р.А., дъщери на сина му А.Р.М., поч. през 2002г., а ищците Д. М. и Н. М. са деца на починалия преди А. Р. негов син А.З..

Ищците А.Г.., С. Г.. и С. К. също се явяват внуци на Р.А., но низходящи от първа степен на сина му М.Р.М./поч. през 2007г./ , а С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т са наследници по закон-първата съпруга, а другите две - деца на починалия син на М. Р. А.-Х.Г..

Съгласно разпоредбата на чл.89 от КМЧП, наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират, или в случая приложимо е българското наследствено право.Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.5, чл.9 и чл.10 от ЗН, ищците се явяват собственици по наследство от общия наследодател Р.А. на, както следва: З. Й. и С. Г.- на по1/20ид.ч. от имота/баща им А. Р. М., едно от петте деца на общия наследодател Р.А., освен З. и С. има още две деца, които не са ищци в производството/; А.Г.., С. Г.. и С. К. - на по 1/20 ид.ч./ а, С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т на по 1/60ид.ч./ М. Р. М., едно от петте деца на общия наследодател Р.А., е оставил четирима низходящи от първа степен- ищците А., С., С. и Х.

4

Г., починал през 2014г. и оставил за свои наследници по закон С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т/; Н.

М. и П. Д. на по 1/20ид.ч. от имота и Д. Й. и Д. М. по 1/40ид.ч. от имота/А.Р.М. - баща на Н., П. и А.З., последният починал и оставил за свои наследници Д. и Д. е едно от петте деца на общия наследодател Р. М.. Видно от извадката от регистъра за гражданско състояние на А.Р.М./л.20/, същият освен дъщерите П., Н. и синът А.З., има още едно дете-дъщеря Х. А.Р., поради което и П., Н. и А.З. са получили по наследство от баща си по 1/20ид.ч. от имота,съответно след смъртта на А.З., Д. и Д. са получили по 1/40ид.ч. от него. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че А.Р.М. има още едно дете-Ф.. Липсват каквито и да е данни за наличието на такова в представените по делото документи /извадката от регистъра за гражданско състояние, изселническия паспорт на А. Р./. Липсват каквито и да е данни за А. Р. в НБДН, доколкото същият се е изселил в РТурция още през 1970г./л.47/.

Досежно изложеното в жалбата оплакване, че по отношение на С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т ревандикационните претенции се явявали недопустими, доколкото исковата молба била заведена от името на техния наследодател, който към този момент вече бил починал.