Определение № 4626 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4626 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110131116 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от ищеца М. И., чрез адв. Д. за изменение на Решение № 23835/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 31116/2024 г. в частта на разноските, присъдени в полза на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Излага съображения, че присъденото в полза на последния адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличено до пълния претендиран негов размер с ДДС, поддържайки, че същото следва да бъде определено по всеки иск. С оглед на горното моли за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Мъни плюс мениджмънт“ АД намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска, какъвто е и настоящият случай. С акта си по същество, съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение, като е изложил подробни мотиви, които не намира основание да ревизира. В допълнение на изложените в акта по същество съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи и следното:

Настоящата съдебна инстанция е обвързана от Решение по дело С-438/22 от 25.01.2024г. СЕС и изводите в него, поради което е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ. Следователно интересът върху който следва да се определи адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове –в този смисъл определение № 29/20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, както и определение № 60345/11.10.2021 г., постановено по ч. гр. д.

№ 3103/2021 г. по описа на ВКС, в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, 1 съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените искове и броя на ответниците. Наред с това следва да се посочи, че в случая са предявени главен и евентуален иск, като защитата и не предполага допълнителни усилия за процесуалния представител, още повече като се има предвид, че предявените при условията на евентуалност претенции произтичат от едно правоотношение между страните. В допълнение определянето на адвокатско възнаграждение по всеки иск би противоречало на легитимните цели на разпределението на тежестта за разноски в исковия процес. С оглед на горното размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, вида на производството, конкретно проявената процесуална активност по делото от адв. Д. като процесуалне представител на М. И..

В случая, видно от изложените мотиви съдът е взел предвид и защитавания материален интерес, който с оглед цитираната от ищцата съдебна практика е размерът на кредита – в случая – 5000 лв. В този смисъл определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС е в обоснован и справедлив размер.

Предвид горното и с оглед изложените от молителя съображения не намира основание за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед на изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11379/15.01.2026г. на М. И., чрез адв. А. Д. за изменение на Решение № 23835/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 31116/2024г . по описа на СРС, 182 състав, в частта на разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2